Определение № 3102 от 21.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3102 гр. София, 21.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502914 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ 106984/16.09.2025 г. на „Равнако“ ООД чрез процесуален представител адвокат В. Н.С. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.10 от първоинстанционното дело против Определение № 2824/09.07.2025 г., постановено по търг.д. № 2561/2024 г. по описа на СГС, ТО,VІ-26 състав, в частта, с която на основание чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба на жалбоподателя-ищец по отношение на предявения от него в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на страната на 09.09.2025 г., а жалбата е подадена на 16.09.2025 г.), от легитимирана да обжалва страна.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 16.09.2025 г., приложен към частната жалба.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.

Жалбоподателят поддържа неправилност на обжалваното определение.

Поддържа се, че указанията на съда са изпълнени с молба вх.№ 10854/29.01.2025 г., но съдът не е съобразил изложеното в нея. Поддържа се, 1 че с връщането на исковата молба в частта на евентуалния иск, съдът прегражда възможността на ищеца да защити правата си в случай, че се установи липса на неизпълнение на договорни задължения, поради което е налице отказ от правосъдие. Твърди, че искът в процесната искова молба е поставен в условията на евентуалност, а именно: в случай, че съдът прецени, че между страните не е налице неизпълнение на договорните отношения от страна на възложителя.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството по делото.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна не е депозирала отговор.

Съдът като взе предвид твърденията на жалбоподателя и приложеното търг.д. № 2561/2024 г. по описа на СГС, ТО,VІ-26 състав, намира следното:

От фактическа страна:

Софийски градски съд е сезиран с искова молба на „Равнако“ ООД срещу Министерство на здравеоопазването, с която ищецът предявява осъдителен иск за реално изпълнение с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 297 600 лв., представляваща продажна цена на доставените от ищеца 600 000 боя теста COVID-19, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55 от ЗЗД да върне на ищеца задържаната под формата на неустойка без правно основание сума от 297 600 лв.

С Разпореждане № 228/10.01.2025 г., първоинстанционният съд е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника да уточни исковата молба в частта на предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, като изложи ясни твърдения на обстоятелствата, на които се основава евентуално предявения иск, от които да е ясно на коя от трите кондикционни претенции по чл.55, ал.1 от ЗЗД се позовава. Указал и неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда.

В указания срок ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал уточнителна молба вх. № 10854/29.01.2025 г., в която е посочил, че в случай, че съдът прецени, че между страните по процесния договор не е налице неизпълнение на договорните отношения от страна на възложителя, то 2 претендираната с исковата молба сума следва да бъде присъдена за плащане на ищеца като задържана от възложителя без основание, доколкото фактическото забавяне на доставката е предизвикано от форсмажор, т.е. изпълнителят не е изпаднал в забава, поради което следва да се приеме, че възложителят е задържал сумата като неустойка без основание и по този начин се е обогатил, като е получил стоките, предмет на договора, но е спестил разходи по издадените от ищеца фактури, а последният е обеднял с размера на неплатените фактури за извършените и приети доставки по договора.

При така изложените факти и обстоятелства в исковата молба и уточнителна такава, първоинстанционният съд е приел с обжалваното определение, че ищецът не излага самостоятелни твърдения, различни от тези на които се основава иска по чл.79 от ЗЗД. Приел е, че същите преповтарят фактическите твърдения на иска за реално изпълнение основан и на оспорване на вземането на ответника за неустойка за забава, с което той е извършил материално-правно изявление за прихващане. Приел, че с уточнителната молба е въвел неясни твърдения за неоснователно обогатяване, некореспондиращи с никой от фактическите състави по чл.55, ал.1 ЗЗД.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Първият предявен главен иск почива на твърдението за неизпълнение от страна на ответника-възложител по процесния договор за заплащане на дължимата продажна цена на доставените му от ищеца-изпълнител тестове, с твърдението, че неправилно ответникът е задържал процесната сума като дължима, съобразно уговорената с договора неустойка за забавено изпълнение, тъй като ищецът е изпълнил задължението си по договора със забава, която обаче не се дължи на виновното му поведение.

На практика ищецът оспорва извършеното от ответника извънсъдебно материално-правно прихващане с твърдяното от последния вземане срещу ищеца за неустойка по договора.

При условията на евентуалност ищецът и съобразно уточнителната си 3 молба, на практика въвежда същите фактически твърдения, както правилно е приел и първоинстанционния съд, които са от фактическия състав на предявения вече като главен иск за реално изпълнение на сключения между страните договор.

Основният спор между страните е дали осъщественото от ответника извънсъдебно материално-правно прихващане е породило своите правни последици, респ. е погасило неговото задължение, съответно вземане на ищеца в претендирания размер от 297 600 лв.

Ако съдът с решението си приеме, че то не е породило правни последици, доколкото за ответника и въз основа на процесния договор не е възникнало вземане за неустойка, то главният иск ще бъде уважен.

Ако обаче приеме, че осъщественото от ответника прихващане е породило своите правни последици, то несъмнено това ще доведе до отхвърляне на исковата претенция.

Това неуважаване обаче на главния иск, не обуславя разглеждането на така предявения от ответника евентуален иск, защото липсва твърдяната от ответника връзка с правоотношението по евентуалния иск. Обстоятелството, че ответникът е упражнил законосъобразно правото си на извънсъдебно прихващане, не води до неоснователното му обогатяване.

В случая петитумът на исковата молба не е обоснован с различни взаимно изключващи се основания. На практика единственото основание, което ищецът твърди е неоснователно задържане на процесната сума като неустойка. Не предявява въз основа на един и същи факт едно главно и едно евентуално искане, каквото би било например ако твърдеше, че в договора изобщо липсва клауза за неустойка, или тази клауза е недействителна.

Ето защо въззивният съд също счита, че на практика ищецът предявява един единствен иск и това е иск за реално изпълнение по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна въззивна жалба вх.№ 106984/16.09.2025 г. на „Равнако“ ООД чрез процесуален представител адвокат В. Н.С. против Определение № 2824/09.07.2025 г., постановено по търг.д. № 2561/2024 г. по описа на СГС, ТО,VІ-26 състав, в частта, с която на основание чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба на жалбоподателяищец по отношение на предявения от него в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от същото, при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5