Решение № 751 от 23.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Казанлък, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г. при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело № 20255510102645 по описа за 2025 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. С. заявява, че ответното дружество е инвеститор на строителството на жилищни сгради.

В това си качество през *** г. и *** г. „И.“ ЕООД възложило на „Б.“ ЕООД извършването на доставки на бетонови разтвори на негови обекти, със съответния за тези доставки транспорт.

Сочи, че извършените доставки били отразявани в експедиционни листи, въз основа на които издавали и връчвали на ответника данъчни фактури.

Към ***.*** г. по възлагане на ответника извършили продажба и доставка на: Бетон клас *** кг., за което била издадена данъчна фактура № **********/***.*** г. на стойност 49 725.29 лева, оригиналът на която бил получен от ответника.

Твърди, че задължението по тази фактура е платено от ответното дружество със закъснение - на *** г., като не са договаряли с длъжника разсрочено плащане на задължението по фактурата, поради което падежът му е на датата на издаване на фактурата. От следващия ден длъжникът е в забава и дължи мораторни лихви на основание чл. 86 от ЗЗД.

За периода на забава: ***.***г. – *** г. натрупаната и дължима на осн. чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва е в размер на 7 400,00 лева.

Въпреки изискуемостта и неоспоримостта на задължението, дължимата сума не им била платена доброволно.

1

На *** г. подали Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 765/2025г. по описа на РС Белоградчик. На 27.10.2025 г. получили съобщение от съда, че е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед.

Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 86 от ЗЗД да признае за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че „И.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя И.Б.К. дължи на “Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя Н. Х. Х. сумата 7 400,00 лв. – мораторни лихви за периода: ***.*** г. – *** г. за забавеното изплащане на сумата 49 725,29 лв., представляваща главница по фактура № **********/***.*** г. за продажба и доставка на бетони и добавки.

Съгласни са, при наличието на предвидените в закона предпоставки, да бъде постановено: решение по признание на иска, съгласно чл.237 от ГПК; неприсъствено решение, съгласно чл.239 от ГПК.

Претендират присъждането на разноски в настоящото и в заповедното производство.

Всички суми, дължими по настоящото дело, могат да бъдат платени по банков път, по следната банкова сметка, открита на името на ищеца: ***. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. С., в качеството й на пълномощник на ищцовото дружество, която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. П. К., в качеството му на пълномощник на ответното дружество, с който заявява, че оспорва иска като недопустим (при условията на евентуалност) и като неоснователен и недоказан.

Излага следните съображения:

Между страните действително са съществували търговски отношения, във връзка с доставка и продажба на бетон. Реалните доставки са извършвани през *** г. и началото на *** г., във връзка със строителството на сграда на ответника в гр. К..

Сочи, че от самото начало страните постигнали договорка стойността на доставения бетон да бъде уредена не чрез незабавно парично плащане, а чрез прехвърляне (замяна) на конкретни недвижими имоти от сградата на ответника, като след завършване на сградата да се извърши прихващане/компенсация между стойността на имотите и стойността на доставките. Именно поради тази уговорка за отложено уреждане и отсъствие на изискуемо парично задължение към момента на доставките, ищецът не е издавал фактури към датите на доставките (в обичайния за търговския оборот кратък срок след доставката), а фактурирането е извършено значително покъсно - една-две години след реалните доставки. По-късно ищецът е обяснявал фактурирането с необходимост от счетоводно-данъчно „изписване“ на бетон, във връзка с предстояща проверка, което ответникът не може да потвърди като причина, но фактът на късното издаване остава безспорен.

Независимо от датата, изписана във фактурите, същите не са били 2 предоставени на ответника към момента на издаването им. Процесиите фактури са получени от ответника едва през *** г., като именно тогава са осчетоводени и включени в справка-декларацията по ЗДДС за съответния данъчен период (за м. *** г.). Предвид това счита, че не може да се приеме, че към ***.*** г. ответникът е разполагал с фактурата и е дължал изискуемо парично плащане по нея.

След предоставяне на фактурите през *** г. между страните била потвърдена договорката фактурите да бъдат осчетоводени, но да не се заплащат, тъй като първоначалната уговорка за уреждане чрез имоти и прихващане оставала в сила.

В края на *** г., по настояване на ищеца и във връзка с възникнал спор, ответникът заплатил сумите по фактурите на части, като изричната уговорка била отношенията по прехвърляне/уреждане на имотите да се финализират впоследствие (вкл. ищецът да заплати стойността на имотите/да се извърши компенсация). До сделка по имотите не се стигнало, тъй като ищецът се отказал и насочил към покупката им трето лице - А.А., като към настоящия момент е налице висящ спор между А. и ответника, във връзка със закупуване на тези имоти, по които има данни за участие на ищеца в преговорите/сделката.

Отделно от изложеното счита, че не е ясно и доказано как е формирана сумата по процесната фактура № **********/***.*** г. на стойност 49725.29 лв. и кога са извършени конкретните доставки, включени в нея, тъй като към исковата молба не са представени всички съпътстващи до***енти за доставка и приемане.

Сочи, че искът по чл. 422 ГПК е допустим само ако е предявен в преклузивния срок по чл. 415 ГПК. Моли съдът да изиска и приложи ч.гр.д. № 765/2025 г. по описа на Районен съд - Белоградчик, за да се установи датата на връчване на указанията по чл. 415 ГПК на заявителя и спазването на срока.

При констатиране на неспазване - моли производството да бъде прекратено като недопустимо.

Счита, че в случая забава не е настъпила, тъй като между страните била уговорена схема на уреждане чрез прехвърляне на имоти и прихващане/компенсация, поради което парично плащане не е било изискуемо към датите на доставките и към датата, от която ищецът твърди забава.

Късното фактуриране и късното предоставяне на фактурите (едва през *** г.) потвърждават, че страните не са третирали задължението като изискуемо към ***.*** г., поради което счита претенцията за мораторна лихва за периода ***.*** г. - *** г. за неоснователна.

Твърди, че плащането в края на *** г. е извършено по настояване на ищеца и при уговорка за последващо уреждане по имотите, поради което не представлява признание, че ответникът е бил в забава за целия претендиран период. Отказът на ищеца да финализира сделката с имотите и насочването към трето лице (А. А.), както и последвалият спор относно тези имоти, допълнително подкрепят твърдението за договорения механизъм на уреждане чрез имоти, а не за изискуемо парично задължение към ***.*** г.

Оспорва формирана сумата по фактура № **********/***.*** г. на 3 стойност 49725.29 лв. В исковата молба липсва достатъчна до***ентация, която да индивидуализира конкретните доставки, включени във фактурата (дата, количество, вид бетон, обект, място на разтоварване, превозвач/превозно средство, приемане от упълномощено лице на ответника).

Не става ясно и кога са извършени конкретните доставки по въпросната фактура, което е пряко релевантно както за спорната изискуемост, така и за началния момент и размера на евентуална забава.

По изложените съображения моли съда да отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана предявената претенция от ищеца. Претендира присъждането на направените по делото разноски. В съдебно заседание адвокат К. Д. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Съображения излага в писмени бележки по делото.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното електронно частно гражданско дело №765/2025 г. по описа на Районен съд - Белоградчик, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №505/*** г. срещу длъжника „И.“ ЕООД, за сумата от 7 400 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за забавено плащане на задължението по фактура **********/***.*** г. за доставка /продажба/ на бетони и добавки, на стойност 49 725.29 лева, считано за периода от ***.2013 г. до *** г., както и сумата от 929.80 лева представляваща направени по делото разноски. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства : задължението по Фактура №**********/***.*** г. за доставка (продажба) на бетони и добавки, на стойност 49 725,29 лева е платено от длъжника със закъснение - на *** г. Кредиторът / заявител по делото/ не е договарял с длъжника разсрочено плащане на задължението по фактурата, поради което падежът на последното е на датата на издаване на фактурата. От следващия ден длъжникът е в забава и дължи мораторни лихви на основание чл.86 от ЗЗД.

Заповедта е връчена на длъжника на 25.09.2025 г. и на 16.10.2025 г. същия е подал възражение, поради което последното е депозирано в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.

С разпореждане от 16.10.2025 г. кредиторът е уведомен за подаденото възражение и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е сезирал съда с иск за установяване на вземането по издадената заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Страните по делото не спорят, че между ищецът „Б.“ ЕООД и „И.“ ЕООД са съществували дълготрайни търговски отношения във връзка с доставка и продажба на бетон. Ответното дружество е възлагало извършването на доставки на бетон на негови обекти, със съответния за тези доставки транспорт.

Доставките са отразявани, съгласно 41 броя, експедиционни бележи представени по делото /лист 141 – 160 от делото/. Представените по делото експедиционни бележки не са оспорени от ответника. От представения опис на експедиционните бележки се установява, че първата доставка на бетон е на 19.09.*** г., а последната на 20.02.*** г. В самите експедиционни бележки – 4

41 броя са описани подробно извършените доставки по процесната фактура като в същите фигурира е отразено : дата на производство; дата на доставка; наименование на шифър; клиент и обект с адрес; количество – обем; регистрационен номер на автомобил; водач на автомобил; час на експедиция.

Въз основа на експедиционните бележки е издадена фактура **********/***.*** г. за извършената продажба и доставка на Бетон клас *** кг. ищецът е издал на ответника фактура №**********/***.*** г. на обща стойност с ДДС 49 725,29 /четиридесет и девет хиляди седемстотин двадесет и пет лева и 29 стотинки/ лева. Посочено е дата на данъчното събитие ***.*** г. и номер на банковата сметка на получателя.

По делото са представени изискани от съдебния състав заверен препис от исковата молба и приложенията към нея по гр.дело №585/2025 г. по описа на Окръжен съд – С., отговор на исковата молба с приложенията към него и препис от вписаната искова молба. От същите се установява, че между А.В.О. и „И.“ ЕООД е на лице правен спор, с правно основание чл.19 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ - обявяване на предварителен договор за покупко - продажба на недвижими имоти за окончателен. До приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество по настоящото дело не са представени доказателства делото пред Окръжен съд – С. да е приключило с влязъл в сила съдебен акт.