Решение № 58 от 04.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500503 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 5753 от 25.09.2024г. от Б. Д. В. ЕГН **********,чрез процесуален представител против Решение № 374/05.07.2024г. по гр.д. № 121/2024 г. по описа на ОС Велико Търново, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от въззивницата против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр.София,иск с правно основание чл.

511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законна лихва считано от 17.10.2023г. до окончателното изплащане, респ. въззивницата е осъдена да заплати на насрещната страна разноски по делото в размер на 5 406 лв. съобразно отхвърлената част от иска й.

Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се излагат подробни доводи относно неправилна преценка на справедливия размер на определеното обезщетение при условията на чл. 52 от ЗЗД. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете на ищцата да бъдат уважени в целия претендиран размер, както и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр.

1

София,/СНББАЗ/,чрез пълномощник, с който жалбата се оспорва, като неоснователна.

Представя преводно нареждане от 26.08.2024 г. за изплатена в полза на ищцата сума от 33 569.96 лв./главница и лихви/ съгласно решение по гр.дело № 121/2024г. по описа на ВТОС.Претендира се отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението в обжалваната част, както и заплащане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивницата, редовно призована не се явява лично,чрез процесуален представител, поддържа жалбата, претендира уважаването й, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован не се явява,чрез процесуалния си представител с писмена молба,поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.Претендира потвърждаване на решението в обжалваната част, както и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд –Велико Търново е образувано по иск на Б. Д. В.

ЕГН **********, с правно основание чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр.София за осъждане на ответника да й заплати сумата 80 000лв. за причинените неимуществени вреди, от смъртта на баща й Д. П. Т., настъпила вследствие на ПТП от 13.11.2022г. между товарен автомобил марка Рено - 2021 с рег. № 76АА**** с прикачено полуремарке „Шмитц" с рег. № 76АА**** и лек автомобил „Ситроен джемпер" рег. № Х2***** , ведно със законната лихва върху същата, считано от 17.10.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищцата твърди , че в резултат на настъпило на 13.11. 2022г. ПТП между т.а. марка Рено - 2021 с рег. № 76АА**** с прикачено полуремарке „Шмитц" с рег. № 76AA**** и л.а. „Ситроен джемпер" рег. № Х2***** е загинал нейният баща - Д. П. Т., който е управлявал лекия автомобил. Твърди, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП носи водачът на товарния автомобил, който се движил с несъобразена скорост и нарушил правилата за движение по пътищата. Излага, че в резултат на виновно причинената смърт на нейния баща, е претърпяла неимуществени вреди, които продължава да ги търпи и към момента на подаване на исковата молба. Твърди, че за товарен автомобил марка Рено2021, към момента на процесното ПТП е имало валидно сключена застраховка „гражданска отговорност " със застрахователно дружество със седалище в Република Турция. Предвид това, ищцата отправила претенция към ответника по реда на чл. 380 от КЗ и ответникът й заплатил обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. Това обезщетение ищцата счита за недостатъчно да обезщети всички настъпили за нея неимуществени вреди, като тя счита, че справедливия размер на обезщетението, което й се дължи, е 200 000лв. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал 2 писмен отговор, в който не оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на неговата отговорност за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили за ищцата като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Не оспорва, че ищцата е предявила застрахователна претенция и че й е изплатил 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП. Счита, че изплатеният от него размер на обезщетението е справедлив и обезщетява всички настъпили за ищцата неимуществени вреди. Оспорва наличието на близка връзка между ищцата и загиналия й баща, като сочи, че приживе тя не е живеела с него и това е повлияло на изградената помежду им връзка.Претендира отхвърляне на предявения иск.

При условията на евентуалност, оспорва размера на предявения иск като прекомерно завишен.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявеният иск е с правно основание чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.

В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на визираната правна норма за ангажиране отговорността на СНББАЗ за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща в резултат на ПТП на 13.11.2022г.,настъпило на територията на Република България, за което вината е на водача на МПС – т.а. марка Рено - 2021 с рег. № 76АА****, обичайно намиращо се в Турция – държава, която членува в Съвета на бюрата – Ш. К., застрахован по международната система за автомобилна застраховка на "Гражданска отговорност" – „Зелена карта“ със застрахователно дружество без кореспондент на територията на страната.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. С влязла в сила Присъда № 8/27.02.2023г., Ш. К., роден на 01.04.1958 г. в гр.Хендек,Турция, турски гражданин е признат за виновен в това, че на 13.11.2022 г., на път II - 55 (Гурково - В.

Търново), при км. 32+200, с посока на движение от гр. Гурково към гр. В. Търново, при управление на моторно превозно средство - т.а. „Рено" с рег. № 76АА**** с прикачено 3 полуремарке „Шмитц" с рег. № 76AA****, нарушил правилото за безопасно движение по пътищата, регламентирано в чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП - при избиране на скоростта на движението си от 82 км/ч. превишил максимално допустимата за съответния пътен участък разрешена за движение скорост от 50 км./ч. при условията на мокра настилка в резултат на дъждовалеж, установена с пътни знаци „В 26" и „Т 14.1", и в резултат на това допуснал настъпването на пътнотранспортно произшествие, с което по непредпазливост причинил смъртта на Д. П. Т. от гр. Хасково - водач на л.а. „Ситроен Джъмпер" с рег. Х 22****, както и телесни повреди на повече от едно лице- престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б", пр. 1, вр. ал. 1, б. „Б" и б „В", вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3, от НК.

Страните не спорят относно факта, че за товарния автомобил, при управлението на който е причинено процесното ПТП, към момента на същото е имало валидно сключена застраховка „гражданска отговорност" със застрахователно дружество със седалище в Република Турция.

Не се оспорва и завеждането от ищцата на претенция пред СНББАЗ, както и изплащане по същата на 12.01.2024г. / преди депозиране на исковата молба/ на сумата от 120 000 лева и на дата 26.08.2024 г.,след постановяване Решение по гр.дело № 121/2024г. по описа на ВТОС, присъдената по него сума от 30 000лева, в едно със законната лихва.

Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е единствено размерът на определената сума за обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди.

За установяване на отношенията на ищцата с баща й– Д. Т. и за претърпените от нея болки и страдания от смъртта му в следствие на процесното ПТП, съдът кредитира като непосредствени и взаимно непротиворечиви показанията на разпитаните по делото свидетели- В. В. А. и Т. Т. Т./ очевидец и пострадал при ПТП/ и двамата без родство със страните.

Съвкупно от същите се установява, че починалият е бил на възраст 74 години при настъпване на ПТП, но няма данни за това да е страдал от тежки физически заболявания, напротив бил е жизнеспособен и деен, действащ треньор по карате, със заслуги и признание в този спорт. Бил е всеотдаен, както към семейството си, така и към възпитаниците си.

Връзката дъщеря – баща е била силна, базираща се на обич, взаимна подкрепа и уважение.

Ищцата тренирала в клуба на баща си дълги години, с него е прекарвала много време в залата. Ищцата е единствено дете. Нейният син също е станал треньор в клуба на дядо си.

Макар, че след като ищцата е създала свое семейство, не са живели заедно, контактите с баща й са били чести и не е настъпило дистанциране между баща и дъщеря. Нещо повече, тя го е придружавала на състезания в България, поддържали са ежедневна връзка. След ПТП, ищцата /която е медицинско лице/ е дошла незабавно в болницата и е била неотлъчно до баща си –девет дни до последния му час „не е излизала от стаята“. Когато починал – „рухнала“, на погребението била “ни жива“, „ни умряла“, буквално я носили.Няколко дни не искала да комуникира с никого, а след това се затворила, не се усмихвала както преди,постоянно плачела,била много тъжна.Свидетелите са категорични, че и към дата на снемане на показанията им – м.06.2024г., ищцата все още не е преодоляла загубата на баща 4 си, което е видно от цялото и поведение и състояние.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност и други релевантни обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68г. и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС.Определеното обезщетение следва да служи единствено за репариране на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите лица, което налага отчитане и на икономическата обстановка в страната към датата ПТП. В тази връзка, съдът съобразява минималната работна заплата за страната към м.11.2022 г.– 710 лв. и средната работна заплата по данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 г. – 1437 лв., както и,че по официални данни на НСИ, през 2022г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 9008 лв. и нараства с 16.9% спрямо 2021г. Съдът отчита и високия нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица /арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент/, както и съдебната практика по сходни случаи за обезщетение на близки при смърт от ПТП през 2022 г.