Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 5045 от 01.12.2014, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
201/2014
Подписан
01.12.2014

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 301 · Наказателен кодекс
  • чл. 325 · Наказателен кодекс
  • чл. 326, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 84, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Публикувай

Решение № 199

Номер

199

Година

24.4.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.30

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Валери Събев дело номер

20154100500124 по описа за

2015 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивнa жалбa от П. К. В., подадена чрез адв. П.П., срещу решение № 157/03.12.2014г. по гр. д. № 305/2014г. по описа на СвРС. С решението В. е осъден да заплати на Б. К. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в негативни личностни изживявания и психологически дискомфорт от отправените към него на 17.03.2013г. в гр. С., в района на Пристанищен комплекс, при изпълнение на служебните му задължения като полицай, обидни думи – „мръсен педераст”, „боклук” и „бастун”, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.03.2013г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят е осъден да заплати на К. и сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в негативни личностни изживявания и психологически дискомфорт от подадения от ответника на 17.03.2013г. неверен сигнал на ЕЕН 112 – в гр. С., в района на Пристанищен комплекс, че ищецът при изпълнение на служебните си задължения като полицай и полицаите от същото управление С.Й. и К.К., са поискали 50 лв., за да не изпълнят служебните си задължения, по който сигнал е образувана дисциплинарна преписка в РУП С. против К., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 17.03.2013г., до окончателното й изплащане. В. е осъден да заплати на К. и направените по делото разноски. Осъден е да заплати и държавна такса по сметка на Районен съд гр. С..

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на решението. Твърди се, че извършените от В. престъпления от общ характер не засягат пряко и конкретно отделна личност, а са такива, чиито родов обект е нормалния обществен живот на гражданите. Сочи се, че поради тази причина ищецът не е имал възможност да се конституира като граждански ищец в развилото се наказателно производство – по арг. от чл. 84, ал. 1 НПК. Навежда се, че НПК не позволява търсенето на гражданска отговорност за извършени престъпления от този вид, тъй като същите са насочени против реда и общественото спокойствие. Излага се, че претендираните от ищеца вреди са несъставомерни по НК, поради което предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е процесуално недопустим и неоснователен. В условията на евентуалност се развиват подробни съображения в подкрепа на тезата, че дори исковете да се приемат за основателни, то обезщетенията, които са присъдени на ищеца са прекомерни, като справедливият им размер следва да е 300 лв. С тези доводи до съда се отправя искане да отмени обжалваното решение, а вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Евентуално от съда се иска да отмени решението в частта му, в която на ищеца са присъдени суми над 300 лв. Претендират се разноски.

Въззиваемият Б. Т. К., чрез процесуалния си представител, счита подадената жалба за неоснователна. Сочи, че липсва колизия между родовия обект на престъпленията по глава десета от особената част на НК и възмездяването на вредите, причинени на отделната личност, в резултат на престъпленията против реда и общественото спокойствие, като развива подробни аргументи в тази насока. Излага доводите си за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Твърди, че чл. 300 от ГПК следва да намери приложение по настоящото дело. Счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя за прекомерност на присъдените обезщетения, като развива съображения в подкрепа на твърденията си, че същите са определени в справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. Т. К. с осъдителни искове по чл. 45 ЗЗД. В исковата молба е посочено, че с присъда № 36 от 08.11.2013г. по НОХД № 433/2013г. В. е признат за виновен за това, че на 17.03.2013г. в гр. С., на ЕЕН 112, предал неверен сигнал за помощ, че К., като полицай от РУП С., при изпълнение на служебните му задължения, заедно с полицаите от същото полицейско управление С.Й. и К.К., са му поискали 50 лв., както и за това, че на същата дата в гр. С., на публично място в района на Пристанище гр. С., извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред, изразяващи явното му неуважение към обществото – държал се грубо и арогантно спрямо органите на властта – служителите на РУП С. полицай К., полицай Й. и полицай К., при изпълнение на задълженията им по опазване на обществения ред, като отправял нецензурни и обидни думи спрямо тях – наричал ги „бастуни”, „мръсни педерасти” и „боклуци”. Изложено е, че тази присъда е изменена, но само в санкционната й наказателно-осъдителна част с Решение от 17.01.2014г., постановено по ВНОХД № 525/2013г. по описа на ВТОС. Поради тази причина е посочено, че присъдата следва да се вземе предвид на основание чл. 300 ГПК. Развити са съображения, че от извършените деяния ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са описани подробно в исковата молба. С тези доводи до съда е отправено искане да осъди ответника да заплати на К. следните суми: 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отправените спрямо ищеца обидни думи – „бастун”, „мръсен педераст” и „боклук”, както и 1500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от подадения от ответника неверен сигнал за помощ на ЕЕН 112.

┬ подадения отговор на исковата молба, П. В. е изложил доводите си, че с престъпленията, за които е бил признат за виновен, не е причинил на ищеца твърдените неимуществени вреди, което е видно и от самата присъда.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Не се спори между страните, че с присъда № 36 от 08.11.2013г., постановена по НОХД № 433/2013г. П. В. е признат за виновен за това, че на 17.03.2013г. в гр. С., на ЕЕН 112, предал неверен сигнал за помощ, че К., като полицай от РУП С., при изпълнение на служебните му задължения, заедно с полицаите от същото полицейско управление С.Й. и К.К., са му поискали 50 лв., както и за това, че на същата дата в гр. С., на публично място в района на Пристанище гр. С., извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред, изразяващи явното му неуважение към обществото – държал се грубо и арогантно спрямо органите на властта – служителите на РУП С. полицай К., полицай Й. и полицай К., при изпълнение на задълженията им по опазване на обществения ред, като отправял нецензурни и обидни думи спрямо тях – наричал ги „бастуни”, „мръсни педерасти” и „боклуци”. Не се спори и, че с Решение от 17.01.2014г., постановено по ВНОХД № 525/2013г. по описа на ВТОС присъдата е изменена досежно квалификацията на извършените от В. деяние и относно наказанието, което следва да изтърпи. Тези факти се установяват и от съдебните актове, които са приети като доказателства по делото (на л. 11 – л. 14 от делото пред СвРС).

Във връзка с подадения от В. сигнал на ЕЕН 112, със заповед рег. № 96 от 18.03.2013г., издадена от ВНД Началник на РУП гр. С., било разпоредено да се извърши проверка срещу Б. Т. К., относно данните за извършено от него дисциплинарно нарушение. Във връзка с проверката е изготвена и справка 25.03.2013г. (на л. 36 – л. 38 от делото), с която преписката е изпратена на човешки ресурси при ОД на МВР гр. Велико Търново с мнение за прекратяване.

За установяване на релевантни за спора факти пред първата инстанция са разпитани свидетелите Б.Б., И.И., И.А., С.Ц. и К.К.. От показанията на св. Б. (служител към Гранично полицейско управление) се установява, че на 17.03.2013г. той видял В., който източвал нафта от камион. С оглед възникнали съмнения, че В. краде нафта, свидетелят се обадил в РУП гр. С.. От управлението изпратили на мястото ищеца К. и колегата му К.. Същите се представили на ответника, който бил видимо пиян и обиждал както тях, така и служителите при ГПП гр. С. с думите „педерасти”, „долни педерасти”. Свидетелят възприел, че В. наричал К. „бастун” и „боклук”. Впоследствие жалбоподателят се заключил в камиона. Служителите на РУП С. разбрали от дежурния си колега, че В. се обадил на телефон 112 и заявил, че полицаите му искали пари, за да не му съставят АУАН. Това се отразило на К., като св. Б. възприел по неговото изражение, че ищецът се възмутил от неверните данни, които ответникът дал на телефон 112. Впоследствие свидетелят разбрал, че срещу К. тече проверка. От разговорите, които водил с ищеца, свидетелят установил, че същият е унил и засегнат от факта, че спрямо него се осъществява проверка.

От показанията на св. И. (служител при РУП С.) се установява, че на 17.03.2013г. била извършена проверка по повод сигнал във връзка с кражба на нафта от камион. Свидетелят разбрал, че във връзка с този случай на К. била извършена проверка, поради факта, че В. заявил на телефон 112, че полицаите са му искали пари. От показанията на свидетеля се установява, че на проверяваните колеги (в това число и К.) не им било приятно, че срещу тях се извършва проверка. По преценка на свидетеля след този случай К. бил обиден и избягвал разговорите на тази тема, като физиономията му се сменяла и заявявал, че не иска да говори за случая, а иска да го забрави. Според свидетеля този дискомфорт за К. продължава. От показанията на св. А. (познат на К.) се установява, че до същия достигнал слух, че К. и колегата му искали пари от един шофьор. Във връзка с този слух свидетелят си направил шега с ищеца, но последният не приел това като шега, като заявил, че му е много неприятно, че това се случва с него. Според свидетеля градът е малък и фактът, че се говори, че К. в качеството си на полицейски служител взема пари, го карал да бъде видимо притеснен. От показанията на св. Ц. (познат на ищеца) се установява, че К. бил много възмутен от факта, че ответникът се обадил на телефон 112 и казал, че полицаите го изнудвали за 50 лв. Според свидетеля ищецът не можел да осъзнае какво става и се чувствал обиден и продължава да се чувства така.

От показанията на св. К. (водач на патрулен автомобил при РУ на МВР гр. С.) се установява, че на 17.03.2013г. получил сигнал от оперативния дежурен, че служители на гранична полиция установили лице, за което имало съмнение, че се опитва да краде част от горивото на товарния си автомобил. Свидетелят отишъл на мястото на произшествието и установил лицето П. В., като при опит да бъде снета самоличността му, последният непрекъснато обиждал полицаите с думите „бастуни”, „педерасти” и други. Свидетелят пристигнал на мястото заедно с ищеца К., като обидите на В. били насочени точно към тях двамата. Жалбоподателят влязъл в кабината на камиона, заключил се, като полицаите получили сигнал, че В. се обадил на телефон 112 и заявил, че К. и К. му поискали пари. Срещу К. и К. била назначена дисциплинарна проверка, която приключила и не било доказано да са искали пари от В..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По съществото си обжалваното решение е правилно. Съображенията на съда за този извод са следните:

Първата инстанция е сезирана с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се претендира установяване дължимостта на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на осъществено от ответника противоправно поведение. В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже, че е налице противоправно деяние на ответника, в причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия, както и размера на претендираните вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и оборването на тази презумпция е в доказателствена тежест на ответника.