Решение № 3395 от 20.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3395 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20241100112544 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 117834/30.10.2024 г., уточнена с молба от 29.11.2024 г., предявена от М. П. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Русе, ул. ********, против „САНТА МАРИНА“ АД, ЕИК:

131366349, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО-район „Лозенец“, бул. ********.

Ищецът М. П. С. твърди, че на 30.06.2023 г., той и семейството му са пристигнали и са се настанили в Хотелски комплекс „Санта Марина“ Созопол.

На 01.07.2023 г., ищецът и семейството му се придвижвали из комплекса с голф-количка, която се управлявала единствено и само от служител на дружеството – собственик. В един момент, количката започнала да ускорява неконтролируемо ход, като служителят, който е управлявал, се е опитал да намали хода. За да не блъсне движещите се по алеите хора, служителят бил принуден да спре количката в близката бетонна стена. От удара, ищецът претърпял следните травматични увреждания: гръдна травма с охлузвания, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица и отток на ходилото.

Ищецът твърди, че към предявяване на исковата молба продължава да се възстановява от нанесените тежки травми, има проблем с придвижването, търпи болки в главата и очите, виене на свят и дезориентиране.

Ищецът твърди, че количката е била зле поддържана и не е била проверена. Отговорен за нейната изправност и безопасност при експлоатация е бил ответникът, чрез лицата които го представляват, като не са били 1 извършени необходимите действия и задължителен надзор, за да се осигурят безопасни условия за пребиваване на гостите на хотела (съобразно уточнението, направено с молбата от 29.11.2024 г., л. 36 от делото).

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 28 121.05 евро, равняващи се на 55 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 61.36 евро, равняващи се на 120 лева - представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди (разходи за медицинско обслужване).

Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 01.07.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът претендира и направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „САНТА МАРИНА“ АД е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва настъпването на описания в исковата молба инцидент. Сочи, че действително, на 01.07.2023 г., във Ваканционно селище „Санта Марина“ – Созопол е настъпило произшествие, в което е участвал и ищеца, а именно, като пътник в електрическа голф – количка марка „VROMOS“, VIN номер: L4F2554К770050003, собственост на Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД. При настъпване на инцидента, количката е била управлявана от Н.Р.П. – служител на Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД.

Оспорва исковете с възражението, че голф-количката, при управлението на която е станало произшествието не е собственост (нито се владее) на ответника. Лицето, което управлявало количката, не било служител на ответника. Поради това счита, че не носи каквато и да е отговорност спрямо ищеца за претърпените от него вреди.

Освен това, ответникът сочи, че основната му дейност се състои в строителство и продажба на сгради и съоръжения, като в качеството си на възложител е изградило голяма част от Ваканционно селище „Санта Марина“ – Созопол. Селището се състояло от 80 сгради (с общо над 1600 апартамента) и ваканционни съоръжения, които обекти били собственост на стотици физически и юридически лица. Ваканционно селище „Санта Марина“ – Созопол се управлявало от „Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 131468770, което сключило договори за управление със собствениците на обекти в селището.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че въпросната количка е била зле поддържана и е била в неизправност. Сочи, че е преминавала ежегодно преглед за техническа изправност.

Ответникът оспорва, че при процесния инцидент, ищецът е получил твърдените в исковата молба травматични увреждания, неимуществени вреди и причинната връзка между тях.

2

Ответникът оспорва и размера на претендираните обезщетения с възражението за прекомерност.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецът сам се е поставил в опасност, тъй като при пристигането е бил предупреден, че има проблем с количките, както и с това, че е отказал да бъде хоспитализиран.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника - „ Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 131468770, счита, че исковете са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Излага съображения, че управлявала Ваканционно селище „Санта Марина“ – Созопол, че голф количката не е собственост на ответника, нито се е управлявала от негов служител. Оспорва твърденията на ищеца, че въпросната количка е била зле поддържана и е била в неизправност. Сочи, че е преминавала ежегодно преглед за техническа изправност.

„Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД оспорва, че при процесния инцидент, ищецът е получил твърдените в исковата молба травматични увреждания, неимуществени вреди и причинната връзка между тях.

Оспорва и размера на претендираните обезщетения с възражението за прекомерност.

Евентуално, релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецът сам се е поставил в опасност, тъй като при пристигането е бил предупреден, че има проблем с количките, както и с това, че е отказал да бъде хоспитализиран.

На 06.04.2026 г. и на 02.04.2026 г., съответно ищецът и ответникът са представили по делото писмени бележки, в които са изложили подробни съображения в подкрепа на своите твърдения, искания и възражения.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

От изложените твърдения в исковата молба, представляващи основание на предявените искове, следва извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска не поради вреди, настъпили от обективни и присъщи качества на вещта (голф-количка) - чл. 50 ЗЗД, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта - във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с техническата поддръжка и изправност, както и безопасното превозване на пътници с въпросната голф-количка, от което бездействие ищецът е претърпял посочените имуществени и неимуществени вреди, за обезщетяването на които вреди ищецът претендира исковите суми.

Така предявените от М. П. С. срещу „САНТА МАРИНА“ АД искове са с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното 3 наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищецът), същите да са причинени виновно и противоправно от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответника) е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция. Тя възниква за лицето, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е възложена работата, като се презюмира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. Наличието на останалите обективни елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Преди всичко, обаче, следва да се установи дали в случая е налице противоправно поведение на ответника, тъй като само при неговото наличие, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

В настоящия случай, по делото е установено, че на 01.07.2023 г., около 17.00 часа, във Ваканционно селище „Санта Марина“ – Созопол, ищецът М.

П. С., заедно със семейството му (съпругата му и двете им деца) са се придвижвали с голф-количка, която била собственост и се е управлявала от служител на „Феърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД.

Докато пътували, в един момент, количката започнала да ускорява неконтролируемо ход в стръмен склон. Служителят, който е управлявал количката, се е опитал да намали хода, но тъй като не успял, бил принуден да спре количката в близката бетонна стена.

Тези факти се установяват от показанията на свидетелката П.С. С.а. От тях се установява също, че в резултат на удара на количката в бетонната стена, ищецът е пострадал. Свидетелката сочи, че след инцидента, съпругът й изведнъж се отпуснал, не можел да говори, пребледнял, станал „много жълт“, имал много охлузвания и кръвонасядания.

На място, ищецът бил прегледан от Е.З. П.а, която работи в Медицински център „Блу Медика“ и в кабинет на територията на Ваканционно селище „Санта Марина. Разпитана като свидетел по делото, Е.З. заявява, че медицинският кабинет обслужва туристите, собствениците и 4 гостите на комплекса. За въпросния инцидент, свидетелката разказва, че е прегледала ищеца, измерила му е кръвното, видяла е че има охлузвания в предната част на гърдите, на рамото.

На място е дошъл екип на Бърза помощ, който е откарал ищеца до болница в гр. Бургас, където бил прегледан и освободен (видно от показанията св. С.а и св. К.).

От показанията на св. С.а се установява също, че след инцидента, ищецът изпитвал болки доста време. Ищецът продължил лечението си в родния си град, били му изписани антибиотици, ползвал отпуск за временна нетрудоспособност. Изпитвал болки в крака, в гръдната област и гърба.

По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), извършена от вещото лице д-р К. А. С.. Вещото лице, след като се е запознало с приетите по делото доказателства е приело, че вследствие на процесния инцидент, ищеца е получил увреждания в областта на гърдите и долните крайници. Морфологията на описаните увреждания, добре отговаря да са получени по механизъм на директен контакт в зоните на увреда с твърди тъпи предмети. Възможно е да се получат такива увреждания по описания в исковата молба начин.

Всички травми са получени едномоментно. Не са открити скрити травми.

Проведеното лечение е било навременно и адекватно.

Видно от заключението по СМЕ, при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 15 дни. При ищеца, обаче, е имало усложнение от възпалителен характер, в областта на раната на дясна подбедрица, което е довело до увеличаване на срока на възстановяване и възстановителният срок при ищеца е бил около 2 месеца.

При извършения от вещото лице преглед не са установени признаци за настъпващи усложнения.

ВЛ е посочило, че получените увреждания при ищеца са довели до затруднения в хигиенно - битовото самообслужване на ищеца, поради ограничения на движения вследствие на травмите и пазенето на охлузванията и раните от мокрене.

Следователно, събраните по делото доказателства, обсъдени в съвкупност, установяват наличието на неизправна голф-количка, в която ищецът се е возел на територията на Ваканционното селище. Установи се и механизмът на уврежданията – а именно, че уврежданията на ищеца са настъпили при сблъсък на голф-голичката, в бетонна стена. Причинната връзка между механизма на уврежданията и настъпилите вреди се установява от свидетелските показания, от заключението по съдебно-медицинската експертиза, както и от приетите писмени доказателства, които са съобразени от вещото лице по СМЕ.