Решение № 31 от 11.03.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 31/11.03., Година 2020 Град Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На двадесети февруари Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева

Десислава Сапунджиева съдебен секретар П.П. прокурор Светла Курновска като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 451 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е определение № 320/22.11.2019 г., постановено по ЧНД № 315/2019 г. на Окръжен съд Шумен, с което по реда на чл.306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК съдът е разглеждал съвкупността от осъдителни съдебни актове срещу Й.А.Р. и му е определил общо наказание по правилата на чл.25, вр.чл.23 от НК - лишаване от свобода за три години и шест месеца.

Въззивното производство е образувано по протест, в който се съдържат доводи за неправилност на постановеното определение, поради неговото вътрешно противоречие, с оглед на което и не е възможно да се изведе действителната воля на решаващия орган. Искането е насочено към отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Протестът е неоснователен.

По отношение на Й.Р. са били налице две осъждания:

-лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, наложено от Окръжния съд в град Лион, Република Франция, за деяние, извършено в периода от м. май 2007 г. до 29.09.2010 г., с присъда, влязла в сила на 06.04.2012 г. и

-лишаване от свобода за срок от три години, наложено от Окръжен съд Шумен по НОХД № 233/19 г., за деяние, извършено в периода 05.05.2005 г. – 06.10.2009 г., с определение, влязло в сила на 18.09.2019 г.

Безспорно са налице предпоставките за определяне на общо наказание, защото всяко едно от двете деяния е било извършено преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да от тях. Следвайки предписанията на закона, както и задължителните постановки на ППВС №4/1965 г., Окръжен съд Шумен е определил за изтърпяване по-тежкото наказание по отношение на Р. - три години и шест месеца лишаване от свобода. Съобразил е също изискването на чл.25, ал.2 от НК и е приспаднал изтърпяното в Република Франция наказание.

Според представителя на окръжната прокуратура, съдът не е обосновал ясно дали счита, че наказанието във Франция е изтърпяно изцяло или отчасти. От писмените доказателства по делото е видно, че са положени някакви усилия от страна на държавното обвинение за събиране на данни относно изпълняваното в чужбина наказание. Резултатите очевидно не са удовлетворили прокуратурата, чиито компетенции и правомощия се свързват със задълженията по изпълненията на влезлите в сила съдебни актове - прокурорът уведомява съда, постановил решението, с което присъдата е влязла в сила, за предприетите действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание /чл.416, ал.2 от НПК/.

Съобразно установеното при проверката не може да се направи извод, че определението на ОС Шумен страда от пороци, които да водят до неговата отмяна. Правилно съдът е приложил разпоредбите на чл.25, вр.чл.23 от НК, тъй като са налице предпоставките за това. Правилно съдът е постановил при изпълнението да бъде приспадната изтърпяната част, така както предписва чл.25, ал.2 от НК. А доказателства каква част точно е това, страната, инициирал производството, не е ангажирала. Било е направено доказателствено искане за изясняване на въпроса чрез съответен съдебен орган в Република Франция, което е било оставено без уважение с мотиви, че в изпратената присъда от Лионския апелативен съд се съдържат данни за предварителното задържане и за задържането на Румен Р. в затвора. Въпреки последното, съдът с определението си не се е ангажирал с посочване на конкретен срок, който да бъде приспаднат по реда на чл.25, ал.2 от НК, но това не обуславя порок, отстраним при въззивната проверка, тъй като определението, и в този си вид, не е нито незаконосъобразно, нито необосновано. Посочването в мотивите, че наложеното с присъдата на чуждия съд наказание е изтърпяно, не се изключва от израза в диспозитива „“приспада изтърпяната част“, доколкото съдът и в двата случая не се е позовал на конкретни срокове и размери, при което не е налице и претендираното с частния протест противоречие. Въпросът, кой е конкретният срок, който трябва да се приспадне, очевидно следва да бъде разрешен в последващата произнасянето на съда фаза – действия по привеждане в изпълнение на присъдите и определенията, от органа, компетентен по изпълнението - прокуратурата, по чието предложение е изпълнена и процедурата за определяна на едно общо наказание.

По изложените съображения и на основание чл.306, ал.3, пр.1, вр.чл.338 от НПК съставът на Апелативен съд Варна Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 320/22.11.2019 г. по ЧНД № 315/19 г. на Окръжен съд Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: