Решение № 580 от 05.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20211100505897 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца И.Х.К. срещу Решение № 20043581 от 16.02.2021 г . постановено по гр.д.№2235/2020 г на СРС, 55 състав, с което е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от И.Х.К. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи, иск по чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата 1651.99 лева - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г ., ведно със законната лихва от 17.01.2020г. до окончателното плащане.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС.

Поддържа, че решението на СРС е необосновано и незаконосъобразно. Съдът не е взел под внимание и не е обсъдил в цялост фактите по спора и е приложил неправилно материалния закон. В производството е установено, че за исковия период е била в служебно правоотношение с ответника на заеманата длъжност „старши пожарникар”, както и че е полагала нощен труд.

Същевременно в приетата по делото ССчЕ е дадена констатация, че възнаграждение за извънреден труд при преизчислен нощен труд не е 1 изплащано, като изрично е посочено, че остават неплатени 237 часа, за които възнаграждението е 1651.99 лв./чл.187, ал.6 ЗМВР/. Излага се подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбите на КТ не следва да се прилагат за служители, работещи п о ЗМВР. Развиват се съображения във връзка с приложението на НСОРЗ.

Отправя се искане решението да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.

Въззиваемата страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ не е подала писмен отговор в срок.

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 26.02.2021 г и е обжалвано в срок на 12.03.2021 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да отхвърли исковете СРС е приел, че ищцата е била служител в СД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към ГД „ПБЗН“ на МВР за периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г. Приел е за установено, че същата е полагала труд на 24-часови дежурства при тримесечно сумарно отчитане на работното време, както и че полаганият нощен труд /от 22.00ч. до 06.00ч./ е бил заплащан от ответника с начислено допълнително възнаграждение от 0.25 лева за час, който размер е определен със заповеди на министъра на вътрешните работи - Заповед № 8121з-79/28.10.2014г. и Заповед № 8121з1429/23.11.2017г., приложени по делото. В същите изрично е упоменато, че тази надбавка има характер на допълнително възнаграждение, платимо ведно с основното възнаграждение на служителите за съответния месец.

Въз основа на така установените факти по спорния въпрос за начина на изчисляване на положените часове труд и конкретно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд, в дневен, както и следва ли да се заплаща извънреден труд след така преобразуваните часове труд, съдът след анализ на нормативната уредба е приел, че е различна законодателна техника за отчет и остойностяване на положения нощен труд, като за служителите в структурите на МВР това е регламентирано с наредбите, издадени на основание чл.187, 2 ал.9 ЗМВР - за периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г.: Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр.

40 от 2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г); за периода от 01.04.2015г. до 29.07.2016г.: Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.; от 02.08.2016г. действащо право е била Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г), след която отношенията са се уреждали от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г., съответно Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г.

Съдът е приел, че конкретният размер на допълнителното възнаграждение се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, каквито заповеди за процесния период са издавани и същите са приети като доказателство по делото. Аргумент за това е счел, че се съдържа и в разпоредбите на чл. 179, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, съгласно които на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. При тези правни изводи, съдът е приел, че е налице различен компесаторен механизъм по КТ и по ЗМВР за заплащане на нощния труд - по КТ и за трудовите правоотношения се предвижда заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд да се извършва чрез преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 /при съобразяване на чл.140, ал.1 от КТ/, като се зачете, че седемчасовия нощен труд е равен на осемчасовия дневен такъв, а във втория случай по ЗМВР и за служебните правоотношения - чрез заплащане на допълнително възнаграждение във фиксиран размер от 0.25 лева на час положен нощен труд, който размер се определя с индивидуален административен акт - заповед на министъра на вътрешните работи. Евентуална неравнойстойност в заплащането на нощния труд при служебните спрямо трудовите правоотношения не идва от липса на правна уредба, а от заложения нисък размер на допълнително възнаграждение за нощен труд за служителите в МВР, което винаги може да бъде ревизирано с нова заповед на министъра, но за полагания от служителите на МВР извънреден труд и нощен труд са налице специални нормативни актове, 3 които регулират тези правоотношения, което изключва прилагане по аналогия на чл.9 от НСОРЗ.

Решението на СРС е валидно, допустимо и правилно.

Според чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.

Нормата на чл. 187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.

Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график.

Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал.

2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/.

В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на 4

Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/.

Действително с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.

/обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл.3, ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният но щен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т. 5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протоколприложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з407/11.08.2014 г.

Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден труд и за това следва да се 5 заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.

Не могат да се споделят доводите на въззивника , че е налице празнота ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл.

9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.

Съответно, не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване.

Според решение № 197 от 07.10.2019 г по гр. д. № 786/19 г на ВКС, IV ГО при работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1, 143.