Решение № 15 от 06.06.2024, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Поморие, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Т. като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Административно наказателно дело № 20232160200192 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Джейелпи” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Б...,

..

ЕИК102051172 против наказателно постановление (НП)

№

718696-F719653/17.08.2023 г. , издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция 500лв. за нарушение квалифицирано по чл.27, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ , вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Иска се отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание не се явява представител на дружеството-жалбоподател, редовно призовано .

За АНО в с.з. се явява представител- юрисконсулт, който представя преписката по проведеното пред него производство и изразява становище за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на НП.

Жалбата е допустима. Подадена е о т субекта, посочен в НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН)

№

F719653/07.08.2023г., съставен от А. Б. – инспектор по приходите в НАП. В акта се сочи, че 1 на 02.08.2023 г. при извършена проверка на търговски обект-пекарна „ЗИА“ находящ се в гр.П... стопанисван от жалбоподателя, е установено при извършена контролна покупка на 1 бр.милинка и фреш портокал на обща стойност 6,78 лв. заплатена в брой, че в издадената фискална бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство(ФУ) посочената продажба е регистрирана през ФУ в данъчна група „Г“ за стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност(ДДС) , вместо в данъчна група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 20 % ДДС. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.27, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от Наредба №Н18/13.12.2006 на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителя- А.Б., като от показанията му не се установява различна фактическа обстановка от изложената в АУАН. Св.Б. сочи, че в пекарна ЗИА няма условия за облекчено данъчно облагане, тъй като в същата няма маси и столове за обслужване на клиенти, няма тоалетна за клиенти и сервитьор, а само бар плот, на който клиентите могат да си сложат пудра захар на закуските.

Фактическата обстановка описана в акта, както и посочените като нарушени законови норми са идентични с тази в НП. Не се установяват нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, като същото е издадено от компетентен орган оправомощен да издава НП от вида на процесното с представената заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изп.директор на НАП и съдържа задължителните реквизитите предвидени в чл.57 от ЗАНН.

Според чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС в редакцията от бр. 18 от 4.03.2022 г., в сила от 1.01.2022 г. предвижда, че ставката на данъка е 20 на сто за: 1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка.

Разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС в същата редакция сочи, че ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128.

С ДВ бр. бр. 52 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. нормата на чл. 66 от ЗДДС е изменена, като новата редакция на същата, ал. 1 предвижда, че стандартната ставка на данъка е 20 % за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, 2 освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.

Следователно към датата на нарушението 02.08.2023 г., когато е извършена процесната продажба, разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС е изгубила сила. Същевременно е предвидена нова разпоредба, а именно - нормата на чл. 66а от ЗДДС в сила от 1.07.2022 г., чийто нормативен регламент възпроизвежда различни по вид дейности, подлежащи на облагане с данъчна ставка 9 % - за доставката на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната.Нормата на § 15д от ПЗР на ЗДДС в относимата й редакция към датата на нарушението (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) предписва, че ставката на данъка по чл. 66а се прилага до 31 декември 2023 г. за лимитирана категория доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки, в т. ч. дефинираните в т. 2 доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи. Цитираната разпоредба пар. 15д от ПЗР на ЗДДС , всъщност възпроизвежда нормативния привилегирован режим на отменената правна уредба на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за облагаемост с 9% ставка на доставката на ресторантьорски и кетъринг услуги.

Според § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС , "ресторантьорски и кетъринг услуги" са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент 282).

Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Нормата на Регламент 282 постановява, че, ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1. От доказателствата по делото се установява, че в пекарната на жалбоподателя липсват маси за консумация на предлаганата храна, липсва назначен сервитьор, който да обслужва клиентите, липсва тоалетна за клиентите, поради което и услугата не може да се квалифицира като „ресторантьорска“ по смисъла на цитираните погоре законови норми, както и според практиката на СЕС обективирана в решение по съединени дела С-497/09, С-499/09, С-501/09, С-502/09, като в т. 69 от същото решение Съдът на ЕС е посочил, че при дейностите, при които съществената част от доставката е доставката на храна като стока, няма сервитьор, не се дават реално съвети на клиентите, 3 няма обслужване в същинския смисъл, което да се състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, няма специално предназначени за консумацията на предлаганата храна, затворени и отоплени помещения, няма гардероб и санитарни помещения и в общи линии няма и съдове, мебели или прибори за подреждане, не са налице ресторантьорски услуги, а доставка на стоки. Съдът определя като елементарно оборудване елементи като обикновен бар - плот за консумация, без каквато и да било възможност за сядане, който позволява само на ограничен брой хора да консумират храната на място, на открито, като това елементарно оборудване предполага само незначителна човешка намеса и незначителните допълнителни услуги представляват само минимални съпътстващи доставки, без да могат да променят доминиращия характер на основната доставка, а именно доставка на стоки, като в същата насока по този въпрос е и Решение № 1054 от 30.09.2022 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 574/2022 г. постановено по идентичен на настоящия казус .

Предвид изложеното съдът прие, че жалбоподателят в издадената фискална бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство(ФУ) неправилно е регистрирал посочената в АУАН продажба на посочените стоки през ФУ в данъчна група „Г“ за стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност(ДДС) , вместо в данъчна група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 20 % ДДС. По този начин жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.27, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ , вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя съобразно с предвиденото в санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр. последно, вр. с ал.1 от ЗДДС, която в случаите когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се предвижда наказание за юридически лица какъвто е и жалбоподателя – имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв. В случая , за извършеното от жалбоподателя нарушение, АНО правилно е определил размера на наказанието към минимума от 500 лв., при съобразяване на смекчаващото вината обстоятелство каквото е липсата на други нарушения на данъчното законодателство извършени от жалбоподателя и при липса на отегчаващи вината обстоятелства. Поради това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По направеното искане за присъждане на разноски съдът прие следното:В случая предвид установеното обстоятелство, че жалбоподателят е извършил нарушението вменено му с обжалваното постановление, следва да понесе разноските направени в производството от другата страна-НАП. НАП, който е представлявана и защитавана по делото от юрисконсулт, на основание чл.65, ал.5 от ЗАНН има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи по реда на чл.37 от ЗПП и според предвиденото в чл.

27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 80 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото. Тази сума следва да се заплати на НАП от 4 жалбоподателя, предвид изхода от спора между страните.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 718696-F719653/17.08.2023 г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в централно управление на НАП гр.Бургас.

ОСЪЖДА „Джейелпи” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Б..., ..