Решение № 65 от 09.09.2025, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Чепеларе, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Е. С. като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20245450100189 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „*******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ № **, ет.*, чрез юрисконсулт Е.И. против С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „*****” № **, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 33 от ЗПК, вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като същата е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на това и съгласно чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищеца е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Твърди се, че на 11.03.2022 г. между „****“ АД, заемодател, и С. С. Д., заемател, бил сключен Договор за паричен заем № 4426369 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем. С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя сума в размер на 5000 лева, представляваща чистата стойност на кредита. Редът и условията, при които заемодателят е отпуснал заема на заемателя се уреждали от Договора.

Излага се, че съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има сила на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната 1 сума била датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създавало задължение на заемателя да го заплати на заемодателя на погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.

Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да изплаща на заемодателя съставлявали изплащане на главница по заема ведно с възнаградителна лихва за целия срок на договора, изчислена към момента на неговото сключване, при което общата стойност на плащанията по кредита е била договорена в размер на 5627.34 лева. Начислената договорна лихва била в размер на 627.34 лева за периода 28.03.2022 г. - датата на падежа на първата погасителна вноска до 07.11.2022 г. - датата на падежа на последната погасителна вноска.

На основание сключения договор за заем, в случай че заемателят забави плащането на някоя от погасителните вноски, дължал на заемодателя законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Годишният размер на законната лихва бил равен на основния лихвен процент на БНБ в сила от 01 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.

Размерът на ГПР по договора бил фиксиран и бил определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включвал единствено договорената между страните възнаградителна лихва. От разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК следвало, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на същия по негово искане, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

1.

Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „****“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни“; Поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство.

2.

Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

3.

Одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

2

В тази връзка, на 11.03.2022 г. между С. С. Д., потребител, и „****“ ЕООД, гарант, бил сключен Договор за предоставяне на гаранция с № 4426369, по силата на който потребителят възлагал, а гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „****“ АД, ЕИК ****, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя пред „****“ АД, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4426369, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем, както следва: 1. задължение за връщане на заемната сума; 2. задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. В Договора за предоставяне на гаранция № 4426369 било уговорено, че същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Страните се договорили, че за поемане на всички задължения по Договор за паричен заем № 4426369, потребителят ще дължи възнаграждение по сключената гаранционна сделка (поръчителство) на поръчителя съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция № 4426369.

Твърди се, че поради това че заемателят не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума, съгласно условията на договора за паричен заем, заемодателят „****" АД е отправил искане в писмен вид на 02.06.2023 г. за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото дружество - гарант „****" ЕООД. Вследствие на отправеното искане от страна на заемодателя, дружеството - гарант „****" ЕООД, заплатило дължимата сума в пълен размер на 5591.78 лв. към „****“ АД на 02.06.2023 г. След заплащане на дължимите суми по Договор за паричен заем № 4426369 и съгласно клаузите от Договора за предоставяне на гаранция дружеството-гарант встъпило в правата на удовлетворения кредитор - „****" АД, и от този момент за него възниквал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу заемателя.

Сочи се, че „****“ ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в качество си на търговец, дружеството следвало да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.

Твърди се, че по договора за паричен заем, С. С. Д. е извършвал плащания в общ размер на 728.00 лв. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 07.11.2022 г. последната падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си съгласно подписан Договор за паричен заем № 4426369 и Договор за предоставяне на гаранция № 4426369, поради което заемателят/потребителят дължал лихва за забава /мораторна лихва/ в размер на 935.87 лв., за периода от датата на настъпване на 3 забавата, а именно 08.11.2022 г. до 28.05.2024 г. - датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

На 02.03.2020 г. бил сключен Рамков договор за покупко-продажба вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 02.06.2023 г. между „*******" АД, (цесионер) и „****" ЕООД (цедент), по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „*******" АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

„****" ЕООД е упълномощило „*******" АД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до С. С. Д. било изпратено чрез „*******“ АД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит поС.ен адрес. Обратната разписка се е върнала със статус „Получателят се е преместил на друг адрес“.

Правният интерес на „*******" АД от предявяване на исковете произтичал от това, че С. С. Д. не е изпълнил задълженията по договора за заем и по договора за предоставяне на гаранция. Поради това неизпълнение „****" ЕООД е погасило задълженията му по договора за кредит към „****" АД и вследствие на това е встъпило в неговите права на първоначален кредитор на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че С. С. Д. дължи на „*******“ АД сума в общ размер на 6232.19 лв. от които главница в размер на 4736.29 лева; договорна лихва в размер на 560.03 лева начислена за периода от датата на падежа на първа вноска 28.03.2022 г. до 07.11.2022 г. - датата на последната вноска; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 935.87 лева, начислена за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 08.11.2022 г. до 28.05.2024 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Формулира особено искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника ведно с преписа от исковата молба с доказателствата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, депозиран от назначения от съда особен представител на ответника.

В представения отговор се изразява становище за недопустимост на иска по следните съображения:

Ищецът твърдял, че е частен правоприемник на „****“ ЕООД, по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020 г. Нямало спор, че е допустимо, какъвто бил и настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника, но в случая уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, било връчено не на ответника - кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Връчването на особения представител не можело да се приравни с връчването 4 на длъжника, тъй като представителната власт на особения представител се изчерпвала с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхващало получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител не бил страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, нямало да произведе този ефект. Видно от отбелязването в известията за доставяне, изпратените до ответника уведомления за цесията не били достигнали до него. Поради изложеното моли да бъде прието, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно, че ищецът не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.