Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32031 от 02.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17993/2026
Вид
Определение № 32031
Подписан
02.09.2026
В сила
02.09.2026
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32031 гр. София, 02.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110117993 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от И. Д. Х. срещу „.“ ЕООД, който е допустим.

По доказателствените искания:

Ищецът е представил към исковата молба, а ответникът към отговора на исковата молба, писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

В отговора на исковата молба от страна на ответника е направено искане за допускане на трима свидетели, като за всеки конкретен свидетел е посочено за какви обстоятелства ще свидетелства. По отношение на първите двама свидетели – за установяване на това, че в периода от 28.07.2025г .до 06.12.2025г ищецът не се е явил нито в офиса на ответника, нито в хангара на ., съдът намира, че събирането на тези показания не се явява необходимо за изясняване на правния спор, доколкото от страна на ищеца не се оспорва това обстоятелство. Напротив ищецът не твърди след подаването на молбата на 28.07.2025г да се е явявал на работа, като обаче е изтъкнал, че в случая е било налице недопускане от страна на работодателя. Ето защо искането за допускане на двама свидетели за установяване на сочените обстоятелства следва да бъде оставено без уважение. Нещо повече в случая се иска допускане на свидетели за установяване на отрицателни факти.

По отношение на третия свидетел за обстоятелството, че ищецът е отказал да изпълнява длъжността .“ в склад на дружеството, съдът намира, че искането следва да бъде уважено, доколкото ответникът оспорва твърденията на ищеца, че не е бил допускан до работа, т.е че не полагал труд в периода от 28.07.2025г до 06.12.2025г.

В исковата молба от страна на ищеца е направено искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза за установяване на брутния размер на последното трудово възнаграждение на ищеца, както и за това дали има неизплатено обезщетение за 1 неизползван платен годишен отпуск и в какъв размер е. От страна на ответника не се оспорва, че брутният размер на последното трудово възнаграждение на ищеца е именно сочения от него 989.90 лева, предвид това не следва да се допуска експертиза по първия поставен въпрос. Доколкото обаче от ответника се твърди, че на ищеца е заплатен обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 8 дни от 2023г и 6 дни от 2024г., които са предмет на настоящото производство, съдът намира, че искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено досежно поставените в исковата молба втори и трети въпрос.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА един свидетели на ответника при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно заявен отказ от ищеца да изпълнява длъжността .“ в склад на дружеството, като му УКАЗВА, че допуснатият му свидетел следва да бъде доведен в първото по делото открито заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на двама свидетели за установяване на обстоятелствата, че в периода от 28.07.2025г. до 06.12.2025г ищецът не се е явил нито в офиса на ответника, нито в хангара на ., като не е изпълнявал трудовите си задължения.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси № 2 и № 3 при депозит в размер на 200 евро от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ., която да бъде уведомена незабавно за поставена и задача.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставения в исковата молба въпрос № 1.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.10.2026 г. в 10.50 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявен е от И. Д. Х. срещу „..“ ЕООД иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1189.41 евро/2326.27 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в периода от 01.08.2023г до 06.12.2025г в общ размер на 47 дни, от които 8 дни за 2023, 20 дни за 2024г и 19 дни за 2025г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2026г до окончателното плащане.

2

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено на 23.04.2024г. със заповед на работодателя, която е била отменена по надлежния ред от съд и ищецът е бил възстановен на работа.

Подчертава се, че съдебното решение за възстановяване на ищеца на работа е влязло в сила и на 22.07.2025г същият е получил съобщение по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ. Предвид това се сочи, че на 28.07.2025г Х. се е явил при работодателя и е заявил с молба от същата дата желанието си да бъде възстановен на заеманата от него длъжност до незаконното уволнение. Твърди се, че след подаване на тази молба ищецът не е бил допускан до работа в продължение на повече от 4 месеца, поради което е депозирал молба пред работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие. С оглед това на 06.12.2025г с изрична заповед трудовото му правоотношение с ответника било прекратено. Излагат се подробни съображения, че периода от 01.08.2023г. до 06.12.2025г му се признава за трудов стаж, поради което и му се дължи обезщетение за неизползвания в този период платен годишен отпуск – 8 дни за 2023, 20 дни за 2024 и 19 дни за 2025г. Изрично се позовава на решение на СЕС от 25.06.2020г по съединени дела С-762/2018 и С37/2019, които са довели до промяна в практиката и на ВКС относно възможността да се получи обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ и за времето, през което фактически не е полаган труд, защото служителят е отстранен от работа поради незаконосъобразно уволнение. Твърди, че брутният размер на последното трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 989.90 лева и именно въз основа на това е определил и размера на претендираното обезщетение. С оглед всичко изложено се моли искът му да бъде уважен, като в полза на ищеца се присъдят и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е оспорва предявените искове. Изрично признава част от изложените от ищеца твърдения, а именно тези касаещи възстановяването му на работа въз основа на влязло в сила съдебно решение, подаването на молба за възстановяване на 28.07.2025г лично в офис на дружеството, както и размерът на брутното трудово възнаграждение. Твърди се, обаче че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца през 2024г на същия е било изплатено обезщетение за полагащия му се платен годишен отпуск за 2023г и 6 дни за 2024г.

Поддържа се, че задълженията на И. Х. са включвали спомагателни дейности на авиобояджийски услуги, като мястото му на работа е било ., хангари на „. ООД, за целите на което ищецът е следвало да разполага с конкретни сертификати, чиято валидност е изтекла към датата на подаване на молбата за възстановяване на работа. Предвид това се сочи, че ищецът е следвало да премине съответните обучения, за което е бил информиран при подаване на молбата за възстановяване. Твърди се, че ищецът след подаване на молбата не се е явил на работа нито в хангара на ., нито в сградата на ответника, а на 25.08.2025г отново е посетил офиса на дружеството, където е заявил, че не желае да започне работа, а иска да бъде променено основанието му за прекратяване на трудовото правоотношение и да се регистрира в бюрото по труда. Предвид това на 18.09.2025г до ищеца била изпратена покана да представи необходимите документи, като на 25.09.2025г ищецът се явил и представил само част от тях – без сертификатите. Сочи се, че на ищеца било предложено и да започне 3 работа в склада на самото дружество вместо хангарите на ., но той отказал, поради което се е приело, че е налице самоотлъчка, която не се признава за трудов стаж. Ето защо се моли искът да бъде отхвърлен, като се претендира присъждане на разноски.

По доказателствената тежест:

По исковете по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено на 06.12.2025г; че през периода 01.08.2023г до 06.12.2025г е полагал труд при ответника или с оглед твърденията на ищеца, че неполагането от негова страна на труд при ответника се дължи на причина, която е била непредвидима и независеща от волята му /незаконно уволнен и след това недопускан от работодателя на работа, във връзка с което на доказване подлежат твърденията ищеца, че се е явил на работа в периода от 28.07.2025г. до 06.12.2025г., че не е бил допуснат до работа – поведение на служители при ответното дружество, изключващи възможността ищецът Х. да полага труд на работното си място през процесния период/; размера на неизползвания платен годишен отпуск за 2023г, 2024г и за 2025г, както и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже заплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, съответно и че е допуснал ищеца до работа, като му е предложил да заема длъжността .“ в склада му.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК указва на ищеца, че не е ангажирал доказателства за твърденията си, че ответникът /чрез служителите му/ е препятствал с поведението си възможността на ищеца да полага труд.

На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с решение по гр.д.№ 32650/2024г по описа на СРС, влязло в законна сила, е била отменена заповед № .г на ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и ищецът е възстановен на работа при ответника на длъжност .“; че на 28.07.2025г /в рамките на установения в чл.345 КТ срок/ ищецът се е явил при ответника и е подал молба за възстановяване на заеманата преди това длъжност; че трудовото правоотношение между страните е било прекратено считано от 06.12.2025; че брутният размер на трудовото възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец при ответника е 989.90 лева/; че в периода от 28.07.2025г до 06.12.2025г ищецът не е полагал фактически труд при ответника.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички 4 съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5