Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 22.06.2023, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 397/2022
Вид
Решение № 51
Подписан
22.06.2023
В сила
18.07.2023
Състав
МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 43 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 75, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 178, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. гр.Велинград, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20225210200397 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 13-2200236/24.08.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик (ДИТ – Пазарджик), с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на „ДАЙМЪНД 2020“ ЕООД с ЕИК:********* е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В писмена защита управителят на санкционираното дружество твърди незаконосъобразност на постановлението, при съображения за: липса на извършено нарушение, тъй като проверяващите неправилно били приели, че съпругата му работи като продвачка в търговски обект на фирмата; както и допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал.5 от ЗАНН – заради непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и по-конкретно – дата на нарушението или дата за изпълнение на дължимо поведение от санкционираното дружество.

Процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа, че НП е издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон, счита жалбата за неоснователна, при 1 твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние. Моли наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена от фактическа страна следното:

На 28.06.2022г. в магазин за хранителни стоки в с. Драгиново, на ул. „Крайречна“ № 27, стопанисван от „ДАЙМЪНД 2020“ ЕООД, е извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пазарджик – Г. С. и С. Г., които заварили там като персонал (продавачка) единствено Р. Т. Ц.. Преди да се представят Ц. обслужила други клиенти и тях самите, като им продала стоки и им издала касов бон. След като проверяващите се легитимирали Р. Ц. собственоръчно попълнила пред тях декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в която отразила, че от същата дата – 28.06.2022г. работи в магазина като продавач с работно време от 6 до 21 часа и почивен ден – неделя, при трудово възнаграждение – 25 лв. на ден. След последвала проверката на място справка в информационната система на ИА „ГИТ“ се установило, че от страна на дружеството е регистриран сключен писмен договор с Ц. едва на 11.07.2022г., а според представени от управителя А. Ц. писмени обяснения – той работел в магазина, но на 28.06.2022г. Ц. го „замествала“. След проверката, на 11.07.2022г. на „ДАЙМЪНД 2020“ ЕООД бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, на база на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП №132200236/24.08.2022г.; Писмо за изпращане на НП, с изх.№ 22075974/24.08.2022г.; Писмо за изпращане на НП, с изх.№ 22081418/23.09.2022г.; Писмо на осн. чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 178, ал.1 от НПК за върчване на НП,с изх. № 22089418/04.11.2022г. - заверено копие;

Писмо с вх. № 22119527/01.12.2022г. на ДИТ; АУАН № 13-2200236/11.07.2022г.; Протокол № ПР 2221369/11.07.2022г. - заверено копие; Декларация от Р. Т. Ц. от 28.06.2022г.;

Обяснение от А. З. Ц. от 08.07.2022г.; Констативен протокол №1/08.07.2022г.; Заповед № 30693/15.08.2022г, справки от Информационната система на агенция „Главна инспекция по труда“ от регистъра за трудови договори по ЕГН и по ЕИК. , показанията на свидетелите Г.

С. и С. Г..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

От съпоставката на взаимно съответстващите си и непротиворечиви показания на Г.

С. и С. Г. и данните от приетите справки от информационната система на ИА „ГИТ“ едносмислено и ясно се установява, че към момента на проверката на служителите на ДИТПазарджик – Р. Ц. е полагала труд като продавач в стопанисвания от „ДАЙМЪНД 2020“ ЕООД магазин за хранителни стоки в с. Драгиново, без за това да е бил надлежно оформен, 2 съобразно изискванията на чл. 62, ал.1 от КТ, писмен трудов договор.

Саморъчно попълнената от Ц. декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ представлява допустимо (чл. 43 АПК) и неопровергано в хода на процеса доказателство. Като частен свидетелстващ документ, тя принципно не притежава обвързваща материална доказателствена сила и сама по себе си не би била достатъчна за пълно главно доказване, на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение (така - Решение №100 от 06.01.2021 по адм. д.№2894/2020 на ВАС). Но в контекста на посочените вече показания на свидетелите, разпечатките от системата на ИА „ГИТ“, а и писмените обяснения на самия управител на дружеството – че Ц. не е например наглеждала магазина, а го е „замествала“ като реално полагащ труд работник там – се формира солидна и неопревергана съвкупност от взаимноподкрепящи се доказателства, сочещи на категоричен извод, че в качеството си на работодател, като не е уредило надлежно трудовите правоотношения между него и работничката Р. Ц. чрез попълване на трудов договор в писмена форма преди допускането й на работа - „ДАЙМЪНД 2020“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, с оглед което правилно му е наложено наказание – законосъобразно и мотивирано индивидуализирано от административнонаказващия орган – съобразно разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ.

С оглед разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ правилата за маловажност са неприложими.

Всички изтъкнати от жалбоподателя възражения са несъстоятелни, доколкото в съответствие с изискванията на чл. 75, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление са ясно описани нарушението, обстоятелствата и момента на извършването му, като в самия закон е записано как работодателят следва да изпълни вмененото му задължение, а такъв реквизит не се предвижда като изискуем в самото постановление.

С оглед гореизложеното НП № 13-2200236/24.08.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик следва да бъде потвърдено.

При този резултат по делото, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН и чл.143, ал.3 във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК, жалбоподателят следва да понесе разноските за юрисконсулт в размер на 90 лева, определен от съда в пределите по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ - с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик.

13-2200236/24.08.2022г. на

ОСЪЖДА „ДАЙМЪНД 2020“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Пазарджик сумата от 90 /деветдесет/ лева– разноски за 3 юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

4