Решение № 7606 от 24.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16274/2025
- Вид
- Решение № 7606
- Подписан
- 24.04.2026
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, пар. 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 7606 гр. София, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110116274 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба искова молба от Б. Г. В. и Л. Г. Т., чрез адвокат В. Ч.-М. от АК-Варна, срещу „************“ (Ryanair DAC), дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Ирландия в ирландския Регистър на дружествата с рег. № ******, седалище и адрес на управление: **********, Ко. ******* с която се иска съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати - на Б. Г. В. и на Л. Г. Т. - сумите от по 250 евро на всяка от ищците – обезщетение , дължимо от ответника на осн. чл.7, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснение на полет FR 1255/25.06.25г. с дестинация от Задар, Хърватия до летище София с над 3 часа, ведно със законната лихва върху сумата , считано от деня на предявяване на исковата молба до момента на изплащане на вземането.
Ищците твърдят, че са сключили договор за въздушен превоз с ответника, закупувайки на свое име самолетни билети (с номер на резервацията JK5MRQ) от въздушен превозвач “************” с начална и крайна дестинация: летище Задар, Хърватия - летище „София“, България по полет FR 1255/25.06.25г. Полетът е трябвало да се осъществи по следното разписание: потегляне от летище Задар, Хърватия на 25.06.2023 г. в 07:20 ч. и пристигане на летище „София“ , България на същия ден в 09.35ч. Въздушният превозвач е потвърдил реализирането на полета в посочения период. В. и Т. поддържат, че полетът бил изпълнен със закъснение над 3 часа, изчислено спрямо часа на пристигане по разписание. С оглед въпросното забавяне от страна на “************” пътничките подали жалба до авиокомпанията, 1 използвайки интернет платформа, създадена от превозвача за тази цел.
Ответната страна отказала да изплати обезщетение. Ищците, позовавайки се на разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "а. " от Регламент /ЕО/ №261/2004, искат да им бъде изплатено обезщетение, възлизащо на по 250 € за всяка една от тях, защото се касае за полет на територията на Европейския съюз до 1 500 километра. Представят писмени доказателства и претендират разноски.
Насрещната страна "************ " е депозирала отговор в законово регламентирания срок съгласно чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Аргументира закъснението на полета с наличието на “извънредни оперативни обстоятелства”, които превозвачът не е могъл да избегне по смисъла на чл. 7, пар.3 от Регламента – гръмотевична буря, ограничено въздушно движение. Излага, че забавянето не е вследствие на небрежност от страна на ответника, а е резултат от форсмажорни обстоятелства. Твърди, че силните гръмотевични бури над София на 24 и 25 юни 2023г. довели до реална невъзможност за безопасно кацане на полета FR5454/ Бари-София/ и последващо отклоняване на самолета към летище Бургас, който бил изпълнен със същия самолет. Рискът за безопасността на полета, обусловен от интензивната електрическа активност, ниската видимост и турбулентност, бил извън контрола на превозвача. Стандартите за безопасност наложили вземането на решение за диверсия, което не можело да се оцени като организационен пропуск. Следователно закъснението на полет FR1255 Задар-София следвало да бъде квалифицирано като резултат от извънредни обстоятелства съгласно чл. 5, пар.3 от Регламент /ЕО/ №261/2004.
Поради изложените аргументи и естеството на времевите слотове, налагани от Eвроконтрол, било налице непредсказуемо събитие, възникнало независимо от действията или бездействията на превозвача, и на които дори последният да е взел всички разумни мерки, не е можел да повлияе. Затова "************" счита, че не е възникнало задължение за изплащане на обезщетение на пътниците, оспорва исковете изцяло и претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
Между страните не се спори, че между ответника и Б. Г. В. и Л. Г. Т. е сключен валиден договор за превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищците на твърдените дата и час по сочения маршрут, т. е. излитане на от летище Задар, Хърватия на 25.06.2023 г. в 07:20 ч. и кацане на летище „София“ , България на същия ден в 09.35ч. с полет № FR 1255. Отделя се за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че процесният полет е изпълнен с над 3 часа закъснение, 2 както и че разстоянието между началната и крайната точка на полета е до 1500км.- 669.869км.
Ответникът е навел възражения за наличие на извънредни обстоятелства, водещи до освобождаването му от отговорност, изразяващи се в лоши метеорологични условия и административни забрани, препятстващи своевременното изпълнение на полета, като съгласно правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК в негова тежест е да докаже фактите, от които произтичат тези възражения.
В Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети са уредени правата на пътниците при закъснение или отмяна на въздушен полет, когато последният е с начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е процесният полет (чл.
5 – 8 от Регламента). В т. 2 от Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С402/2007 г. и С-432/2007 г. на СЕС се приема, че чл. 5, 6 и 7 от Регламента следва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети се приравняват на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, поради което могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от този Регламент, в случай че достигат своя краен пункт три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Такова закъснение не поражда за пътниците право на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че то е причинено от извънредни обстоятелства.
В постоянната практика на наднационалната юрисдикция като "извънредни обстоятелства" съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. могат да се квалифицират събития, които поради естеството или произхода си не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни /в този смисъл решения на СЕС по дела C-549/07, C315/15, C197/17, C-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-274/17, C-275/17, C 278/17, C-286/17 и C-290/17, C 292/17, C 74/19/.
Според съображения 14 и 15 и чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., въздушният превозвач се освобождава от задължението да изплати обезщетение на пътниците по чл. 7 от Регламента, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полет с три или повече часа при пристигане се дължи на "извънредни обстоятелства", които не е могло да бъдат избегнати дори да са били взети всички разумни мерки, както и в случай на настъпване на такова обстоятелство, че е взел съобразени с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед капацитета на предприятието му към релевантния 3 момент /в този смисъл решение на СЕС по дела C-315/15, C-501/17 и C 74/19/.
Следователно, наличието на извънредни обстоятелства само по себе си не е достатъчно основание за отпадане отговорността на превозвача, а е нужно вземането на всички необходими и възможни мерки, за да бъде избегната отмяна или голямо закъснение на съответния полет.
В отговора на исковата молба ответникът изтъква като извънредни обстоятелства, освобождаващи го от отговорност, наличието на гръмотевична буря и последващо ограничение на въздушното движение, които били изцяло извън контрола на авиокомпанията. Твърди, че самолетът, който е трябвало да осъществи процесния полет - Боинг 737-8200 с рег. номер SPRZD, е извършил предходния ден друг полет FR5454 по направление Бари-София. Вследствие на силната гръмотевична буря летателният апарат е бил принуден да се отклони и кацне в Бургас (BOJ). По-късното прехвърляне на самолета обратно в София и влошените метеорологични условия били причина за преместване на редовните полети FR1254/1255 (SOF-ZAD-SOF) за по-късен час.
Спорен е въпросът дали посочените “извънредни обстоятелства” са от естество да освободят превозвача от отговорност и дали действително е било невъзможно да се избегне закъснението при полагане на всички разумни мерки от страна на авиокомпанията.
В настоящия случай съдът намира, че ответникът не е ангажирал доказателства за това, че като авиопревозвач да е предприел други мерки, които превозвачът е могъл и е бил длъжен да предприеме. В този смисъл и в Решение на Съда (четвърти състав) от 11 юни 2020 година по дело C-74/19 се приема, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на "извънредно обстоятелство", което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство полет, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач. В мотивите на решението съдът е приел, че в съответствие с целта за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004 , както и с изискването за разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност, предвидено в съображения 12 и 13 и в член 8, параграф 1 от този регламент, при настъпване на извънредно обстоятелство въздушният превозвач, който възнамерява да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците, предвидено в член 5, параграф 1, буква в ) и член 7 от посочения регламент , като вземе разумните мерки, припомнени в предходната точка, по принцип не може да се ограничи само с предлагане на премаршрутиране на съответните пътници към техния краен пункт на пристигане със следващия опериран от самия него полет, който пристига в крайния пункт на следващия ден спрямо първоначално предвиденото за 4 пристигането им. Всъщност грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност, едно от които е да потърси други полети, директни или с връзка, евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или друг въздушен алианс и с не толкова късно време на пристигане като това на следващия полет на съответния въздушен превозвач.
От приетата по делото справка за полети се установява, че процесният полет с планиран час на излитане 07: 20 ч. по дестинация летище Задар летище София , а реално е излетял в 00: 22 ч. и е пристигнал в крайната точка на дестинацията в 02: 27 часа, тоест налице е закъснение с повече от пет часа, като това обстоятелство не е спорно между страните.
В случая от установяване наличието на извънредни по своя характер обстоятелства– влошени метеорологични условия, съдът приема, че ответникът е могъл да предвиди, че ще бъде допуснато закъснение на процесния полет непосредствено след кацането на самолета на летище Бургас след отклоняването му от летище София поради бурята при изпълнение на предходния полет Бари-София .
Разпечатката съдържа 25 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/892f8819-d238-4ce9-b78f-00b62071b11d