Решение № 175 от 02.02.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив,

02.02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ – ХХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря РУМЯНА

АГАЛАРЕВА, разгледа докладваното от председателя административно дело № 2400 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.118 КСО.

Образувано е по жалба на Х.М.М., ЕГН: ********** *** против Решение № 2153-15-254 от 29.08.2022г. на директора на ТП на НОИ - гр.

Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-305#1 от 24.06.2022г. против Разпореждане № РВ-3-15-01148661/20.06.2022г., издадено от Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получени суми по изплатено парично обезщетение за бременност и раждане за периода ***г.-05.03.2022г. в размер на главница 3793.64 лева и лихва за забава в размер на 191.12 лева, общо в размер на 3984.76 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че паричното обезщетение е отпуснато при наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Оспорва изводите за недобросъвестност при получаването на обезщетението, което счита, че е необходимо обективно условие за възстановяване на изплатените суми по чл.114, ал.1 от КСО. Редовно призована, в съдебно заседание се представлява от адв.Н., която поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора в представени писмени бележки излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на административното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане. Претендира направените разноски, за които е представен списък.

Ответникът Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва жалбата като неоснователна и ангажира доказателства. В писмено становище излага допълнителни съображения по законосъобразност на проведеното административно производство и атакувания административен акт. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законовоустановения

14 дн. срок от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните за това съображения:

От фактическа страна се установява, че с вх. № Р14-15-000-00-**********/11.06.2021г. на ТП на НОИ от осигурителя "Белла Беатрис" ООД е представено Удостоверение съгласно приложение №10 към чл. 9 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /съкр.НПОПДОО/ за изплащане на парично обезщетение по чл.50, ал.1 КСО до 410 календарни дни за бременност и раждане на дете за осигуреното по трудово правоотношение и на осн. чл.4 ал.1 т.1 КСО лице Х.М.М..

Със заповед №14/10.06.2021г. от осигурителя на жалбоподателят е бил разрешен отпуск поради бременност и раждане по чл.163, ал.1 КТ в размер до 410дни за периода от 04.06.2021г. до

05.03.2022г. вкл.. В последствие със справка вх.№Р14-15-000-00-**********/10.09.2021г. от осигурителя е представено ново удостоверение за промяна в обстоятелствата, като е отбелязано, че считано от 10.09.2021г. трудовото правоотношение на лицето е прекратено. Посочено е, че това е по заявление вх.№16/10.06.2021г от М. до осигурителя. Независимо от това, в ИС на ТП на НОИ-Пловдив е постъпила на 26.05.2022г. нова справка вх.№Р14-15-000-00-**********, подадена от осигурител "Белла Беатрис" ООД, с която повторно се представя удостоверение по образец за промяна на обстоятелствата по изплащане на паричното обезщетение по чл.50, ал.1 КСО за бременност и раждане до 410 календарни дни, като отново, повторно е посочено, че считано от 10.09.2021г. правоотношението на лицето е прекратено. Осигурителят е представил данни въз основа на подадено от М. заявление-декларация до тях с вх.№16/10.06.2021г. за промяна на обстоятелствата, свързани с изплащане на паричното обезщетение. В тази връзка са изискани документи от осигурителните органи, като със заявление вх.№1029-15-835/06.06.2022г. са били представени заявление от М. за промяна на обстоятелствата с вх.№19/26.05.2022година и извлечение от входящ и изходящ регистър за завеждане на посоченото заявление-декларация. От страна на ръководител по контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Пловдив е направен извод, че М. е информирала за промяна в обстоятелствата за изплащане на паричното обезщетение по чл.50 ал.1 КСО едва на 26.05.2021година, което е извън определеният срок по чл. 5 от НПОПДОО, която разпоредба сочи, че в срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на платежната сметка за изплащането им, осигурените лица представят нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея. При така установеното на основание чл.114, ал.1 и ал.3 КСО е издадено разпореждане № РВ-3-15-01148661/20.06.2022г. от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено Х.М. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 10.09.2021г. до 05.03.2022 г. в размер на 3984.76 лева, от които 3793.64 лв. главница и 191.12 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на оспореното в настоящото производство разпореждане.

М. е оспорила същото, като е посочила твърдението, че получените суми за обезщетения след 10.09.2021 г. ѝ се дължат, защото тя своевременно е уведомила осигурителя "Белла Беатрис" ООД, че от 10.09.2021г. започва трудова дейност и се осигурява от осигурителя "Н.и М. - 09" ЕООД. В тази връзка горестоящият административен орган със заповед № ЗР-5-15-01163 -809/14.07.2022г. е възложил да се извърши проверка на дружеството осигурител "Н.и М. - 09" ЕООД. В хода на проверката от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, е установено относно осигурителните права на М., че съгласно безсрочен трудов договор № 24/10.09.2021г. тя е назначена на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ в осигурителя на длъжност "козметик", считано от 10.09.2021г., с определено работно време - 4 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 325.00лева. За времето от 10.09.2021г до 20.09.2021г. тя е отработила общо 7 работни дни при 4 часово дневно работно време и осигурителен доход 113.75 лева. За останалият период от време в разплащателните ведомости е отразено, че за периода м.10.2021г М. е в отпуск по болест 21 дни, м.11.2021г. е 22 дни отпуск по болест, м.12.2021г. 20 дни отпуск по болест, м.01.2022г. 20 дни отпуск по болест, м.02.2022г.г 20 дни отпуск по болест, м.03.2022г. 3 дни отпуск по болест за периода 01-05.03.22г. и 19 дни отпуск по майчинство за периода 06.03-31.03.2022г., всички при 0 лв осигурителен доход. За периода м.04-м.06.2022г. също е отразен отпуск по майчинство и осигурителен доход 0 лева. Прието е също при проверката, че на 25.03.2022г. е постъпило удостоверение съгл. Прил. №10 по чл.9 НПОПДОО с вх.№ Р14-15-000-00-********** от осигурителя „Н.и М.-09“ ЕООД, касаещо изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по реда на чл.53 КСО, считано от 22.02.2022година.

Това удостоверение е заличено на 15.04.2022г и е постъпило ново с вх.№ Р14-15-000-00-********** за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 КСО, считано от 06.04.2022г.. Следва поредица от подадени удостоверения по образец за заличаване на предишните и определяне на нови дати за начало на изплащане на паричното обезщетение по чл.53 КСО, като с вх.№ Р14-15-000-00-********** от 13.06.2022г. от осигурителя Н.и М.-09 ЕООД е подадено удостоверение по образец за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 дни по чл.50а КСО, считано от 10.09.2021година. С пореден вх.№ Р14-15-000-00-********** от 18.08.2022г. от същият осигурител е подадено ново удостоверение по образец за спиране на изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 дни по чл.50а КСО, считано от 21.09.2021година, като преди това с вх.№ Р14-15-000-00-********** от 15.08.2022г. от същият осигурител е подадено удостоверение по образец за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 дни по чл.50 ал.1 КСО, считано от 21.09.2021година.

Констатираните при проверката на осигурителя „Н.и М. -09“ ЕООД обстоятелства са отразени в Протокол №КП-5-15-01183793/22.08.2022г.

От тях е направен извод, че жалбоподателят М. е отработила в периода м.09.2021г. всички необходими работни дни, като за периода 21.09.21г до 05.03.2022г. е ползвала платен годишен отпуск по чл.163 КТ, а едва от 06.03.2022г. до 21.02.2023г е ползвала отпуск по чл.164 КТ. Изплатено е парично обезщетение от НОИ за целия период от 04.06.2021г. до 05.03.2022г. вкл., като последното плащане е извършено на 07.03.2022г.. Направена била и констатацията, че жалбоподателят е подал при осигурителя всички необходими документи за получаване на паричното обезщетение по чл.50 ал.1 КСО и за предприемане на съответното уведомление, които по вина на трето лице- счетоводител на дружеството, не са били своевременно представени пред осигурителните органи. М. е подала и заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при неизползване на отпуск за бременност и раждане за остатъка до 410 дни, считано от 10.09.2021г.. Това обстоятелство е било потвърдено и от снетото обяснение от лицето Н.Н., счетоводител на осигурителя. Във връзка с горното, са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-01174735/03.08.2022 г. от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на осигурителя "Н.и М. - 09" ЕООД за представяне на всички документи заведени от и за Х.М. пред от осигурителя, които на 16.08.2022 г. са изпълнени и изисканите документи са представени, От констатациите по извършената проверка Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е приел, че М. е допуснала да ѝ бъде изплатено неполагащо ѝ се парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка до 410 календарни дни, защото не е уведомила своевременно осигурителните органи за промяна на обстоятелствата, свързани със започване на трудова дейност по трудов договор с осигурителя "Н.и М. - 09" ЕООД считано от 10.09.2021г..

Посочил, че след като първоначалното заявление с приложено удостоверение по образец за изплащане на парично обезщетение за целия период до 05.03.2022г. е подадено от осигурителя „Белла Беатрис“ООД, то това му право се предоставя само и единствено във връзка с този осигурител, не и с друг. Изрично е подчертал, че преценката за правото на парично обезщетение във връзка с осигурителя Н.и М.-09 ЕООД може да бъде предмет само и единствено на друго административно производство. От тук извел извода си, че дори и да са налице материалноправните предпоставки за жалбоподателят да получава парично обезщетение на чл.50 ал.1 и чл.50а КСО за периода след 21.09.2021година до 05.03.2022г., това не означава, че той е получавал добросъвестно посочените суми за времето, през което са му били изплатени. Поради тези съображение приел, че са налице основанията по чл.

114, ал. 1 и ал. 3 от КСО и отхвърлил поданената до него жалба, като е потвърдил разпореждане № РВ-3-15-01148661 от 20.06.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив М. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 10.09.2021 г. до 05.03.2022 г. в размер на 3984.76 лева, от които 3793.64 лв. главница и 191.12 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на оспореното разпореждане. Недоволен от това произнасяне, жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно производство. В хода на същото като При така установеното от фактическа страна, като прецени събраните писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна: