Решение № 188 от 31.05.2021, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Перник , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500097 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по жалба с рег. № 268813 от 16.12.2020 г. на ЧСИ Ш. Д. чрез упълномощения си представител адв. А.Т. против Решение № 260525 от 04.12.2020 г. по гр.д. № 4371 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., с което е отхвърлен иска на ЧСИ Ш. Д. срещу „НД Мениджмънт“ ООД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 182 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатени такси и разноски по изп.д. № 434/2015 г. на ЧСИ Ш. Д., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № 1809 на РС Перник за 2020 г. Със същото решение ЧСИ Ш. Д. е осъден да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД сумата от 440 лв., представляваща направени разноски, от които сумата в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство и сумата от 90 лв. за експертиза.

С въззивната жалба се поддържа, че решението на Районен съд Перник е неправилно и незаконосъобразно, основано на погрешно възприета фактическа и правна страна. Твърди се, че пред Районния съд са били представени и приети доказателства, от които се установявало, че ответната страна не е заплатила процесната сума, представляващи дължими такси и разноски, по изпълнително дело № 434/2015 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., въз основа на две издадени сметки по чл. 79 от ЗЧСИ и издадена фактура. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за бланкетно посочване на отделните услуги като вид, брой и единична цена във всяка от 1 представените пред ПРС сметки, които счита за законосъобразно издадени, по конкретно изпълнително дело. Поддържа, че ЧСИ е извършил дейностите, за които били издадени сметките, поради което процесните суми били дължими.

В жалбата се твърди, че Районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото по реда на чл. 146 от ГПК, тъй като не е дал указания на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, за несочене на доказателства относно релевантните по делото факти, подлежащи на доказване от ищцовата страна.

Моли оспореното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, основано на погрешно възприета фактическа и правна обстановка, като предявеният иск да бъде уважен. Моли да бъдат присъдени на въззивния жалбоподател направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „НД Мениджмънт“ ООД, чрез процесуални си представител адв. К.Т., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подало писмен отговор на въззивната жалба. С него оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорва твърдението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на ПРС при разпределяне на доказателствената тежест и се противопоставя на искането за приемане от страна на въззивния съд на представеното с въззивната жалба писмено доказателство.

Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за допустимостта и редовността на предявения иск, по реда на чл. 129 от ГПК и т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.

Приел е, че съдебният изпълнител е претендирал суми, представляващи неплатени такси и разноски за извършени по изпълнително дело № 933/2015 г. действия, без тези действия да са били конкретизирани по вид, дата на извършване и дължима такса или разноски за всяко едно от тях. Поради това и с цел отстраняване на всички тези нередовности с Определение № 168 от 25.02.2021 г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба на ЧСИ Ш. Д. като нередовна и е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира предявения иск, като изложи факти и обстоятелства, кога твърди, че е извършил конкретните действия по образуваното при него изпълнително дело, чрез посочване на дата, какво точно действие се твърди, че е извършил и каква такса се дължи от взискателя за всяко едно конкретно извършено от ЧСИ действие, като в съответствие с направените уточнения, да конкретизира и своето искане към съда.

Постъпила е молба с вх. № 1159 от 16.03.2021 г., с която ЧСИ е отстранил нередовностите по предявения иск, в частта по отношение на сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от 162 лв. с ДДС, но не е отстранил тези констатирани от съда недостатъци досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 20 лева без ДДС, като по отношение на нея се е ограничил да посочи, че същата се отнася за допълнителни разноски – заплащане на пощенски и/или куриерски услуги (неначисляване на ДДС, съгласно чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС), като твърди, че на основание т. 31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 20 лв. за заплащане на пощенски услуги, без да посочи кога и какви пощенски услуги е извършил ЧСИ.

Настоящият съдебен състав намира, че ЧСИ – Ш. Д. не е отстранил 2 констатираните от съда нередовности в предявения иск, в частта досежно сметка по чл.

79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 20 лв. без ДДС, тъй като не е изложил факти и обстоятелства, кога и какви пощенски услуги твърди, че е извършил, за да бъдат начислени същите от него в процесната сметка по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

Неотстраняването на констатираните и указани на ищеца ЧСИ – Ш. Д. нередовности на исковата молба, в тази и част налага да се приеме, че са налице условията на закона за връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите в срок (чл. 129, ал. 3, вр. с ал. 4 от ГПК) в частта, досежно сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 20 лв. без ДДС. С оглед констатациите на въззивния съд, в тази част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Този извод следва от т. 7 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГТКК, съгласно която, когато тази констатация се направи от въззивния съд, какъвто е настоящия случай, той освен прекратяване на производството, обезсилва и решението на първата инстанция като недопустимо – постановено по ненадлежно предявен иск. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд.

Съгласно т. 13 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато производството по делото е прекратено (какъвто е настоящия случай), издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд.

Ето защо издадената в полза на ищеца заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от *** г. по ч.гр.д. № 1809 на РС Перник за 2020 г. следва да бъде обезсилена, в частта, в която с настоящото решение се обезсилва първоинстанционното решение.

В останалата част исковата молба е редовна, тъй като с молба вх. № 1159 от 16.03.2021 г., ищецът/жалбоподател е отстранил нередовностите в предявения иск, в частта по отношение на сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от 162 лв. с ДДС, поради които и въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.

С Решение № 260525 от 04.12.2020 г. по гр.д. № 4371 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., съдът е отхвърлил предявения иск, като е приел, че процесната фактура е издадена с общата дължима сума. Ищецът е посочил бланкетно, че общата дължима сума се дължи за такси и разноски по изпълнителното дело на основание т. 3, т. 4, т. 8 и т. 31 ТТРЗЧСИ. Посочил е, че не са посочени отделните услуги, като вид, брой и единичната цена на всяка от тях. Предвид липсата на законосъобразно издадена сметка първоинстанционният съд е приел, че е правно ирелевантно дали ЧСИ е извършил и конкретни изпълнителни действия. Изложил е, че по този начин ответника е бил поставен в невъзможност да осчетоводи редовно фактурата и съответно да ползва данъчен кредит за това.

В хода на въззивното производство е изискано и приложено изп.д. № 00434/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш. Д., с рег. № ***, с район на действие ОС-Б..

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и приложеното във въззивното производство изпълнително дело, се установява следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени 3 доказателства, че на *** г. по ч.гр.д. № 1809 на РС Перник за 2020 г. против „НД Мениджмънт“ ООД по реда на чл. 410 от ГПК е била издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ЧСИ – Ш. Ш. Д., с рег. № *** за сумата от 182 лв., представляваща неплатени такси и разноски съгласно, т. 3, т. 4, т. 8 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело № 20157960400434, ведно със законната лихва върху главницата от 182 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 10.07.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е депозирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение с твърдения, че вземанията и задълженията били цедирани, за което ЧСИ – Ш. Д. бил уведомен на 06.04.2020 г., както и делото било изпратено за продължаване на принудителното изпълнение при друг съдебен изпълнител преди да бъде конституиран новия взискател в изпълнителното производство.

В указаният от съда едномесечен срок ЧСИ е депозирал искова молба.

Няма спор по делото и, че въз основа на издаден изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № 163 по описа на РС М. за 2015 г., в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, с който Ц. Т. Г. е осъден да му заплати подробно посочените в същия суми.

От приложеното изпълнително дело се установява, че с молба от 28.05.2015 г. било образувано изп.д. № 434/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш. Д. със страни: взискател „НД Мениджмънт“ ООД и длъжник – Ц. Т. Г.. В молбата взискателят, настоящ въззиваем, възлага на ЧСИ Д. Ш. да образува изпълнителното дело, да изпрати покана за доброволно изпълнение, да връчи заповед за изпълнение. Възлага още извършването на справки за наличие на банкови сметки, налагане на запор по открити такива и възлага всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

В производството пред Районния съд не се спорило, че е образувано изпълнително дело с взискател „НД Мениджмънт“ ООД при ЧСИ Ш. Д.. Спорът е относно действителното извършване на действията, за които са начислявани съответните такси от ЧСИ Ш. Д. и кой следва да отговаря за заплащането им.

Пред първоинстанционният съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ Ш.

Д. през *** г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но не е отразена в счетоводството на ответника и не са отразени в дневника за покупки за съответния период, като и ответника не е заплатил претендираната сума по сметката.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявените искове пред районният съд са с правно основание чл. 422 във вр. чл.

415, ал. 1 от ГПК и са предявени от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, относно вземанията, предмет на настоящето производство, по която ответникът е възразил, като искът е предявен в преклузивния 4 срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В тази насока съдът следва да отбележи, че възражението на „НД Мениджмънт“ ООД, че за дружеството не е налице пасивна материалноправна процесуална легитимация да отговаря за вземанията по настоящия иск, е неоснователно. В отговора на исковата молба и в изложението по въззивната жалба „НД Мениджмънт“ ООД твърди, че с Договор за цесия от *** г. е цедирал свои вземания в полза на „Севар Бизнес Груп“ ЕООД, ЕИК: 202790901, част от които е и вземането по изпълнително дело № 434 по описа на ЧСИ Ш. Д. за 2015 г. Първоинстанционният съд не е обсъдил това твърдение, нито представените частични доказателства в тази насока.