Решение № 163 от 13.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. К., 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20265320100599 по описа за 2026 година

Производството е по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Ищцата – П. Ц. К. твърди, че е страна по Договор №1367985/21.07.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Фератум България“ ЕООД. Съгласно този договор е трябвало да върне сумата по кредита, която се явявала сума от 840.96 лева, при сума на получаване 800.00 лева, при лихва от 40.96 лева, при срок на кредита от 45 дни. Съгласно чл.6 от договора, следва да сключи Договор за гаранция с дружеството Multitude Bank с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор № 1367985/21.07.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние. По сключения Договор за гаранция, следвало да заплати сумата от 367.04 лева, подробно описана и дължима и спрямо погасителния план към договора за гаранция. Счита, че Договор № 1367985/21.07.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД. вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.6 от Договор № 1367985/21.07.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Твърди, че Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията 1 на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Сключеният Договор № 1367985/21.07.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Фератум България" ЕООД е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор № 1367985/21.07.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й е главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата му и е основание за недействителност на договора за заем.

В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В нашият случаи има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор № 1367985/21.07.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено то кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Твърди, че процесният договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал. 1 т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор № 1367985/21.07.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от 2 разстояние е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита.

Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР.

Не ставало ясно, изобщо какво все включва в ГПР. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор № 1367985/21.07.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е нищожен, поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Твърди, че Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 367.04 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителстпо следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на 3 допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния Договор № 1367985/21.07.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.6 от Договор № 1367985/21.07.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.

143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като съображенията ми за това са следните:

Така посоченият чл.6 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит е необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е въз основа на чл.6 от договора е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26. ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл.5 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се 4 задължава да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.6 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави. Наред с това, клаузата на чл.6 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в негов ущърб като потребител (чл.143, ал. 1 от ЗЗП). Посочените погоре клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал.1 от ЗЗП) и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция (поръчителство) не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т. 19 от ЗЗП .