Определение № 8378 от 30.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8378 гр. София, 30.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100503964 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 49712/29.04.2024г., депозирана от „ДЗИ О.з.“ ЕАД, чрез адв. Б., с искане за изменение на Решение № 2333 от 18.04.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като на страната се присъди пълния размер на направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение- 1 416, 41 лева. С молбата се обосновава, че предвид високия материален интерес, който обуславя носения от пълномощника риск за защита на правата и интересите на доверителя, както и с оглед извършените от адвоката процесуални действия, претендираният от страната под формата на разноски за адвокатски хонорар размер от 1 416,41 лева с вкл. ДДС се явява напълно обоснован. Посочва се също, че от текста на постановеното решение не става ясно дали в определената от съда сума за възнаграждение за процесуално представителство е включен начисленият от адвоката ДДС.

В рамките на законоустановения срок насрещната страна Столична община е представила становище, в което излага съображения относно липсата на предпоставки за изменение на решението в частта за разноските.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното за установено от фактическа страна:

Въззивното производство е образувано по подадена от ответника Столична община въззивна жалба срещу Решение № 20017384 по гр. д. № 25001/2021 г. по описа на СРС, 53-и състав, с което страната е осъдена на основание чл.410 от КЗ да заплати на „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 21 678, 17 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение за настъпило на 07.12.2019 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие, по което е образувана щета № 44012131937688, ведно със законната лихва, 1 считано от 29.04.2021г. до плащането.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна- ищец „ДЗИ-О.з.“ ЕАД е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

В проведеното на 07.12.2021 г. съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски за възнаграждение за адвокатска защита и съдействие, като е представил списък по чл. 80 от ГПК за направените разноски и Договор за правна защита и съдействие от 04.05.2022г., както и извлечение от движение по сметка, от което се установява изплащане на уговорения адвокатски хонорар в размер на 1 416,14 лева.

Въззивният съд се е произнесъл на 18.04.2024 г., като е потвърдил изцяло обжалваното съдебно решение и е присъдил на въззиваемата страна полагащите се на основание чл. 78 от ГПК разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева и държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лева.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на частния жалбоподател, съдът намира следното от правна страна:

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок /в едномесечния срок за обжалване на постановеното съдебно решение/, от легитимирани страни, изпълнено е и изискването на чл. 80 от ГПК представен е списък на разноските, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения:

В постановения съдебен акт съдът е изложил съображения относно липсата на обвързаност на съда от установените с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения при извършване на преценка за основателност на отправено към него възражение за прекомерност на претендирани от насрещната страна разноски за процесуално представителство. В тази връзка следва да бъде посочено, че обстоятелството, че съдът не следва да се счита ограничен от нормативно уредените минимални размери на адвокатските възнаграждения не следва да се възприема като възможност за произволно присъждане на суми, а единствено като свобода да бъде извършвана съвкупна преценка на различните фактори с оглед определянето на справедлив и обоснован размер на дължимото възнаграждение. В случая съдът намира, че високият материален интерес сам по себе си не оправдава присъждането на разноски в по-висок размер. Същият следва да бъде обсъден с оглед останалите обстоятелства по делото като правната и фактическа сложност на спора и поведението на страните по него.

От съдържащите се в делото документи се установява, че правният спор не се отличава с по-висока степен на сложност от типичната за този вид дела, като единствено установяването на фактите по делото е наложило полагането на повече усилия. В действителност въззиваемата страна е отправила 2 доказателствени искания с цел изясняване на спорния по делото въпрос, а именно наличието на заледяване по пътя, но същата в голяма степен е била подпомогната от съда, който с оглед изясняване на обективната истина по делото е предприел редица действия по изискване на необходимите документи от СДВР „Пътна полиция“. Предвид изложеното съдът намира, че с решението си е определил справедлив размер на дължимото адвокатско възнаграждение, обоснован с липсата на правна сложност на поставения за разглеждане правен спор, наличието на висок материален интерес за страните по делото, както и с извършените от процесуалния представител на въззиваемата страна конкретни действия по защита.

По отношение на изложения от молителя довод относно липсата на индикация дали присъдената от съда сума за адвокатски хонорар включва начислен ДДС или не съдът намира, че доколкото поисканото адвокатско възнаграждение е с включен ДДС, то и определената от съда сума от 900 лева е с включен ДДС.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 от ГПК, инкорпорирано в молба с вх. № 49712/29.04.2024г., депозирана от „ДЗИ О.з.“ ЕАД, чрез адв. Б..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3