Решение № 260023 от 15.02.2022, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 428/2021
- Вид
- Решение № 260023
- Подписан
- 15.02.2022
- В сила
- 29.08.2022
- Състав
- ХРИСТИНА ЗАПРЯНОВА ЖИСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147, ал.1, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.17 · Закон за устройство на територията
- §6, ал.2 и ал.4 · Закон за устройство на територията
- §6, ал.2 и ал.4 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш Е Н И Е №
260023 гр. Хасково, 15.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хр. Жисова при участието на секретаря Елена
Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 428 по описа за 2021г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС от В.Н.Д., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, против Г.И.Г., ЕГН ********** и К.И.Г., ЕГН **********.
Ищците твърдят, че са собственици на УПИ VI-93 с площ от 1175 кв.м., в кв.31 по плана на с.К., общ.Хасково,обл.Хасково, одобрен със Заповед №
2166/1936 год., ведно с построените в имота жилищна сграда и две стопански сгради, при граници на целия имот: улица, УПИ с №№II,V,III и VII, по силата на договор за покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 30, Том XVI, дело № 3578/19.10.2004 год. на Службата по вписванията - Хасково, нотариус Хр.К., с рег. № ***, с район на действие – района на РС гр.Хасково. Ответниците им били съседи от запад, в качеството си на собственици на УПИ VII-94, в същия квартал на с.К.. Парцелната граница между двата урегулирани имота, определяща обема на собствеността им, не съответствала на изпълнената между двата имота граница, частично минаваща в посока юг-север по стената на изградена постройка и преминаваща през изпълнена ограда с мрежа и циментови колове до северния край. Регулацията между двата имота била проведена преди много години чрез заплащане от тяхна страна на придаваемите места от имота на ответниците към техния имот. Ищците направили опит доброволно да изместят имотната граница между тяхната и тази на ответниците по парцелната такава чрез геодезическо маркиране, но последните не желаели тази промяна да бъде извършена. Това обосновавало правния им интерес от завеждане на иск, тъй като възникнал спор за материално право /право на собственост/ във връзка с грешка в кадастралното нанасяне на границата между двата урегулирани поземлени имота. В последствие с допълнителна молба твърденията за наличие на грешка в кадастралното нанасяне на границите между УПИ-У1-93, и УПИ-УП-94 са оттеглени. Ищците твърдят, че дворищната регулация между двата УПИ е била приложена чрез заплащане на придаваемите части от ПИ-94 към ПИ-93 от праводателите им на праводателите на ответниците през 1996 год., но фактически владението, като едно от правомощията на правото на собственост, е останало в рамките на ПИ-93, а не са били завзети придаваемите части, за да бъде реализирано владението в границите на УПИ-VI- 93. В този смисъл владението по имотни граници не съответствало на обема на правото на собственост, което било придобито по регулационни граници, заплатените придаваеми части не се владеели от ицщите, а от ответниците. Накърненият от ответниците обем на собственост бил около 60 кв.м. и бил заключен между парцелната и имотна граница в южния край-от лицата на парцелите-до средата на изградената на парцелната граница сграда, обозначена на приложената скица (л.14) с буквите „об", както и в заключеното пространство между имотна и парцелна граница в посока юг-север между двата имота, с начало североизточен ъгъл на сградата, построена в УПИ VII- 94 и обозначена на скицата с буквите „об" до пресечната точка от междупарцелната граница между имотите, получаваща се от пресичането на парцелната граница и мисленото продължение на изток на северната стена на плевнята, построена в УПИ VII-94, т.е., парцелната граница между двата урегулирани имота, определяща обема на собствеността им, не съответствала на изпълнената между двата имота граница, като по този начин ответниците продължавали да владеят описаната по-горе част от имота на ицщите, без да имат правно основание за това.
В този смисъл коректният петитум на описаната фактическа обстановка бил с правно основание чл.108 от ЗС като се претендира установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на УПИ VI-93 с площ от 1175 кв. м, в кв.31 по плана на с.К., общ.Хасково, обл.Хасково, одобрен със Заповед №2166/1936 год., при граници на целия имот: улица, УПИ с № № II, V, III и VII, както и осъждане на ответниците да им предадат владението върху частта от техния имот с площ около 60 кв.м., заключена между парцелната и имотна граница в южния край - от лицата на парцелите - до средата на изградената на парцелната граница сграда, обозначена на скицата с буквите „об“ както и в заключеното пространство между имотна и парцелна граница в посока юг-север между двата имота, с начало североизточен ъгъл на сградата, построена в УПИ VII-94 и обозначена на скицата с буквите „об“ до пресечната точка, лежаща на междупарцелната граница между имотите, получаваща се от пресичането на парцелната граница и мисленото продължение на изток на северната стена на плевнята, построена в УПИ VII-94 и обозначена на скицата с буквите „пл“.
С трето уточнение ищците са редуцирали петитума си до частта, в която претендират установяване собствеността и предаване на владението от ответниците на частта от техния имот с площ около 60 кв.м., заключена между парцелната и имотна граница в южния край - от лицата на парцелите - до средата на изградената на парцелната граница сграда, обозначена на скицата с буквите „об“, както и в заключеното пространство между имотна и парцелна граница в посока юг - север между двата имота, с начало североизточен ъгъл на сградата, построена в УПИ VII-94 и обозначена на скицата с буквите „об“ до пресечната точка, лежаща на междупарцелната граница между имотите, получаваща се от пресичането на парцелната граница и мисленото продължение на изток на северната стена на плевнята, построена в УПИ VII-94 и обозначена на скицата с буквите „пл“, като им се присъдят и направените по делото разноски. Претендират се и разноските по делото.
Ответниците представят отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Считат предявения иск за допустим, но за неоснователен. Не било спорно по делото, че с одобрения през 1936 г. регулационен и кадастрален план на с. К., било предвидено придаване на част от имот пл. № 94 - собствен на ответниците към УПИ VI - собствен на ищците; че придаваемите части не били заети от ищците, а били във владение на ответниците; че вътрешната регулационна линия между УПИ VII и УПИ VI, не съвпадала с имотната граница между имотите - 94 и 93, в частта предмет на исковата претенция. В исковата молба се твърдяло, че регулацията между двата имота била проведена преди много години, чрез заплащане от страна на ицщите на придаваемите места от имота на ответниците към имота на ищците. Ответниците оспорват това твърдение и заявяват, че регулационния план от 1936 г. не бил приложен, тъй като придаваемите части не били заети от ищците и нямало съвпадение на регулационната и имотната граница между двата парцела, респ. имота. С оглед на това, с изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, правото на собственост върху парцела се било трансформирало в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се били върнали в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени (имота на ответниците). Оспорват и твърдението в исковата молба, че придаваемите с плана от 1936 г. части от имот пл. № 94 били заплатени на собственика на имота.
Заявяват, че праводателят на ответниците
(декларатор по представената декларация) не бил получавал суми като обезщетение за придадените в полза на ищците части от собствения му имот. В тази връзка заявяват, че представената към исковата молба декларация с нотариална заверка на подписа peг. №
19/05.07.1996 г. не установявала плащане на суми, защото тази декларация нямала характер на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД. Декларацията, представена по делото била дадена от праводателя на ответниците, за могат ищците (респ. техния праводател) да получат разрешение за строеж на търговски обект в собствения си УПИ VI-93.
Ответниците заявяват, че не била проведена процедурата за отчуждения и обезщетения по дворищнорегулационни планове, уредена в ЗПИНМ, ППЗПИНМ, ЗТСУ и ППЗТСУ. Не била създавана комисия, която да даде оценка на придаваемите места. Не било подавано общо заявление от двамата собственика, че придаваемитие места са заплатени, което заявление било основание за издаване на нот.акт за собственост по реда на чл. 134 от ЗТСУ. Ищецът не твърдял, да се е снабдявал с нотариален акт по регулация, което било основание да се приеме, че процедура по прилагането на плана не е била извършвана, поради което ищецът не е могъл да се снабди с нотариален акт по регулация за придаваемите места. След като не била приложена регулацията за придаваемите места (предмет на исковата претенция), то по силата на §6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, след изтичане на предвидените срокове, отчуждителното действие било отпаднало автоматично, по силата на закона. В този см. се сочи и TP № 3/28.03.2011 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2010 г., ОСГК, съгласно което с изтичане на сроковете на §6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищно-регулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 чл. вр. 12 и ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че с одобрен през 1936 г. регулационен и кадастрален план на с. К., е предвидено придаване на част от имот пл. № 94 - собствен на ответниците към УПИ VI - собствен на ищците; че придаваемите части не са заети от ищците, а са във владение на ответниците; че вътрешната регулационна линия между УПИ VII и УПИ VI, не съвпада с имотната граница между имотите - 94 и 93, в частта предмет на исковата претенция.
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1246, том VII, рег. № 4717, дело № 924 от 19.10.2004г. на Нотариус рег. № *** Хр. К., вписан в служба по вписванията гр.Хасково, акт № **, том ***, дело № ****/2004г., вх. рег. № **** от 19.04.2004г., ищците В.Н.Д. и А.Н.Д. са придобили УПИ VI-93 с площ от 1175 кв.м., в кв.31 по плана на с.К., общ.Хасково,обл.Хасково, одобрен със Заповед № 2166/1936 год., ведно с построените в имота жилищна сграда и две стопански сгради, при граници на целия имот: улица, УПИ с № № II, V, III и VII.
В представените по делото
Скица № 1869/18.10.2018 г. на урегулиран поземлен имот VI 93 в кв. 31 по действащия кадастрален, регулационен и застроителен план на с. К., общ. Хасково, издадена от Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции” към Община Хасково и Скица № 439/23.02.2021 г. на урегулиран поземлен имот VI 93 кв. 31 по действащия кадастрален, регулационен и застроителен план на с. К., общ. Хасково, издадена от Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции” към Община Хасково, е отбелязано, че са приложени както уличната, така и дворищната регулации като на скицата в син цвят са отразени парцелните граници между имотите. Освен това е посочено, че регулационният план на село К., общ.Хасково, обл.Хасково е одобрен със заповед №
2166/1936г.
По делото, по искане на ищеца е приложена и Декларация, подписана от И. Г. Г., № 19/05.02.1996 г. с нотариална заверка на подписите от 05.02.1996 г. пред Н.К. – секретар на Кметство с. К., в която е записано, че декларира, че местата придаващи се по регулация от имот пл. № 94 към парцел IV-93 в кв.31 по плана на село К., обл. Хасковска са уредени и изплатени, както и писмо от Община
Хасково до ответниците Г.И.Г., К.И.Г. с копие до: Н.М.Д. и Т.А. Д. с рег. индекс: 94 Г-3590-3#1 от 06.03.2019г., с което Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“ при Община Хасково уведомяват, че за да се продължи ремонта на строеж „Реконструкция на стопанска постройка и навес“, находящи се в УПИ VII-94, кв.31 по РП на с. К., общ.Хасково е необходимо да се извърши проверка на регулационната линия между УПИ VII-94 и кв.31 по РП на с. К., общ.Хасково и да се издаде протокол от правоспособно лице от част „Геодезия“; ако има разминаване на регулационната линия между двата имота, съществуващата ограда да бъде изместена на посоченото място според дадения протокол от правоспособно лице по част „Геодезия“; за да се продължи ремонта на покрива, който трябва да се реконструира от четирискатен на трискатен /на калкан/ с УПИ VI-93 е необходимо да се представи конструктивно становище за тази реконструкция, изготвено от инженер-конструктор и да се издаде разрешение за строеж, съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ.