Решение № 812 от 08.10.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Сливен, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230102292 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземанията на кредитора по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 02.01.2023 г. между между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника Д. В. Н. бил сключен Договор за потребителски кредит № 4053755161, по силата на който дружеството му предоставило кредит в размер на 971,91 лева за закупуване на стока. Уговорени били ГЛП от 21,37 % и ГПР в размер на 23,41 %. Кредитополучателят следвало да върне общо сумата от 1202,89 лв. на 24 равни месечни вноски от по 50,12 лв., като първата била дължима на 05.12.2023 г., а последната на 05.01.2025 г.

Ответникът не заплащал редовно погасителните вноски, като считано от 05.01.2025 г. вноските по договора са падежирали изцяло като останали дължими претендираните от ищеца суми. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.07.2024 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и цесионера „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, вземанията на цедента срещу ответника, произтичащи от Договора за потребителски кредит били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди се, че ответникът бил уведомен за цесията с 1 уведомление, изпратено с препоръчано писмо. На изложените основания ищецът моли да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 971,91 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 4053755161/02.01.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия от 24.07.2024 г. в полза на заявителя „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 31.01.2025 година до окончателното й изплащане; сумата от 211,72 лева, представляваща договорна лихва и сумата от 216,90 лева, представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 05.04.2023 г. до 31.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 402 от 03.02.2025 г. по ч. гр. д. № 523/2025 г. по описа на СлРС. Ищецът моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез назначения си от съда особен представител - адвокат. Изразява становище за допустимост на исковете и евентуалната им основателност с оглед представените писмени доказателства.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Депозирал е чрез назначения си от съда особен представител - адвокат писмено становище по делото, с което поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.

99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. В. Н., ЕГН: ********** дължи на ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“ АД сумата от 971,91 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 4053755161/02.01.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия от 24.07.2024 г. в полза на заявителя „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 31.01.2025 година 2 до окончателното й изплащане; сумата от 211,72 лева, представляваща договорна лихва и сумата от 216,90 лева, представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 05.04.2023 г. до 31.01.2025 г ., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 402 от 03.02.2025 г. по ч. гр. д. № 523/2025 г. по описа на СлРС.

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № 4053755161 от 02.01.2023 г. цедентът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД предоставил на ответника Д. Н. кредит за закупуване на стока в размер на 971,91 лв.

Кредитът следвало да бъде върнат на 24 равни месечни вноски от по 50,12 лв. с падеж 05-то число на месеца съгласно представения погасителен план, като била уговорена възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент от 21,37 % годишно, при ГПР по кредита в размер на 23,4 %. Съгласно представения погасителен план последната дължима вноска по договора била в размер на 50,13 лв. с падеж 05.01.2025 г., като кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем.

Установява се още от представените писмени доказателства в приложеното за послужване ч. гр. д. № 523/225 г. по описа на СлРС, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.07.2024 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и цесионера „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, вземанията на цедента срещу ответника, произтичащи от Договора за потребителски кредит са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Представено е и уведомително писмо, адресирано до ответника, като липсват доказателства за получаването му.

Процесният Договор за потребителски кредит е валиден и действителен във всичките си части, отговаря на законовите изисквания относно форма и съдържание, към него има подробен погасителен план. Не се установиха нищожни клаузи от договора. Уговорените ГПР и ГЛП са в рамките на законово допустимите, ясно уговорени са и не се явяват сами по 3 себе си неравноправни клаузи.

Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени доказателства.

Няма спор в правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение № 1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия.

Ето защо, съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.

Поради това длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.).

Наред с това, ответникът не оспорва, че е усвоил сумата по кредита.

По делото не се установи ответникът да е извършил доброволно плащания след началния период на забавата за погасяване на процесните вземания, поради което следва да се приеме, че ответникът е неизправна страна по договора.

Ето защо, предявените срещу ответника установителни искове се явяват основателни и доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на спора и предвид цялостното уважаване на исковете спрямо ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ 4 размер на 556,04 лв., от които 28,02 лв. - заплатена държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. д. № 523/2025 г. по описа на РС - Сливен и 28,02 лв. - заплатена държавна такса и 400,00 лв. внесен депозит за особен представител в настоящото исково производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. В. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ................... ДЪЛЖИ на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, с ЕИК: 200385975, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 4, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от сумата от 971,91 лева /деветстотин седемдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 4053755161/02.01.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия от 24.07.2024 г. в полза на заявителя „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 31.01.2025 година до окончателното й изплащане; сумата от 211,72 лева /двеста и единадесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва и сумата о т 216,90 лева /двеста и шестнадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 05.04.2023 г. до 31.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 402 от 03.02.2025 г. по ч. гр. д. № 523/2025 г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА Д. В. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ...................

ДА ЗАПЛАТИ на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, с ЕИК: 200385975, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 556,04 лв. /петстотин петдесет и шест лева и четири стотинки/, представляваща разноски в общ размер по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5

6