Решение № 107 от 12.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Несебър, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101127 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „В и К“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. "Г. В. В." №*, представлявано от Изпълнителния директор Ц. М., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк. К.Н. против Е. Г. И., род.на **.**.****г., гражданин на Р. Ф., с Булстат-********* с адрес на територията на България в с.Р., п.к.***, ул.Р. № *, ет.*, ап.*, общ.Н..

Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца стойността на доставена, отведена и пречистена вода до собствения му водоснабден имот на посочения адрес в с.Р., ул.О.

№ *, ет.*, ап.*, в размер на общо 54,93лв., дължими по издадени фактури за периода 26.09.2022г. до 25.09.2023г. с отчетен период 29.06.2022г. до 07.09.2023, ведно със законната лихва начиная от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.09.2025г., както и обезщетение за забавено плащане на главниците в общ размер от 16,86лв. за периода от 27.10.2022г. до подаване на исковата молба. Претендират се съдебни разноски.

Предявените претенции са основани на следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че ответната страна е собственик на СОС с идентификатор № *****.***.***.*.**, като в това си качество е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: в с. Р., п.к. ****, ул.О. № *, ет.*, ап.*, общ.Н., за 1 който е разкрита партида с абонатен № ******.

Навежда се в исковата молба, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответната страна притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор.

Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер като при това отчитане водомерът се счита за „видян“ от инкасатора. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Начинът на електронно отчитане на съответния потребител се удостоверява със съответната справка за абонатния номер. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно съобразно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ. След всяко отчитане са издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че за така отчетената и потребена вода са издадени подробно изброени в исковата молба фактури, както следва ф-ра № 0044234864/26.09.2022г. на стойност 14,95лв., фактура № 0045705872/25.07.2023г. на стойност 32,70лв. и фактура № 0046039109/25.09.2023г. на стойност 4,28лв.. За посочените суми не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Върху тези суми се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 16,86 лв., считано от 27.10.2022г. до подаване на исковата молба, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който предявените претенции се намират за допустими, но неоснователни. Изтъква се липсата на приложени доказателства досежно твърдението, че ответника е собственик на процесния имот, като твърди, че право на собственост се установява единствено от нотариален акт, какъвто липсва. На следващо место посочва, че от приложената към исковата молба справка от АВ се установява, че ответницата е собственик само на ½ от процесния имот, поради което ако се установи задължение, то ответницата дължи само до размера на притежаваната от нея ид.част от собствеността. Сторено е възражение за погасяване по давност на 2 осн.чл.111, б.“в“ от ЗЗД за претендираното вземане по фактура № 0044234864/29.09.2022г. , по която се претендира сума в размер на 17,05лв., както и досежно акцесорните претенции за лихви по тази фактура. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от справка за отдалечен достъп до регистрите на АВ /л.9по дело/ за времето от 13.06.2012г. до 10.10.2017г.- собственици по силата на покупко-продажба на СОС с идентификатор № *****.***.***.*.** действително са били Е. К. Х., родена на **.**.****г. и О. А. Х., род.на **.**.****г., граждани на Р. Ф..

Представен е по делото нотариален акт /вж.л.69-70/, от който се установява, че на 10.10.2017г. ответницата по делото Е. Г. И. е закупила от продавача Е. К. Х. СОС с идентификатор № *****.***.***.*.**. Видно от съдържанието на посочения нотариален акт, нотариуса, изповядал сделката изрично е констатирал, „че продавачът е единствен легитимен собственик на описания имот“ на основание представените му писмени доказателства, посочени като приложения – Свидетелство за смърт № 514041 от 21.08.2012г. на АО ЗАГС, Москва и Удостоверение за право на наследство по закон № 3-2644 от 30.08.2017г., издадено от Глеб Борисович Акимов-нотариус в гр.Москва.

От посочената по-горе справка на АВ се установява, че ответницата Евгения Гарриевна е продала посочения имот на 09.09.2024г..

Следователно от представените документи се установява, че за периода от придобиването – 10.10.2017г. до 09.09.2024г. ответника е бил едноличен собственик по силата на покупко-продажба СОС с идентификатор № *****.***.***.*.**. Доколкото се претендира заплащане на доставена и потребена вода до процесния имот, отчетена в периода 26.09.2022г. – 25.09.2023г., то възражението на особения представител на ответника, че последният дължи ½ от претендираните суми за потребена вода за процесния апартамент, тъй като е придобил имота в съсобственост с О. А. Х. е неоснователно.

По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество.

По делото е представено Заявление за промяна на партида/л.10 по дело/, подадено от Е. Г. И., с искане да бъде разкрита партидата за вода за ап.**, ет.*, в с. Р., ул.О. № *.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.6 и л.7 по дело/ и за общия за сградата водомер е видно, че е извършвано отчитане с мобилно устройство като на монтирания в имота водомер ответника Е. И. с 3 потребителски/абонатен № ******, като при отчитанията/общо четири/ за периода 29.06.2022г.-07.09.2023г. е отбелязано, че водомерът е бил „видян“ от инкасатора.

За потребените и отчетени количества са издадени ф а к т у р а № 0044234864/26.09.2022г. на стойност 14,95лв., фактура № 0045705872/25.07.2023г. на стойност 32,70лв. и фактура № 0046039109/25.09.2023г. на стойност 4,28лв.. Ищецът твърди, че за посочената сума по фактурата не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Съдът констатира, че посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022г. на КЕВР, Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. на КЕВР.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

На първо место съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът приема, че правото 4 на собственост се доказва по отношение ответника, както от представения нотариален акт, така и от справката по партидата на имота към Агенция по вписванията, която следва да се цени като официален документ за удостоверените с нея данни, до опровергаването им с други писмени доказателства по делото. От събраните по делото доказателства се установява, че за процесния период ответникът е бил собственик на водоснабдения имот, за който се търсят от ищеца задължения за потребена вода, като е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ. Съгласно изричната императивна уредба - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 8, ал. 7 и ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, "потребители" на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден имот.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

Ето защо съдът приема, че ответника, като собственик на водоснабдения обект за процесния период, има качеството на потребител на ВиК услуги. Също като собственик на имота, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС отговаря за тежестите и участва в ползите от имота съобразно дела си в собствеността.

При така изложеното до тук, съдът приема за безспорно, че ответника е потребител на ВиК услуги за посочения по-горе водоснабден имот. От представените писмени доказателства, вкл.фактурата и справки за отчетено потребление се установява, че ответника е потребил доставената до имота вода в претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.