Решение № 1569 от 05.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1569 гр. Пловдив, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Б.ова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330200775 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. С. Р., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 22-0441-000327/16.01.2023 г., издадено от Е.И.К. – ***, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО). Твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, изразяващи се в липса на посочени дата и място на извършване на деянието, описание на обстоятелствата, при които е осъществено и на доказателствата, които го потвърждават. Взема становище описанието на нарушението да представлява цитат на посочената като нарушена правна норма. В тази връзка твърди още неправилна права квалификация на деянието, като счита в наказателното постановление да е посочена единствено санкционна норма, но не и разпоредба, регламентираща конкретно материалноправно задължение, което да е виновно нарушено от дееца. Поддържа, че условие за извършването на проверка за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от страна на водачите е наличието на външни признаци или 1 поведение, които да дават основание за съмнение за съставомерно поведение.

Намира за съществено нарушение и липсата на изложени мотиви защо е отказано случаят да бъде квалифициран като маловажен. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Ю. Р., като и двамата поддържат жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Б. С. Р., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен лично на жалбоподателя на 16.01.2023 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена на 27.01.2023 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 23.12.2022 г. около 14:30 часа в гр. Пловдив, по бул. „Христо Ботев“ № 61а в посока от бул. „Цар Б. III Обединител“ към ул. „Авксентий Велешки“ жалбоподателят Б. С. Р. управлявал лек автомобил „Волво ХЦ90“ с рег. № ***. Пътник в автомобила била неговата *** – свид. Л.В.Р. По същото време и на посочения пътен участък свид. А. М. М. – ***, изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение и предотвратяване на пътния травматизъм. Свидетелят М. предприел действия за спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя Р., за да му бъде направена проверка. В хода на същата водачът бил отведен в сградата на Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив с цел извършването на проверка с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Автомобилът останал паркиран на спирка № 14 на градския транспорт в гр. Пловдив, а в него била *** на жалбоподателя.

След пристигането им в Първо РУ, ОДМВР – Пловдив свид. М. поканил жалбоподателя Р. да бъде изпробван с дрегер Дръг тест 5000 с фабричен № ARLK-0008, като в отговор жалбоподателят устно заявил, че отказва такава проверка. Отказът му бил вписан в съставения на място талон за изследване с бл. № 071415. В него жалбоподателят отбелязал, че желае да даде биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, което удостоверил с подписа си. Талонът бил издаден от свид. М., който 2 определил срок от 45 минути за явяване за вземане на пробите и връчил екземпляр на жалбоподателя в 15:45 часа. В талона за изследване обаче свид.

М. не посочил място, на което жалбоподателят да се яви, за да бъде извършено вземането на пробите. След връчването на талона жалбоподателят не бил освободен да си тръгне от сградата на Районното управление, а му било обяснено, че първо трябва да осигури някое лице, което да донесе табелите с регистрационните номера на автомобила му и да изчака неговото явяване. В резултат жалбоподателят бил освободен към 17:30 часа на 23.12.2022 г., когато срокът за явяване по талона за изследване вече бил изтекъл.

На същата дата свид. М. съставил и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 317159 срещу жалбоподателя Р., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. А. М. М. се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на АУАН и на талона за изследване.

Изяснява се на първо място, че към момента на спирането му жалбоподателят Р. е управлявал МПС, а пътник в автомобила е била неговата ***. Изяснява се и че мястото, на което жалбоподателят е спрян, се намира до спирка на градския транспорт. На следващо място от показанията на свид. М. съдът приема за доказано, че жалбоподателят е заявил устно в сградата на Първо РУ при ОДМВР – Пловдив, че отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В показанията си свид. М. потвърждава да е съставил талон за изследване и АУАН срещу жалбоподателя, както и че в талона не е вписал никое лечебно заведение, в което да бъде извършено медицинското изследване и вземането на биологични проби. Установява се още и че жалбоподателят е бил държан в сградата на Районното управление повече от час до явяването на лице, което да донесе и предаде табелите с регистрационните номера на автомобила, управляван от Р.. В този смисъл са и обясненията на жалбоподателя, който изяснява, че полицейските служители са му казали, че няма право да си тръгва преди някой да донесе табелите с регистрационните номера на превозното средство, както и че в крайна сметка е освободен от сградата на Първо РУ Пловдив към 17:30 часа.

От талон за изследване с № 071415 се установява, че жалбоподателят Р. е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на 3 наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабр. № ARLK-0008, както и че е избрал установяването да се извърши с медицинско и химическо изследване. Изяснява се още, че препис от талона е връчен на жалбоподателя в 15:45 ч. на 23.12.2022 г., както и че е определен срок до 45 минути от връчването за явяване в лечебно заведение.

Установява се и че талонът е съставен от свид. А. М. М., както и че в него не е посочено лечебно заведение, в което жалбоподателят да се яви за извършването на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Б. С. Р. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС, издадено на 04.01.2017 г., валидно до *** и с налични 27 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на жалбоподателя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 23.12.2022 г. около 14:30 часа в гр. Пловдив, на бул.

„Христо Ботев“ № 61а в посока от бул. „Цар Б. III Обединител“ към ул.

„Авксентий Велешки“ жалбоподателят Б. С. Р. е управлявал лек автомобил „Волво ХЦ 90“ с рег. № ***. Следователно той е притежавал качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Доказано по несъмнен начин по делото от талона за изследване и от показанията на свид. М. е и че жалбоподателят Р. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабр. № ARLK-0008 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Възраженията за допуснати пороци и неяснота при описанието на датата и мястото на извършване на деянието са неоснователни. Съдът, запознавайки се със съдържанието на наказателното постановление, приема, че посочените обстоятелства са описани по ясен и недвусмислен начин, който позволява на жалбоподателя да узнае за какво деяние от фактическа страна е ангажирана отговорността му и адекватно да се защитава по това административно обвинение. Конкретно мястото на деянието е сведено до определен административен адрес с описание на улица, номер и посока на движение.

Съгласно справката на лист 59 от делото от директора на ОП „Организация и контрол по транспорта“ при Община Пловдив посоченото в наказателното постановление място попада в обхвата на автобусна спирка №14, което 4 оборва възражението на жалбоподателя точният адрес на мястото, където е спрян за проверка от контролните органи, да е различен. Неоснователно е и възражението срещу правната квалификация на деянието, тъй като посочената за нарушена разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа едновременно правилото за поведение към водачите на МПС и неблагоприятните правни последици в случай на неговото неизпълнение.

Липсата на конкретен повод за извършването на проверката, който да е предизвикан от поведението на жалбоподателя, не опорочава същата, нито освобождава водача от задължението му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Въпреки това съдът приема, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като от страна на актосъставителя са допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на съставомерен отказ от страна на жалбоподателя Р. за проверка с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози и за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за твърдяно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената разпоредба съгласно трайната съдебна практика по приложението й предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство, респ. с тест „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби, за да бъде проверката извършена чрез проведено химико-токсикологично изследване на взетите проби кръв и урина. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да ползва - така Решение № 2221 от 04.12.2020 г. по к.а.н.д. № 1847 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1773 от 28.07.2014 г. по к.а.н.д. № 1561 / 2014 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2401 от 21.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2105 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В процесния случай безспорно се доказа, че жалбоподателят Р. е отказал на място да му бъде извършена проверка с тест, установено от талона за изследване и от показанията на свид. А. М. М.. Сам по себе си обаче този факт не е достатъчен, за да бъде ангажирана отговорността на лицето на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като целта на проверката би могла да бъде правомерно постигната и под друг начин – като водачът се яви за медицинско изследване в посоченото в талона лечебно заведение. В конкретния случай се доказва, че жалбоподателят Р. е избрал установяването на спорното обстоятелство – дали е употребил наркотични вещества или техни аналози, да се проведе именно чрез медицинско и химическо изследване, като е поставил подписа си на предвиденото място в тази гарафа в бланката на талона за изследване и точно под декларацията „Избирам да бъде изследван чрез:“. В съдебно заседание жалбоподателят потвърждава авторството си на този подпис при предявяването му на оригинала на талона за изследване. Следователно жалбоподателят е заявил волята си за реда за 5 извършване на проверката по напълно ясен начин и така, както указва нормативната уредба да бъде съобщен изборът на лицето. Въпреки това от доказателствата по делото се установява, че правото на Р. да му бъде извършено медицинско изследване и вземане на биологични проби, е било само декларативно предоставено, но без да може да бъде реално упражнено поради поведение на контролния орган, който не е изпълнил свои служебни задължения да създаде необходимите предпоставки за упражняване на субективното материално право като: