Решение № 18860 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18860 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №

20251110147180 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците, като титуляр на 1/3 идеална част от процесния имот да заплати на ищеца сума в размер на 184,73 евро с равностойност в лева от 361,31 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за битови нужди, през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за топлоснабден имот, находящ се в *********************************************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2025г. до окончателното плащане, сумата в размер на 11,10 евро, с равностойност в лева от 21,71 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение, за периода от 01.08.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2025г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 33,68 евро, с равностойност в лева от 65,87 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2023г. до 17.09.2025г. и сумата в размер на 3,05 евро, с равностойност в лева от 5,97 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово разепределение, за периода от 16.10.2022г. до 17.09.2025г.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с ответниците, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди до размера на притежаваната от всеки от тях квота в съсобствеността от 1/3 идеална част по отношения на процесния имот. В качеството си на клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не са упражнили правото си в 30-дневен срок да предложат специални условия, ответниците били обвързани от общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответниците дължат цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Г. Г., чрез назначения й особен представител оспорва исковата молба. Възразява да има качеството на потребител на 1 топлинна енергия, като в тази връзка развива подробно съображения. Моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците М.С.Г. и В.С.Г. са подали отговор на исковата молба, с който признават задължения на стойност от 909,72 лева, или 2/3 от претендираната сума. Твърдят че на 23.12.2025г. са заплатили сумата. По изложеното молят за отхвърляне на исковете срещу тях. Молят да не им се начисляват разноски по делото с оглед извършеното плащане.

В съдебно заседание ищецът ******************************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете, предявени срещу ответника Р. Г. Г., а по отношение на предявените срещу М. С. Г. и В.С.Г. искове, моли съдът да се произнесе съобразно извършеното от тях плащане.

В съдебно заседание ответниците М. С. Г. – В. и В.С.Г. - Д., редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

В съдебно заседание ответникът Р. Г. Г., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 180327/05.06.2026г. процесуалният й представител моли за отхвърляне на предявените срещу нея искови претенции.

Третото лице - помагач, конституирано на страната на страната на ищеца *******************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците съобразно претежаваната от тях квота в съсобствеността по отношение топлоснабдения имот имат качество „потребители“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си срещу вземането, поради което отричат съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Ответниците М. С. Г. – В. и В.С.Г. – Д. не оспорват исковите претенции, като по делото безспорно се установява, че на 23.12.2025г., всяка от тях е заплатила сума в размер на 454,86 лева касателно процесните вземания, което плащане следва да бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК. По изложеното съдът не ще коментира по същество осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства по отношение на тях.

Ответникът Р. Г. Г. обаче оспорва исковете със съображението, че между страните не е валидно възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния имот в рамките на процесния период. Видно е по делото от приетото удостоверение за наследници на СО, район О., че ответниците са законни наследници на лицето С.Г.Г., починал на 17.12.2013г., на което на 03.12.2010г., чрез договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том I, рег. № 3834, дело № 39 от 03.12.2010г. на ************ Р.М., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на

СРС е прехвърлен апартамент

№

83, находящ се на

**********************************. Възражението на процесуалния представител на ответницата Р. Г. за липса на облигационно правоотношение между страните, съдът намира за неоснователно. Видно е действително от приетия по делото нотариален акт за дарение, че дарителите са си запазили пожизненото право на ползване, но по делото е приета искова 2 молба за делба на недвижими имоти, подадена от ответницата Р. Г. Г. срещу М. С. Г. и В.С.Г., един от които е и процесният. Видно е че въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 65047/2023г., в хода на което е установена смъртта на дарителите на покойния С.Г.Г., а именно Г.Г., починал на 18.02.2013г., а след него и съпругата му – М.Ц. Г.. Следователно на основание чл.155 от ГПК факта на смъртта на дарителите е служебно установен от съда, като в тази връзка правото им на ползване е погасено по аргумент от чл. 59, ал.1 от ЗС.

Отделно е видно, че с решение от 16.07.2026г., съдът е допуснал делба касателно процесния имот между ответниците при квоти от по 1/3 идеална част за всяка една от тях. Видно е че срещу решението е постъпила въззивна жалба от 05.08.2026г., но само касателно допуснатата делба на други съсобствени между страните имоти, като в частта по отношение на процесния имот решението е влязло в сила. Следователно към процесния период – м.05.2022г. до м.04.2024г. ищцата е била собственик на 1/3 идеална част от имота. Отделно се установява по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес – ***********************************, обективирано в протокол от ОС на ЕС, е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с *******************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен Договор № 1864 от 20.12.2001г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с ******************, приет на л. 28 от досието по делото. Договорът е сключен за срок от две години, с опция за автоматичното му подновяване с една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока му. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие.

По делото не е допуснато изслушване на СТЕ и на ССчЕ, тъй като ответникът Р. Г. Г. не оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на цената й, поради което съдът приема, че тези факти са безспорно установени.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по ССчЕ, съдът намира следното от правна страна по отношение исковете, предевени срещу Р. Г. Г..

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между ищцовото дружество и Р. Г. Г. е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че Г. е собственик на процесния имот в рамките на процесния период – м.05.2022г. до м.04.2024г. до размера на 1/3 идеална част от общото вземане, поради което именно тя е пасивно легитимирана да отговаря по така предявените искове. По делото няма данни които да сочат, че е налице 3 разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния период.

Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя, което се установи в производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в производството.

Следователно единственото оспорено от представителя на ответника Г. обстоятелство, релевантно за спора се установи при условията на пълно и главно доказване по делото, поради което и доколкото не се оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на цената й, то предявените срещу Р. Г. Г. искове следва да се уважат в цялост.