Решение № 1596 от 29.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1596 гр. Русе, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20234520101414 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск “Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от изпълнителните директори Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов срещу П. Т. П., с правно основание чл.422 от ГПК. Ищецът твърди, че на 17.01.2022г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 7053245844, по силата на който му предоставил паричен кредит в размер от 15 000.00 лева, като към кредита не са включени никакви такси и застраховки. Съгласно чл.7, ал.2 от Договора средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка на потребителя.

Общото крайно задължение по договора /чл.10 от същия/ възлиза на 29 333.35 лева, която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, 59 от които в размер на 488.89 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 488.84 лева.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 30.39% - чл.9, ал.1 и ал.2 от Договора. Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва.

Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 25.03.2022г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 25.03.2022г., 25.04.2022г. и 25.05.2022г. Считано от 29.08.2022г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл.6.2 от Договора. В последния е уредена автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски. Въпреки това ответникът е 1 уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл.25.8 до чл.25.11 включително от договора за потребителски кредит сочат на съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на адреса за контакт, посочен в договора. Според чл.26.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. В случая ищцовото дружество разполага с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен адрес, а именно: гр.Русе, ул.”Ради Иванов” № 14, бл.209, вх.5, ет.5, ап.10. В тежест на страните по договора е да актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени. Видно е от приложената обратна разписка за доставка на пратка с бар код 9122081900466, че длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес. Уведомлението за предсрочна изискуемост е било получено от бащата на ответника – Тодор П.. С част от отпуснатата сума по договора за кредит е било рефинансирано старо задължение на П. П. към „Ти Би Ай Банк” ЕАД по договор за кредит № 7053217877 в размер на 13 949.00 лева. Към дата 11.11.2022г. задължението на ответника към ищеца по Договора възлиза в размер на 14 890.97 лева – главница и 2 241.38 лева – договорна лихва за периода 25.03.2022г. до 29.08.2022г. Отделно от това, съгласно чл.9, ал.4 от договора за потребителски кредит, ответникът дължи и лихва за забава върху главницата, която за периода 25.03.2022г. до 27.10.2022г. възлиза в размер на 304.03 лева. За тези парични суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5696/2022г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си, което той прави по настоящото дело.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П. Т. П., че дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД сумите от 14 890.97 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № 7053245844/17.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението по чл.417, т.2 от ГПК – 11.11.2022г. до окончателното й изплащане, 2 241.38 лева – договорна лихва за периода 25.03.2022г. до 29.08.2022г. и 304.03 лева – лихва за забава за периода от 25.03.2022г. до 27.10.2022г., по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 5659/2022г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното 2 производство.

Ответникът, чрез проц. си представител оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основание по чл.22 от ЗПК. Съгласно последната законова разпоредба във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договора за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в процесния договор за потребителски креди е посочен годишен лихвен процент, обаче липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита, или е променлив. Нарушението е още посъществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Посочената неяснота съществено ограничава правата на ответника и е основание за недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в Договора е посочен ГПР, но липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият лихвен процент не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР, отделно от това има и дължимост на допълнителни такси и разходи, не става ясно и защо има разлика от процента на ГЛП и ГПР. По този начин кредитополучателят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Наред с това, всички такси и разходи е следвало да се включат в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна представлява заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити не следва да е в размер по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на 3

Министерския съвет. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК – ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар.1 от ДР към ЗПК – „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договор за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В тази връзка със заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката такса експресно разглеждане на документи предвидени в договора за потребителски кредит се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г. и води до нищожност на целия договор за потребителски кредит на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика. В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора за потребителски кредит е предвидена дължимостта на договорна лихва, такси и разходи, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не е сторено от кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на общо дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създава невъзможност за кредитополучателя да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. На следващо място, договора за потребителски кредит не отговаря на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Отделно от това, в него и погасителния план не се съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, 4 извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо – допълнителните разходи. Именно въз основа на това е налице недействителност на процесния договор на основание чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1,.т.12 от ЗПК.

Прави и възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски по заповедното и исковото производства. По тези съображения моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.