Решение № 63 от 01.03.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Бургас , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА Д. ГАЛЬОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20202120104817 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. Д. Т., ЕГН ********** от гр.А......,съдебен адресат: гр.П. адв.М.Ч., член на Адвокатска колегия - гр.Пловдив ПРОТИВ „ДОМ КОМФОРТ БГ 2000“ ЕООД, ЕИК 201968799, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к, „Славейков“, бл.62, вх.3, ет.2, представлявано от Димитринка Москова Вангелова, в качеството и на управител, с пълномощник адв. Ж.Б. Б., АК Бургас, кантора - адрес: гр.Б......

Иска се на основание чл. 344. ал. 1. т.1 КТ да се признае за незаконно дисциплинарното уволнение на Р. Д. Т., ЕГН **********, наложено със Заповед №19/27.07.2020г., от „ДОМ КОМФОРТ БГ 2000“ ЕООД, ЕИК 201968799 с което е и прекратено ТПО на основание чл. 330, ал.2,т.6 КТ., и да бъде отменено като незаконно.

Иска се осъждане на ответното дружество на основание чл. 344. ал.1. т.4 КТ да извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи, при евентуалност от неуважаване на главния иск.

1

Иска се осъждане на основание чл. 224. ал.1 КТ ответника да заплати на Р. Д. Т., ЕГН ********** обезщетение за неизползван годишен отпуск от 8 дни, в размер на 224 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задълженията.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника по силата на който ищцата е работила по безсрочен трудов договор на длъжност „касиер“ в ответното дружество, като изпълнявала трудовите си функции в гр. А. Твърди, че на 19.05.2020г.трудовото праоотношение било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Посочва, че на 15.07.2020г. била издадена последваща заповед, с която трудовото й правоотношение било прекратено, считано от датата на връчване на заповед , на основание чл. 195 ал.1 от КТ, поради неявяване на работа. Твърди, че горепосочената заповед е незаконосъобразна, като излага подробни аргументи в подкрепа на твърденията си. Посочва, че в случая не са налице предпоставките на чл.188, на които се позовава работодателя.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Твърди се, че действително ищцата е подала заявление за напускане на работа, но правоотношението и не било прекратено на това основание с нарочна заповед. Позовава се на разпоредбата на чл. 325 ал. т.1 от КТ и настоява, че за служителя е съществувало задължение да се яви на работа.

Претендира се отхвърляне на исковете. Не са ангажирани доказателства.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез подържа предявените искове с подробни съображения в защита.

В съдебно заседание ответникът, се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва иска. Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид твърденията и доводите на ищеца във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност 2 приема следното:

По делото са приети:Трудов договор № 1/03.01.2020г.;Заповед №1 от съдата дата; Писмо от ДИТ Бургас /стр.8/ от която е видно, че ищцата е уведомена, че със Заповед №2/19.05.2020г. трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 от КТ ведно със задължителни предписания по см.на КТ Заповед №11/15.07.2020г. за изискване на обяснения с два въпроса; Заповед №19 от 27.07.2020г. за налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение“, Преписка от ДИТ Бургас по сигнал с №20062591 от 19.06.2020г. сред които и Заповед №2 от 19.05.2020г., с издател – дружеството ответник с която се прекратява трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.325 ал.1 от КТ –т.е. без предизвестие и без да е посочена в коят хипотеза.. копие на трудова книжка; извлечение от банкова сметка.

В хода на производството се представи и допълнително платежно нареждане от 12.11.2020г. видно от което на същата дата по сметката на ищцата санаредени и внесини сума в рзмер на 243.99 лева обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ.

По факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение,не се спори. Спори се че, правоотношението е прекратено по инициатива на работника.

Видно от доказателствата, договора с ищцата е сключен на 0 3.01.2020г. на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ, при пълно работно време-осем часа дневно, петдневна работна седмица с основно брутно месечно възнаграждение 610 лева.

Ищцата била депозирала молба за прекратяване на трудовото и правоотношение, която очевидно на 19.05.2020г. е била приета от работодателя за което била издадена заповед /стр.46 от делото/.

На 27.07.2020г. била издадена от роботодателя втора Заповед № 19, с която трудовото й правоотношение е прекратено, считано от дата на връчване на основание „Дисципинарно уволнение“

Тази заповед на работодателя е незаконосъобразна поради следното:

3

На първо място, видно от съдържанието на самата заповед, сочи се, че Работника- не се е явила на работа в периода 19.05.2020г.-15.07.2020г. По делото не са ангажирани доказателства за това, че Дружеството-ответник по своя инициатива е отменило Заповед №2 и да е уведомило за това работника.

Не са необходими каквито и да е изявления от страна на ищцата за да се приеме, че са настъпили законовите последици на прекратяването с първата заповед. От друга страна, за работода теля е съществувало обективно задължението да уведоми ищцата, че поради каквито и да било причини е отменил предходната си заповед и да осигури възможност на ищцата да упражнява трудовите си права съобразно сключения договор.

С ъ д ъ т намира, че с издаването на Заповед № 19/27.07.2020г. работодателя е извършил злоупотреба с право .Отделно от това незаконосъобразно е и посоченото от работодателя основание за прекратяване на ТПО в Заповед №19, а именно нормата на чл. 195 ал.1 от КТ.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

От доказателствата по делото, съдът приема, че между страните е съществувало в периода от 03.01.2020г.-19.05.2020г., с което трудовото и правоотношение е прекратено на основание по чл.325 ал.1 т.1 от КТ.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение Заповед № 19/27.07.2020г. е незаконна и следва да се отмени само на това основание, без трудовият спор за законността му да се разглежда по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ

Този иск е конститутивен и с него незаконно уволненият работник упражнява потестативното си право да бъде възстановена на заеманата преди уволнението работа. Този иск е и акцесорен по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, защото уважаването му предпоставя признаване преди това на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая уволнението на ищцата е незаконно и подлежи на отмяна. Следователно. Предявеният от нея иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването и на предишната и работа 4 при ответника на длъжността „технически сътрудник“, също се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

По иска по чл. 224. ал.1 КТ

По същество този иск е основателен, но от представените по делото доказателдства се установява , че в ход на процеса е извършено погасяване на тази сума, което съдът цени на основаниеу чл.235 ал.3 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца съдебно деловодни разноски.Поискани са такива р а з м е р на 1100 лева. Отправено е своевременно възражение за прекомерностна адвокатския хонорар, което възражение съдът приема за основателно. Действително производството по делото продължи в две съдебни заседания, без да се откроява с фактическа и правна сложност, поради което и на основание чл.7 ал.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,следва да определи размер на адвокатското възнагражение-610 лева, като в негова тежест следва да се възложи и задължението за заплащане държавна такса по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА прекратяването на трудовото правоотношение между „ДОМ КОМФОРТ БГ 2000“ ЕООД, ЕИК 201968799, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к, „Славейков“, бл.62, вх.3, ет.2, представлявано от Димитринка Москова Вангелова, в качеството и на управител и Р. Д. Т., ЕГН ********** от гр.А...., с пълномощник адв.М.Ч. за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ Заповед №19/27.07.2020г, с която трудовото й правоотношение било прекратено, , на основание „Дисциплинарно уволнение“.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Д. Т., ЕГН ********** срещу „ДОМ КОМФОРТ БГ 2000“ ЕООД, ЕИК 201968799, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к, „Славейков“, бл.62, вх.3, ет.2, представлявано от Димитринка Москова Вангелова, д а и заплати обезщетение за неизползван годишен отпуск от 8 дни, в размер на 224 лв., ведно с дължимата законна лихва за 5 забава от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задълженията, като неоснователно, платено в хода на процеса.

ОСЪЖДА „ДОМ КОМФОРТ БГ 2000“ ЕООД,

ЕИК 201968799, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к, „Славейков“, бл.62, вх.3, ет.2, представлявано от Димитринка Москова Вангелова да заплати на Р. Д. Т., ЕГН **********да заплати сумата в от 610 лева-разноски по делото.

ОСЪЖДА ДОМ КОМФОРТ БГ 2000“ ЕООД, ЕИК 201968799, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к, „Славейков“, бл.62, вх.3, ет.2, представлявано от Димитринка Москова Вангелова да заплати по сметка на РС Бургас СУМАТА от 100 /сто / лева, държавна такса за производството по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните им представители.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при

Районен /п/Евг.Узунов_______________________ съд –

Бургас:

6