Решение № 1958 от 25.08.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5472/2024
- Вид
- Решение № 1958
- Подписан
- 25.08.2025
- В сила
- 03.10.2025
- Състав
- КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 1958 гр. Бургас, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120105472 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Ф. Т. Б. против Х. Т. Б, двамата от гр.Б.
От Съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот: 4/6 ид. части от СОС с идентификатор ........... КККР на гр.Б, одобрени със Заповед № Д-18-9/30.01.2009г. на Изп. директор на АГКК, адм. адрес: гр.Б, ЖК “М.р“, бл. вх., ет., ап; предназначение – жилище, апартамент; площ – 63.60 кв. м., ведно с прилежащите му избено помещение с площ 2.88 кв. м. и 1.137 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, предмет на правната сделка – покупко-продажба, обективи-рана в НА № 127/16.11.2023г., том Iа, рег.№ 1545, дело № 114/2023г. на нотариус Д. Р, на основание давностно владение за периода от месец август 2009г. до датата на пода-ването на исковата молба.
Ответникът оспорва иска и моли Съдът да го отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
С Договор за продажба от 11.11.1982г., сключен с ОбНС Бургас, родителите на страните – Т. Х. Б. и С. Ф.Б. са придобили правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 9 на ет.3, във вх.6 на бл.....в ж.к.”М. ”, гр. Б, в режим на СИО.
След смъртта на първия от тях, съпругата е придобила правото на собственост върху про1 цесните 4/6 ид. части от жилището (½ ид. част в резултат на прекратената СИО и 1/6 ид. част – по наследство), а ищецът и ответникът – също по 1/6 ид. част – по наследство, останало от баща им.
Горните обстоятелства не са спорни между страните по делото.
Впоследствие, след като ищецът се е разпоредил с всички, притежавани от него имоти и е останал без дом, през 2010г. се е установил да живее при майка си в съсобственото жилище – така събраните по делото гласни доказателства. Според показанията на свидетеля Т.Б,– негов син, Ф. е дал част от получените от продажбите парични средства на заем на брат си и на майка им, но те не са му ги върнали, поради което той е уведомил С. Б, че ще счита апартамента за негов. Същият заявява, че баща му се е грижил за нея и е поддържал жилището, както и че не знае той да е имал конфликти с ответника. По делото ня-ма други доказателства ищецът да е давал пари от продажбата на своите имоти на майка си и на брат си, поради което показанията на сина му, досежно това обстоятелство – с оглед него-вата заинтересованост от изхода на спора и на основание 172 от ГПК, не следва да бъдат кредитирани. Същите, в останалата им част, пък, категорично се опровергават от тези на свидетелите В. К. и А. А. Двамата сочат, че Ф. не е работел и се е из-държал от пенсията на майка си, както и от парите, предоставяни й от брат му Х.. Пос-ледният е ходел често при Б. – поне веднъж седмично, помагал й е, заплащал е кон-сумативите за жилището и е извършвал техническата му поддръжка. А, сочи и че от-ветникът му е споделял за претенциите на Ф. към жилището, като за такива е чувал и от свидетеля Т. Б..
През лятото на 2023г. С. Б. се е разболяла и е била лекувана в болница. След изписването й от лечебното заведение, тя е отишла да живее в дома на ответника – така показанията на свидетелите.
С НА за покупко-продажба № 127/16.11.2023г., том Iа, рег.№ 1545, дело № 114/2023г. на нотариус Д. Р, ответникът, като пълномощник на С. Б., е прехвърлил на себе си правото на собственост върху нейните 4/6 ид. части от процесния имот.
На 10.12.2023г. майката на страните е била настанена в дом за стари хора, видно от договора, представен от Х. Б., който е поел заплащането на месечните такси по него.
С НА № 4/18.01.2024г., том I, рег.№ 133, дело № 4/2024г. на нотариус С. Д. Ф Б. е дарил на сина си – свидетеля Т. Б., притежаваната от него по нас-ледство от баща му 1/6 ид. част от жилището.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а според чл.68, ал.1 от същия закон, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
T.e., за да се придобие правото на собственост по давност, следва да се установи по несъм-нен начин наличието на двата елемента от уредения в закона фактически състав – обективен, изразяващ се в осъществяване на непрекъсната фактическа власт върху имота за 2 период от 10 години, и субективен – владелецът да държи вещта като своя /с намерение да я свои/.
В съдебната практика се приема, че владението следва да бъде непрекъснато, явно и спокойно, а когато се упражнява срещу съсобственик и да бъде сведено до знанието му.
В случая, безспорно се установява по делото, че за времето от 2010г. до лятото на 2023г. в процесното жилище са живели Ф. Б. и майката на страните С. Б., т. е. ищецът не е упражнявал самостоятелно фактическата власт върху имота. Независимо от обстоятелството, че е заявявал претенции по отношение на апартамента, то за да се приеме, че е осъществявал владението за себе си – непрекъснато, явно и спокойно, той е следвало или да отстрани другия съсобственик, или последният изрично да се съгласи с изявленията му и да стане държател за него. Доказателства Б. да е изразила съгласието си синът й Ф. да владее нейните идеални части от жилището, обаче, не са ангажирани. Напротив – тя, счи-тайки се за техен собственик, ги е продала на ответника. Отделно от това, лице, което упраж-нява фактическата власт върху един имот за себе си, следва да извършва и действия по него-вата поддръжка. От събраните по делото гласни доказателства, безспорно се установява, че не ищецът, а брат му е помагал на майка им, като е поддържал жилището и е заплащал консумативите за него. Или в крайна сметка само въз основа на изявленията на Ф. Б., че счита себе си за собственик на апартамента, при липсата на каквито и да било други дейс-твия от негова страна, не може да се приеме, че той е придобил правото на собственост върху процесните идеални части от имота на соченото в исковата му молба основание – придобивна давност. Такава в негова полза евентуално е започнала да тече през лятото на 2023г., след напускането на жилището от Сийка Б., но към датата на завеждането на иска – 09.08. 2024г., указаният в закона 10-годишен срок не е бил изтекъл.
Предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски – 150 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Т. Б., ЕГН: **********, гр.Б, ж.к.“М. р, бл., вх., ет., ап., иск за признаване за установено по отношение на Х. Т. Б., с ЕГН: **********, гр.Бургас, ж.к.”Л, ул.”А № , ет., ап., че е собственик на недвижим имот – 4/6 ид. части от СОС с идентификатор ........ по КККР на гр.Б, одобрени със Заповед № Д-18-9/30.01.2009г. на Изп. директор на АГКК, адм. адрес: гр.Б ЖК “М. р“, бл., вх., ет., ап.; предназначение – жилище, апартамент; площ – 63.60 кв. м., ведно с прилежащите му избено помещение с площ 2.88 кв. м. и 1.137 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, предмет на правната сделка – покупко-продажба, обективирана в НА № 127 от 16.11.
2023г., том Iа, рег.№ 1545, дело № 114/2023г. на нотариус Д. Р, на основание дав-ностно владение за периода от месец август 2009г. до 09.08.2024г., като неоснователен.
3
ОСЪЖДА Ф. Т. Б. да заплати на Х. Т. Б. сумата 150 лв. – разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4