Решение № 306 от 16.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000164 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски-Разград“ АД, чрез адв. М. срещу решение № 260121 от 22.12.2025г., постановено по т.д. № 1825/2019г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането му за поправка на очевидна фактическа в решение № 260233 от 12.06.2023г. по т.д.

1825/2019г. по описа на СГС.

Въззивникът/ищецът - „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван РилскиРазград“ АД счита, че обжалваното решение е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по непредявен иск, което се установявало, както от обстоятелствената част, така и от формулирания нейн петитум в исковата молба. В мотивите на основното първоинстанционно решение нямало изразена воля на съда, че процесните суми подлежат на връщане като „възнаграждение“ по договора с гарантиран резултат, което да е било платено при начална липса на основание. В условията на евентуалност счита, че обжалваното решение е неправилно, защото съдът не е извършил съпоставка при съобразяване на фактическите и правни доводи за процесната ОФГ, изложени в сезиращата го молба, с което е нарушил чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 12 ГПК. Първоинстанционният съд не е обсъдил твърдяното несъответствие между мотивите на решението, в което процесните стойности били описани „като инвестиция“, „инвестиционни разходи“ и „оскъпяване на разсроченото плащане“/л.л. 5 и 6/ и диспозитива, с което е осъдил ответника да върне част от 1 тези парични стойности като „възнаграждение“, което му било прехвърлено с два цесионни договора. Нещо повече, съдът в мотивите не е изразявал воля, че подлежащите на възстановяване парични суми са били платени на ответника без основание като прехвърлено вземане за „възнаграждение“. На последно място твърди, че обжалваното решение е необосновано. Първо - в противоречие на правилата на формалната логика е констатацията в мотивите на решението, че ищецът искал да му се върнат процесните суми като „възнаграждение“, каквото твърдение нямало в исковата молба. Второ – съдът е трябвало да сравни обективираната в мотивите на решението воля и нейното отражение в диспозитива.

Моли въззивния съд да обезсилили като недопустимо, евентуално да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови друго, с което да уважи искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Претендира разноски.

Въззиваемият/ответникът – „Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕИИ“ АДСИЦ не е подал писмен отговор на въззивната жалба, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Третото лице помагач на страната на ответника - „Енемона“ АД/в несъстоятелност/, представлявано от синдика Т., не е подал писмен отговор, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

За да остави без уважение искането на „Многопрофилна болница за активно лечение „Св.

Иван Рилски-Разград“ АД, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260233 от 12.06.2023г. по т.д. 1825/2019г. по описа на СГС, първоинстанционният съд е приел, че формираната от съда воля да уважи предявените от ищеца искове, основани за твърдения за недължимо платени суми, при начална липса на основание, включващи възнаграждения за съпътстващи СМР по договор за гарантиран енергиен резултат от 12.06.2012 г., е отразена в диспозитива на решението.

Въззивният съд приема от правна страна, следното:

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че обжалваното решение е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по непредявен иск, което се установявало, както от обстоятелствената част, така и от формулирания нейн петитум в исковата молба.

Средството за защита срещу произнасянето на съда по непредявен иск е предмет на производството по обжалване на съдебното решение. Не може по реда на производството по чл. 147, ал. 1 от ГПК, да се установява неговата недопустимост, както неоснователно счита процесуалният представител на ищеца.

За да се приеме наличие на допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, следва да съществува противоречие между формираната в мотивите воля на съда и 2 тази, обективирана в диспозитива на съдебния акт. Необходимо е грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда (решение № 55/06.07.2009 г. по т.д. № 541/2009 г., I т.о, решение № 34/14.02.2012 г. по гр. д. № 684/2011 г., IІІ г.о. и др.).

Такава грешка представляват например: 1. погрешно посочване имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума в решението на съда; 2. погрешни пресмятания на суми; 3. пропуск да се отрази в решението на съда, личащ от мотивите, /например произнасянето по отхвърлената част от иска, по един от исковете, по солидарния характер на осъждането и т.н./.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил твърдяното несъответствие между мотивите на решението, в което процесните стойности били описани „като инвестиция“, „инвестиционни разходи“ и „оскъпяване на разсроченото плащане“/л.л. 5 и 6/ и диспозитива, с което е осъдил ответника да върне част от тези парични стойности като „възнаграждение“, което му било прехвърлено с два цесионни договора.

В посочената от ищеца част“/л.л. 5 и 6 от мотивите на решението/, се съдържа приетата от съда за установена фактическа обстановка по делото. Действителната воля на съда е отразена в т.нар. главни/същински/ мотиви, в частта, в която са изложени по същество правните изводи по установената фактическа обстановка. Видно от стр. 14, втори абзац, предпоследно изречение от мотивите на решението, първоинстанционният съд е приел, че възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии. Видно от стр. 15, трети абзац, последно изречение от мотивите на решението, първоинстанционният съд е приел, че възложителят дължи на изпълнителя единствено възстановяването на инвестицията и заплащане на възнаграждение за сметка на спестените разходи от постигната икономия на енергия. Видно от стр. 17, първи абзац, пето изречение от мотивите на решението, първоинстанционният съд е приел, че инвестициите и възнагражденията за ЕСКО услуги по договори с гарантиран резултат, да се възстановяват, съответно изплащат, единствено за сметка на реализираните икономии на енергия. Следователно, формираната от първоинстанционния съд воля в мотивите е намерила пълно, вярно и непротиворечиво изражение в диспозитива на съдебното решение.

По същите съображения е неоснователно и твърдението във въззивната жалба, че съдът в мотивите не е изразявал воля, че подлежащите на възстановяване парични суми са били платени на ответника без основание като прехвърлено вземане за „възнаграждение“, както и че обжалваното решение е необосновано.

В настоящия случай в диспозитива на решението не е налице допусната очевидна фактическа грешка, както и не е налице разминаване между действителната и обективираната в акта на съда воля. В процесната хипотеза, посочените от ищеца грешки в мотивите не съставляват очевидна фактическа грешка, по смисъла разяснен по-горе.

С оглед изложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, тъй като не са 3 налице предпоставките за допускане поправка на очевидна фактическа грешка и следва да се потвърди от въззивния съд.

Мотивиран така, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260121 от 22.12.2025г. постановено по т.д. № 1825/2019г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането от „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски-Разград“ АД, за поправка на очевидна фактическа в решение № 260233 от 12.06.2023г. по т.д. 1825/2019г. по описа на СГС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4