Решение № 53 от 30.03.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пирдоп, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Цонка Т. М.ва при участието на секретаря ИВА П. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от Цонка Т. М.ва Гражданско дело № 20241860100844 по описа за 2024 годИ.

Искът е с правно основание по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: град З., ул. „И.“ № 2, чрез адвокат И. С. от САК, л.н.

*********** – пълномощник, съдебен адрес: град З., ул. „С.“ № 15, телефон:

************, срещу Д. Т. Г., ЕГН **********, адрес: град З., Вилна зона „Ч.“.

По обстоятелствата подробно изложени в исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева (пет хиляди лева), претърпени вследствие на изречени неверни твърдения от ответника пред Министерство на вътрешните работи ОДМВР – София за извършване на престъпление от общ характер от ищцата, с което деяние са причинени на ищцата неудобство, психически страдания, притеснения и вменяване на чувство за виновност, както и уронване на доброто й име в обществото.

Ищцата моли предявеният иск да бъде уважен ведно, със законните последици.

Ищцата моли да й бъдат присъдени и направените разноски по делото, 1 съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Д. Т. Г., ЕГН **********, адрес: град З., Вилна зона „Ч.“, чрез пълномощника си адвокат Е. Г.-М., със съдебен адрес: гр. Елин Пелин, пл. „Н.“ № 2, ет. 3, офис 1 – кантората на АД „Г. и П.“, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания.

Ответникът Д. Т. Г., ЕГН **********, адрес: град З., Вилна зона „Ч.“, чрез пълномощника си адвокат Е. Г.-М., в писмения отговор оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложените съображения, и моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици, евентуално сочи, че предявения иск е твърде завишен по размер, като същият не кореспондира с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Ответникът моли да му бъдат присъдени направени разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички обстоятелства по делото, а именно: че при описаната фактическа обстановка в ИМ, ответникът е извършил деяние, което е противоправно; че в резултат на извършеното дение от ответника, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на неудобство, психически страдания, притеснения и вменяване на чувство за виновност, както и уронване на доброто й име в обществото; че вредите са в пряка причинно следствена връзка с твърдяното деяние, извършено от ответника; че ответника следва да опровергае твърдените от него факти и обстоятелства и да опровергае презумпцията за вИ. по чл. 45 от ЗЗД; че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с изявленията и действията на ответника, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00 лева (пет хиляди лева), тъй като в тази насока има спор между страните по делото и представените писмени доказателства са оспоР. от ответника. Съдът допусна събирането на допълнителни доказателства във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото.

Видно от постановление на РП – Елин Пелин, ТО – Пирдоп от дата 2

26.10.2026 г., че е постановен отказ да образува наказателно производство и е прекратена пр.пр. № 1615/ 2024 г. по описа на РП – Елин Пелин, ТО – Пирдоп с мотиви, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 167 от НК. Към постановлението има приложена докладна записка от ОДМВР – София и обяснения на Д. Т. Г../л.6а-л.9/ Видно от приложената прокурорската преписка № 1615/ 2024 г. на РП – Елин Пелин, ТО – Пирдоп, че същата е била образувана по сигнал на политическа партия „Движение Да България“ относно разпространени списъци с имена и прякори в интернет пространството за евентуална съпричастност на лицата Ц.К., Г. Н., А.П., Т.К., С.С., Р. Ц. и Д. Н., към купуване и продаване на гласове за предстоящите избори на 27.10.2024 г. /л.48-л.125/ В прокурорската преписка са приложени молби от горепосочените лица, сведения и обяснения от горепосочените лица, докладни записки, публикация в интернет на хартиен носител с приложен списък, справки за съдимост на посочените лица в сигнала, протоколи за предупреждение по чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗМВР, др. материали във връзка с извършената проверка по сигнала. Видно от приложеното към прокурорската преписка обяснение на Д. Т. Г. /л.95/, че е „дочул разговор на граждани от гр. З., че лицата С. с прякор „********“, Р. Р.

Ц., Г. Н., А.П. и М. с прякор „***“, всичките от гр. З., че обикалят из града и предлагат пари за да се гласува за точно опредЕ. партия. Говори се, че е за ДПС на Д..“

Във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото, съдът допусна събирането и на гласни доказателства.

Видно от показанията на свидетелката Е. Х.Г., дадени в с.з. на 15.07.2025 г. /л.126,л.127/, че тя познава страните по делото, приятелка е с ищцата от 7-8 години, ответника го познава като Председател на „********“ гр. З., свидетелката е общински съветник в ОбщИ. З. и знае за история с купуване на гласове през м.октомври 2024 г. Свидетелката Г. установява, че на 25.10.2024 г. се е видяла с А.П. - нейн колега общински съветник, който й споделил, че той, Р., Г. Н., Д. Н. и други лица са били викани в полицията да дават обяснения, че не купуват гласове за Д.. Свидетелката Г. установява, че на 27.10.2024 г., когато били изборите, ищцата я поканила в дома си на кафе и разказала, че е била викана в полицията, че е подписала предупредителен протокол все едно била най – големия престъпник, ищцата е била много разстроена не искала да излиза, дори сИ. й, който живеел в с. Челопеч й звънял по телефона да я пита 3 истИ. ли са тези неща с купуването на гласове. Свидетелката Г. установява, че твърденията на ответника за купуването на гласове станали достояние на обществото в гр. З., хора са питали свидетелката дали това е вярно, хората са повярвали в това, което се говори в публичното пространство, а лицето Н. Д. й споделил, че е дочул разговор в градинката на гр. З., при който Д. бил казал:

„Купували, не купували, важното е да бъдат опетнени“. Свидетелката Г. установява, че тя работи в гр. София, но с ищцата се вижда често, поне два пъти в месеца, че след случая имало промяна в поведението на ищцата, същата станала затворена, отказвала да излиза и да общува, на свидетелката не й е известно в интернет пространството да има публикуван списък на лица, които купуват гласове в гр. З..

Видно от показанията на свидетеля Н. И. Д., дадени в с.з. на 10.03.2026 г.

/л.142, на гърба/, че той познава страните по делото от доста време, тъй като той и те са от гр. З., спомня се една история около изборите през 2024 г., през м.ноември 2024 г. пиел кафе в „Градинката“ в гр. З., г-н Г. седял на друга маса с негова компания и чул, че говорят за Р. и други лица, че купували гласове за изборите и чул конкретна реплика от Г. в разговора с другите хора: „Гласувал, не гласувал, трябва да го приемем това нещо, да го пишем“. Свидетелят Д. установява, че по това време непрекъснато из цяла З. се говорело от г-н Г. и неговото обкръжение, че Р. е купувала гласове, но той не е присъствал когато тези неща са говоР..

Видно от показанията на свидетеля Н.й В.Д., дадени в с.з. на 10.03.2026г.

/л.143/, че познава страните по делото от доста години, тъй като той и те са от гр. З., дори Р. му е съседка, през 2024 г. Д. Г. е бил кандидат за народен представител, през есента на същата годИ. около изборите се коментирало в „Градинката“ в кафето в гр. З., че масово се купуват гласове от една групичка, името на Р. Ц. е споменавано там, не знае за коя партия са купувани гласове.

Свидетелят Д. установява, че в интернет е бил публикуван списък с лица, които купуват гласове и там имало лица от гр. З., коментирало се че има образувана преписка в прокуратурата по няколко сигнала от различни места, но името на Р. не фигурирало там. Свидетелят Д. установява, че той не е присъствал на предлагане на пари от някое лице, не е чул конкретно г-н Г. да казва, че Р. купува гласове, преди е виждал Р. по – често, сега не чак толкова и не е забелязал различно поведение у Р. след изборите 2024 г. до настоящия момент.

4

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е основателен този иск следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вИ., вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. ВИ.та се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ищеца е да докаже, че му е причинено увреждане от ответника, че това увреждане е причинено виновно и противоправно от ответника, и при описаната фактическа обстановка в исковата молба. Отговорността при деликт възниква с осъществяването на фактическия състав по чл. 4 5 о т ЗЗД, който в случая съдът счита, че не е налице, тъй като не се доказаха безспорно и категорично изложените в исковата молба факти и обстоятелства относно персоналната отговорност на ответника, както и за извършени от ответника действия, в резултат на които ищцата е претърпяла твърдените неимуществени вреди като вид, характер, интензитет и придължителност. В конкретния случай ищецът поддържа, че ответникът е автор на процесния сигнал до ОДЧ на ОДМВРСофия, с който на ищеца се приписва извършването на престъпление купуване на гласове, което съставлява съставомерно деяние съгласно разпоредбите на НК. Отговорността по чл. 45 ЗЗД за накърнена чест и достойнство от поведение или изрази, възприети от пострадалия като унизителни и позорящи го, е деликтна. В случаи като процесния следва да бъде намерен справедливият баланс между правата, свободите и задълженията на гражданите. От една страна, са правото на добро име, чест и достойнство, а от друга страна е свободата на словото, правото да се изразява мнение, да се разпространява и получава информация чрез устна и писмена реч. Свободата на словото е основно човешко право от фундаментално значение за съвременното демократично общество. В практиката си ЕСПЧ е извеждал многократно позицията си, че свободата на словото е в „основите на демократичното общество и едно от базовите условия за неговия прогрес и 5 реализацията на всеки отделен човек“. Съгласно правилото на чл. 10, т. 2 на ЕКЗПЧОС ограничението на свободата на словото вИ.ги трябва да преследва поне една от следните легитимни цели - интереса на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, предотвратяването на безредици или престъпления, защита на здравето, на морала, на репутацията или правата на другите, предотвратяването на разкриване на секретна информация, гарантирането на авторитета и безпристрастността на правосъдието, като изброяването е изчерпателно. Ако свободата на словото засяга репутация и добро име, тя може да бъде ограничена в определени рамки. Това ограничение се налага, за да се защитят третите лица, когато се разгласяват неверни и позорящи ги обстоятелства или се засягат тяхното достойнство и чест. Необходимо е обаче внимателно да се балансира между това ограничение и свободата на словото като ценност за демократичното общество. Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи дали изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на законосъобразното упражняване на свободата на словото.