Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 138 от 26.05.2022, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 73/2022
Вид
Решение № 138
Подписан
26.05.2022
В сила
25.05.2022
Състав
Аделина Троева, Таня Живкова, Аделина Тушева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. М., 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500073 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на адв. Л.А.

,процесуален представител на И.И. против решение на МРС № 260448/30.12.2021 г. по гр.дело № 342/2021 г . Жалбоподателят твърди,че ищецът не е установил както качеството потребител на ответника, така и действителното количество изразходвана вода с оглед противоречивите записвания в документацията на дружеството и липсата на доказателства ,като в тази насока са изложени подробни доводи . Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваната част, като постанови ново, с което отхвърли исковата претенция изцяло,като се присъдят и направените в производството разноски.

Въззиваемото дружество „В И К „ ООД М. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения в тази насока .Моли съда да потвърди атакуваното решение, като му бъдат присъдени и разноските в производството.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт,като по същество ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение , първоинстанционният съд е приел ,че ответникът е абонат на ищцовото дружество, като от представените доказателства се установява и количеството потребена вода. Приел е,че с оглед отсъствието на абоната отчитането се е извършвало служебно, като на инкасаторите е било известно,че водомерите са повредени.

1

Решението на районен съд М. е валидно и допустимо ,постановено в производство с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК, Закона за водите , Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни услуги и Общите условия за получаване на услугите В и К от В и К оператор , одобрени от ДКВЕР с решение от 11.08.2014г.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за неправилно по следните съображения:

Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд ,че ответникът е абонат на дружеството. Действително, по делото не е представено Заявлението за присъединяване , но от приложените документи се установява,че от 01.12.10 г. е извършвано отчитане на използваната вода, като за абонат-собственик е посочен именно ответника. Липсват каквито и да е доказателства, от които може да се направи извод в обратна насока, още повече ,че и не са правени такива възражения , което се установява от показанията на разпитаните свидетели .

В случая обаче съдът намира,че ищецът не е установил конкретния размер на използвана вода от ответника .

Не се спори между страните, че за процесния период/ 05.05.2017 г.-25.06.2020 г./ само на проверката на 07.07.2019 г. е присъствал ответника и е положен негов подпис в Партидната книга на дружеството.Нещо повече, от същата се установява,че при някои проверки е записано,че водомерите/ответникът има два водомера в обекта/ са повредени, а при други е записано,че количеството вода е определено служебно.

Отчитането и заплащането на водата е регламентирано в чл.22-24 от ОУ на ВиК,като при констатирани повреди на водомера се прилага разпоредбата на чл.20 .В настоящата хипотеза въобще не става ясно по кой ред ищеца е отчел количеството употребена вода, тъй като в двете хипотези-при изряден или повреден водомер ,са налице различни процедури за начисляването й .

В случай,че е налице повреда във водомера, представителят на В и К оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра ,като през периода на повредата на индивидуалния водомер и до изтичане на срокана предписанието по ал. 1, количествата изразходвана вода , с изключение на случаите ,когато е поставен оборотен водомер, се определят по реда на чл. 26, ал. 2. При неизпълнение на предписанието и след изтичане на срока на предписанието количеството изразходвана вода се определя по реда на чл. 25, ал. 8 и ал.10.

Безспорно е,че ВиК не е предоставило такива предписания, като от показанията на разпитаните свидетели се установява,че те са предупреждавали устно ответника да си смени водомера ,т.е. не е спазена процедурата,регламентирана в ОУ.

Както бе изложено по-горе, в повечето случаи при извършване на проверката инкасаторите са посочвали,че разходът на вода е определен служебно.

Заплащането на услугите "В и К" се извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните на водопроводните отклонения водомери- чл. 22 и чл. 23 от ОУ. Съгласно тези разпоредби отчитането се извършва от легитимирани длъжностни лица на оператора в присъствие на потребителя или негов представител за период не по-дълъг от три месеца , като изключение е предвидено за водомeри на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване и за обекти, имащи сезонен характер на ползване - два пъти годишно .

В чл. 23,ал. 4 е предвидено , че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на 2 потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Очевидно в ОУ е предвиден ред , по който отчетът , извършен без представител на абоната , може да бъде извършен , като ищецът при твърденията за неосигурен достъп за целия исков период не се е възползвал от предвидената в ОУ възможност за полагане подпис за отчета на свидетел с посочване трите му имена и адрес.

За установяване изразходваното за процесния имот количество вода за исковия период по делото са представени единствено заверени от ищеца копия на водената от него партида , в които няма положен подпис на потребител или негов представител .

Извлеченията от партидите , водени от ищеца , като писмени доказателства са частни свидетелстващи документи , които не съдържат неизгодни за издателя си факти , поради което и нямат доказателствено значение за установяване отразените в тях количества изразходвана вода. Същите са изрично оспорени от ответника с отговора на исковата молба , като в тежест на ищеца е да установи верността на съдържанието им . По делото не са представени други доказателства , чрез които да се установява количеството изразходвана вода , за плащането на която са издадени от ищеца фактури . Начина на отчитане и конкретното количество реално измерено според показанията на водомерите не се установява и от заключението на съдебно икономическата експертиза, основано на оспорената партида . Липсват доказателства , които да установяват, че В и К операторът при отчитане изразходването количество вода за обекта е спазил изискванията на чл. 32 от Наредба 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни услуги и действащите ОУ .

Ищцовото дружество не е спазило и процедурата, регламентирана в чл.24 от ОУ,която регламентира действията на оператора при неосигуряване на достъп до водомера от страна на потребителя за период повече от една година . Длъжностното лице на ищеца при тази хипотеза следва да състави протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел,като след съставяне на същия, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.

Предвид гореизложените съображения съдът намира ,че предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени .Като е приел обратното , РС М. е постановил неправилно решение,което следва да бъде отменено.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените в производството разноски в размер на 80 лв.,а на адв.Л.А., която представлява ответникът безплатно при условията на чл.38 ЗА 600 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение на МРС № 260448/30.12.2021 г. ,постановено по гр.дело № 342/2021 г . ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ В и К „ ООД –М. , представлявано от управителя В. И.

3

,ЕИК *** иск срещу И.И. от гр.М., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, за признаване за установено съществуване на вземане в размер на главница от 650,25 лева и лихва за забава в размер на 36,68 лева, представляващи вземане ,произтичащо от консумирана и неизплатена стойност на доставена питейна вода за периода от 05.05.2017 г.-25.06.2020,ведно със законната лихва върхфу главницата, считано от 26.06.2020 г. до окончателното изплащане, за което по ч.гр. дело № 1163 по описа на съда за 2020 година е издадена Заповед за изпълнение № 670/ 29.06.2020 година по чл. 410 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „ В и К „ ООД –М. , представлявано от управителя В. И. ,ЕИК *** да заплати на И.И. от гр.М., ЕГН ********** разноски по водене на делото в размер на 80 лв.

ОСЪЖДА „ В и К „ ООД –М. , представлявано от управителя В. И. ,ЕИК *** да заплати на адв.Л. А. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за двете инстанции РЕШЕНИЕТО е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4