Присъда № 54 от 25.06.2025, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към присъда №54/25.06.2025г. на РС- П. по НОХД №851/24г.

Съдебното производство е образувано по внесен от РП- П. обвинителен акт срещу Т. И. К.

ЕГН ********** за това, че на 28.07.2023г. в гр.П., в условията на домашно насилие, е причинил на Б. И. Л. от гр.П. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и травматичен оток в лявата слепоочна област зад ухото на главата, представляваща болка и страдание, без разстройство на здравето- престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.2 от НК.

След провеждане на разпоредителното заседание по делото производството пред първата инстанция е протекло по задължително приложимия ред на Глава 28 от НПК, доколкото е установено наличието на предпоставките на чл.78а от НК. Предвид обстоятелството, че подсъдимият не се признава за виновен и отрича фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, настоящият съдебен състав прецени, че следва да проведе пълно съдебно следствие.

В съдебно заседание представителят на РП-П. поддържа обвинението и пледира за осъдителен съдебен акт с освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК.

Подсъдимият се явява лично и със служебния си защитник- адв.П. П., който пледира за оправдателна присъда. Такова е искането и на подсъдимия, изразено при реализиране правото ми на последна дума.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Т. И. К. е роден на ***г., в гр.П., живущ в гр.Пловдив, ул.*** №***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.

През м.12.2020г. пострадалата Б. Л. и подс.Т. К. заживели на семейни начала в дома на последната, находящ се в гр.П. на ***. През м.03.2021г. двамата регистрирали търговско дружество „К.“ ЕООД с предмет на дейност в сферата на услугите. През м.05.2021г. чрез фирмата те започнали да стопанисват съвместно ресторант „К.“, находящ се в гр.П. на ***.

Малко след това подс.К. се променил и започнал да става груб и агресивен в отношенията си със св.Л..

Един ден през м.06.2021г., докато били в дома си, подсъдимият за пореден път безпричинно започнал да се държи грубо с пострадалата, да я псува и да я обижда. Казал й, че е боклук и курва, след което я хванал за гушата и започнал да я души и да я влачи по пода на жилището. След като тя се развикала, той я пуснал. Въпреки това св.Л. решила да даде още един шанс на подсъдимия, тъй като фирмата им била обща, а тя била изтеглила кредит в голям размер, поради което се чувствала финансово несигурна. Притеснявала се, че ако затворят ресторанта, няма да може да върне заема. Поведението на подс.К. обаче не се променило. През периода от м.06.2021г. до м.05.2023г. той периодично си изпускал нервите, обиждал пострадалата, удрял й шамари, дърпал я за косата, бутал я по земята, ритал я по тялото, като се стараел да засяга само покритите части от тялото й, за де не се виждат следите от побоя. Така на 05.05.2023г. вечерта, докато били в дома на св.Л., подсъдимият й нанесъл поредния побой, след което напуснал жилището и отишъл да живее в грП.. След този случай, няколкото пъти, когато подс.К. посещавал общия им ресторант, св.Л. веднага си 1 тръгвала и по този начин избягвала общуването с него.

За всички тези случаи на домашно насилие пострадалата не подала сигнал в полицията и не се освидетелствала, тъй като се срамувала. В подробности за случващото се била наясно единствено племенницата й- св.К. П., която работила в ресторанта като сервитьорка в периода от м.05.2021г. до края на м.07.2021г. Последната многократно била свидетел на това как подсъдимият обижда леля й, която отказвала да се раздели с него, тъй като се притеснява как ще се справи с кредитите, ако затворят ресторанта. На 22.03.2023г. св.П. забелязала следи от насилие по шията и тялото на пострадалата, която й признала, че ден или два преди това подсъдимият отново я е душил, скубал и ритал.

За упражненото върху нея домашно насилие св.Л. споделила и на своите служителки в ресторанта- св.Н. З.- готвач и св.К. В.- помощник-готвач, тъй като те често пъти я виждали разстроена и посинена.

На 27.07.2023г. след обяд подс.К. отишъл в ресторанта и останал целия ден там, като св.Л. избягвала да влиза в комуникация с него. След приключване работното време на заведението, някъде около 00:00 часа на 28.07.2023г. св.З. и св.В. си тръгнали през задния вход на заведението и се отправили към спирката на читалище „В.“, за да чакат такси. Св.З. седнала на пейката на спирката, а св.В. останала права встрани от нея, така че имала поглед към централния вход на ресторанта. Малко след тях от заведението си тръгнала и св.Л., която носела със себе си и дневния оборот на обекта. Докато чакали на спирката, св.К.

Валадимирова видяла как пострадалата излязла през централния вход на ресторанта и тръгнала по ул.В. в посока към центъра на града, където бил паркиран автомобилът й.

Малко след нея тръгнал и подс.К., който крещял: „Дай ми някакви пари, ма! Глей сега как ще я пребия и ще й взема всичките пари“. Св.В. чула казаното от подсъдимия и видяла, че той върви в посоката, в която се отправила пострадалата. Малко след това св.В. го изгубила от поглед, тъй като от мястото, където стояла, не се виждала тази част от улицата, където се насочили последователно пострадалата, а след нея и подсъдимият. Междувременно подс.К. настигнал св.Л. пред №10 на ул.В., където бил паркиран нейният автомобил.

Междувременно пострадалата успяла да отвори предната лява врата на колата и седнала на шофьорското място. Преди да да потегли, подс.К. се доближил до автомобила, отворил шофьорската врата и казал на св.Л. да му даде оборота. Тя категорично отказала.

Подсъдимият се ядосал и докато я обиждал и се заканвал, че ще я утрепе заради един оборот, ударил св.Л. с юмрук в главата зад лявото й ухо. Постаралата я заболяла и й се завило свят. Уплашена, започнала да вика за помощ. Тогава подсъдимият се изплашил и тръгнал да бяга в обратна посока, връщайки се към заведението. По този начин св.В. го видяла как той се качил в неговата кола, която била паркирана непосредствено пред ресторанта, след което си тръгнал. Веднага след случилото се пострадалата потеглила със своя автомобил към СО при МБАЛ П., за да се освидетелства. По пътя й се обадила св.В., която се притеснила от това, което видяла, докато стояла на спирката. Пострадалата й разказала какво се е случило, като я успокоила, че е добре и отива в болницата. В лечебното заведение св.Л. била прегледана от дежурния св.д-р Ф. Ф., който съставил Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, както и искане за рентгеново изследване. Въз основа на последното на пострадалата била извършена рентгенография на череп- лицева и странична на лява половина. Резултатът бил разчетен от св.д-р Т. Б., която не установила травматични увреждания у пациента. Същият ден сутринта, св.Л. била освидетелствана от св.д-р И. Ц., който й издал СМУ №189/28.07.2023г., в което посочил установените от него при прегледа оток и кръвонасядане по главата в лявата половина, в окосмената чест. Веднага след това пострадалата депозирала във връзка със случилото се жалба до РП- П..

На 04.08.2023г. св.Л. подала и молба до РС- П. за издаване на заповед за незабавна защита, която била уважена. Със ЗНЗ №28/04.08.2023г. била постановена мярка за закрила, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЗДН, с която подсъдимият бил задължен да се въздържа от домашно насилие и 2 да се приближава до пострадалата и нейното жилище и места за социални контакти и отдих.

Заповедта му била връчена на 07.08.2023г. от св.М. К.- полицейски инспектор при РУ- П..

По повод на всичко това била образувана проверка, извършена от св.И. Ш.- ПИ при РУП., след което и било образувано ДП №773/23г. по описа на РУ- П..

Съгласно заключението на изготвената по ДП съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, установените при прегледа на пострадалата кръвонасядане и травматичен оток в лявата слепоочна област, зад ухото на главата, са й причинили на болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Според вещото лице това травматично увреждане е причинено в резултат на действието на твърд тъп предмет и отговаря да е получено от нанесен един удар с ръка, свита в юмрук в областта на главата на пострадалата към инкриминираната дата.

Съгласно изготвената техническа експертиза на предоставените от Районен център 112 аудиозаписи, на 20.06.2021г. бил подаден сигнал от Б. Л. за извършено спрямо нея от Т. К. домашно насилие и малтретиране.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Б. Л., Н. З., К. В., К. П., И. Ц., Т. Б. и Ф. Ф. /частично/, от събраните по делото писмени и веществени доказателства и от заключенията на вещите лица по изготвените експертизи.

Няма спор по делото, че през м.12.2020г. подсъдимият и пострадалата заживели на съпружески начала в дома на последната в гр.П., след което двамата регистрирали обща фирма, с която започнали да стопанисват ресторант „К.“. От показанията на св.Л. и св.П. еднозначно и безпротиворечиво се установява, че по време на съвместното им съжителство пострадалата често ставала обект на обиди и побой от страна на подсъдимия, за което тя споделяла на само на своята племенница, тъй като се срамувала. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, които въпреки родствената си връзка излагат пред съда напълно идентична информация за отношенията между бившите интимни партньори. Още повече изложените от тях факти, свързани с поведението на подсъдимия преди инкриминираната дата, се потвърждават и от съдържанието на приложения по делото звукозапис от ЕЕН 112, отразено в изготвената по делото СТЕ, което потвърждава това, че пострадалата и друг път е била обект на малтретиране и домашно насилие от страна на подсъдимия.

Този състав на районния съд кредитира и споделеното от св.З. и св.В., които потвърждават, че на инкриминираната дата подсъдимият е бил в ресторант „К.“. От показанията на св.В., които се характеризират със завидна яснота, детайлност и последователност, се установява, че същият е бил видян от нея да напуска заведението веднага след пострадалата и чут да вика след нея: „Дай ми някакви пари, ма! Глей сега как ще я пребия и ще й взема всичките пари“. Съдът гласува пълно доверие на заявеното от св.В., тъй като по делото беше безспорно установено, че тя е възприела действията и думите на подсъдимия. Това е било напълно възможно от мястото, където се е намирала в този момент. Това обстоятелство беше доказано посредством извършения от съда оглед на спирката на читалище „В.“, в близост до която св.В. изчаквала идването на повиканото от нея и св.З. такси. Още една индиция за добросъвестността на тези свидетели е направеното от тях признание, че от мястото, където са се намирали, те не са видели нанесения от подсъдимия удар на пострадалата, тъй като това се е случило в нейния автомобил, паркиран на улицата малко след ресторанта, в каквато посока от спирката няма видимост. В същото време, св.В. и св.З., без никакво противоречие в заявеното от тях, потвърждават, че след качването си в таксито те се свързали с пострадалата по телефона и тя им споделила, че пътува към спешното, тъй като подсъдимият я ударил. Последното се потвърждава и от показанията на св.Ф., който извършил прегледа на пострадалата в СО при МБАЛ П. АД, по време на който установил палпаторна болезненост в областта на подкожния хематом в темпорална област на главата. Съдът не дава вяра на тази част от показанията на този 3 свидетел, в която той твърди, че това травматично увреждане е констатирано именно в дясната темпорална област на пациента, което е отразено и в издадения от него Лист за преглед на пациент №015600/28.07.23г. Обратно на заявеното от този свидетел, св.Б. бе категорична, че на пострадалата е била направена рентгенография на лявата част на черепа, тъй като така е било заявено в искането от спешно отделение. Наличие на травматично увреждане- оток и кръвонасядане именно в лявата слепоочна област на пострадалата е установено и от св.Ц., който в 12:30ч. на инкриминираната дата освидетелствал св.Л..