Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1117 от 01.03.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2380/2022
Вид
Разпореждане № 1117
Подписан
01.03.2023
В сила
01.03.2023
Състав
Ирена Николова Петкова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1117 гр. Варна, 01.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20223100502380 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът, след извършена служебна проверка констатира, че е подадена касационна жалба с вх. № 1639/20.01.2023 г. от Х. Т. И. и И. Х. Д., чрез адв. Е. Стратиева срещу Решение № 1677 от 23.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2380/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

В правомощията на въззивния съд по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, попада и преценката дали въззивното решение подлежи или не на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Посоченият критерий съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на обжалване пред касационния съд.

В разглеждания случай, се касае за конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал.

3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителния договор, сключен между страните на 16.05.2018 г. по отношение на паркомясто № А7 /А седем/, представляващо 13.50 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ************.532, находящ се в гр. Варна, р-н „***********“, м. „***********“, м-ст „***********“. Данъчна оценка за целия поземлен имот с идентификатор № ************.532 с площ от 962 кв. м. възлиза на 25 680.60 лева.

Доколкото предявеният иск не е за собственост, или за вещно право върху недвижим имот, а за упражняване на облигационно потестативно право по съдебен ред, следва да се приеме, че цената на същия се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК в размер на данъчната оценка на имота /така Определение № 60813 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2587/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 723 от 1.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2019 г., III г. о., ГК и др./. Затова и цената на иска за процесните 13.50 кв. м. от парцела съобразно данъчната оценка възлиза на 360.38 лева, поради което същата е под минимално определения праг по 1 чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за допустимост на касационното производство по граждански дела от 5000 лева. Дори и да бъде възприета сочената от страните цена на иска в размер на 1000 лева, същата отново не покрива критериите за допустимост на касационното обжалване.

С оглед на горното, депозираната касационна жалба, следва да бъде върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА касационна жалба с вх. № 1639/20.01.2023 г., депозирана от Х. Т. И., ЕГН:

********** и И. Х. Д., ЕГН: **********, чрез адв. Е. Стратиева срещу Решение № 1677 от 23.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2380/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

2