Определение № 1899 от 20.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 647/2026
- Вид
- Определение № 1899
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 20.04.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 2 · Закон за българските документи за самоличнос
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1899 гр. Варна, 20.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500647 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК във вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13046/17.02.2026 г. от Т. Н. К. с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „***“, № 33, ет. 2, чрез адв. Ж. К. срещу определение рег. № 1885/03.02.2026 г. по гр. д. № 20253110112857 по описа за 2025 г. на 16-ти състав на ВРС, с което производството по делото е прекратено, поради местна неподсъдност и е изпратено на Районен съд – Каварна, на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Посочва се, че процесната подсъдност попада в хипотезата на чл. 105 от ГПК – ищецът следва да предяви иска си пред съда в района, на който е постоянния адрес на ответника. Няма основание за препращане на делото, тъй като делото е образувано по искова молба, която е подадена на 11.12.2025 г., а видно от справка в НБДН, извършена от ВРС на 06.01.2026 г., ответницата е с постоянен адрес в гр. Варна. Заявление за постоянен адрес в гр. Каварна е подадено от ответницата на 14.01.2026 г., което било видно от представеното с отговора удостоверение за постоянен адрес от кмета на община Каварна и от служебно изготвена справка за постоянен адрес от 03.02.2026 г., извършена от ВРС. Промяната на постоянния адрес е извършена след входиране на исковата молба, на същата дата, на която са връчени книжата за отговор по нея.
Счита се, че при подаване на исковата молба местната подсъдност се е стабилизирала и последващи промени не следва да се отразяват. Цитира се практика на ВКС в подкрепа на това становище. Ето защо се посочва, че неправилно е уважено възражението на ответницата.
Моли се съда да отмени определението, с което е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Районен съд – Каварна и за връщане на делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Иска да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Направено е доказателствено искане ВОС да извърши служебно справка в НБДН относно обстоятелството какъв е постоянния адрес на ответницата И. С. Б., ЕГН ********** към датата на предявяване на исковата молба-11.12.2025 г., по която е образувано гр. д. № 20253110112857 на 16-ти състав на ВРС.
1
В срока за отговор насрещната страна И. С. Б. се противопоставя на подадената жалба и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че е трайно установена в гр. Каварна от месец септември 2025 г., когато си е закупила жилище в града. При подаване на заявление за припознаване на детето Самуил Иренов Борисов, на 04.10.2025 г. обяснила на служителка, че има намерение да промени адреса си. Посъветвали я да го направи след приключване на делото по иска за припознаване. За делото разбрала от новите собственици на апартамента на адреса в гр. Варна, където първоначално било изпратено съобщение за връчване на исковата молба. Обръща внимание, че за разлика от родовата, местната подсъдност е от относителните процесуални предпоставки.
Към отговора са приложени следните документи в подкрепа на изложените обстоятелства: 2 бр. Удостоверение за раждане на С Ф Ф от 31.01.2024 г. и от 12.01.2026 г.; приходна квитанция №1762875/12.01.2026 г. от Община Варна за платена такса за издаване на удостоверение за раждане и прикрепено съобщение след коя да се получи новия акт за раждане; Заявление за припознаване на детето С Ф Ф от 09.10.2025 г. НА № 131, том III, дело №450/19.09.2025 г.
Жалбата е допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.
За да се произнесе съдебният състав взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по подадена искова молба, регистрирана с вх.
№103545 от 11.12.2025 г. от Т. Н. К. с ЕГН **********, чрез адв. Ж. К. срещу И. С. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Варна, ж.к. „*** I“, бл. 116, вх. 6, ет. 2, ап. 4, с която се иска ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 1022,58 евро (2000 лева), получена при неосъществено основание, в условията на евентуалност - като получена на отпаднало основание, в условията на евентуалност - като получена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главницата, както и в условията на евентуалност да бъде върната сумата, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, без да има основание за това, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главницата.
На 29.01.2026 г. е подаден писмен отговор на исковата молба, в който е направен отвод за местна подсъдност на спора, с твърдението, че искът е подсъден на Районен съд – Каварна.
С определение рег. № 1885/03.02.2026 г. по гр. д. № 20253110112857 по описа за 2025 г. на 16-ти състав на ВРС производството по делото е прекратено, поради местна неподсъдност и е изпратено на Районен съд – Каварна, на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Видно, с разпореждане рег. № 45175/16.12.2025 г. районният съдия е разпоредил да се връчи препис от исковата молба на ответницата по делото на адреса, посочен в исковата молба-гр. Варна, жк „*** 1“, бл. 116, вх. 6, ет. 2, ап. 4. Съобщение до И. С. Б., се е върнало в цялост, като в разписката връчителят е отбелязал, че на 29.12.2025 г., след посещение на място страната не е намерена. Посочено е още, че по сведения на адресата, получени в телефонен разговор, през м. 09.2025 г. жилището е било продадено и настоящият адрес е в гр. Каварна, ул. „***“, № 42, вх. А, ет. 8, ап. 22.
Съдът служебно е извършил справка в НБДН, при което се е оказало, че към датата на справката-06.01.2026 г., И. С. Б. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна, жк „***“, № 116, вх. 6, ет. 2, ап. 4.
При тези данни, на 08.01.2026г. съдът е изпратил съобщението до И. С. Б. на адрес в гр. Каварна ул. „***“, № 42, вх. А, ет. 8, ап. 22, получено лично от нея на 14.01.2026 г.
От служебно извършената на 03.02.2026 г. от първоинстанционния състав справки се установява, че постоянен и настоящ адрес на И. С. Б. ЕГН ********** е този, известен на 2 съда в гр. Каварна, с дата на заявяване на промяната на 14.01.2026 г.
Служебно извършените от въззивния състав справки в НБД и за постоянен адрес на И. С. Б. ЕГН ********** на 31.03.2026 г са завършили при същия резултат: Б. е с регистриран постоянен адрес в гр. Каварна, считано от 14.01.2026г.
Вярно, че на 11.09.2025г. И. С. Б. е продала собствения си апартамент № 4, находящ се в гр. Варна, жк „***“, бл. 116, вх. 6, ет. 2, съгласно НА № 30, т. III, рег. № 3506, д. № 366/2025г. на пом.нотариуса на нотариус Ст.Чернев и на 19.09.2025г. е закупила жилище с административен адрес в гр. Каварна ул. „***“, № 42, вх. А, ет. 8, ап. 22, с договор по НА № 131, том III, дело № 450/19.09.2025 г. нса пом.нотариуса на нотариус П.Марковски. Вярно е също така това, че потвърждавайки посочените обстоятелства при подаденото заявление за припознаване на дете, И. С. Б. е посочила за свой постоянен адрес този в гр. Варна, а като настоящ-този в гр. Каварна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, намира следното:
Според разпоредбата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда в района, на който е постоянният адрес на ответника, когато е физическо лице. Това е една от т.н. в теорията и практиката обща местна подсъдност, която определя района на съответния съд за всички граждански дела, за които не е посочена друга териториална връзка. Спрямо нея всички други видове местна подсъдност са специални /чл. 106 и сл. от ГПК/, но такива предвидени в ГПК изключения от общото правило, касателно местната подсъдност на иска не са налице по настоящия казус. Критерият „постоянен адрес“ по смисъла на закона е адресът в населеното място на територията на Р ***, където гражданинът е вписан в регистрите на населението /§ 1, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност/.
Ако той не съответства на посочения в исковата молба, в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК, ответникът може да направи отвод за местна подсъдност. При местната подсъдност, настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, касаещи критерия за териториалната връзка на делото, не са основание за неговото препращане по арг. от разпоредбата на чл. от 120 ГПК. В случая се имат предвид хипотезите, когато към датата на подаване на исковата молба избраната от ищеца местна подсъдност отговаря на определената от закона такава, но впоследствие са настъпили нови обстоятелства, които биха обусловили различна местна подсъдност. Именно с оглед евентуалното недобросъвестно поведение на ответника чрез непрекъснати промени на постоянния си адрес или на други, обуславящи местната подсъдност обстоятелства, е създадена тази норма /така Определение № 127/09.03.2010 г., по ч. гр. д. № 16/ 2010 г., на III г.о. на ВКС.
Приложима по казуса е общата местна подсъдност, съгласно чл. 105 от ГПК.
Според събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че към датата на подаване на исковата молба във ВРС -11.12.2025г. ответницата И. С. Б. е била вписана в регистрите на населението с постоянен, а и настоящ адрес в гр. Варна. Това е било така и към 06.01.2026 г. Заявление за промяна в постоянния и настоящ свой адрес тя е подала чак на 14.01.2026г., нещо за което тя не спори, въпреки, че още през м. 09.2025г. е била продала собственото си жилище във Варна и закупила друго такова в гр. Каварна. Без правно значение по спора са причините, поради които Б. е подала заявлението едва на 14.01.2026г., т.е. повече от месец след входиране на исковата молба на 11.12.2025г. и това къде е било фактическото й местоживеене, дори и да се е характеризирало с постоянство и/или продължителност. Законът отдава значение единствено на регистрацията според Националната база данни „Население“, което съдът е длъжен да съобрази при преценката си.
Останалите обстоятелства не са обуславящи за определената от закона местна подсъдност.
Водещият критерии е постоянният адрес на ответника, а той както беше посочено вече погоре е бил в град Варна към датата на подаване на исковата молба-11.12.2025г. Поради това 3 неоснователни са възраженията на Б. за местна неподсъдност, ако и към датата на възражението- 29.01.2026 г. безспорно тя да е с постоянният и настоящ адрес, различен от този, на който е била регистрирана към датата на завеждане на исковата молба.
Предвид разпоредбата на чл. 120 от ГПК производството по делото следва да продължи пред съда по постоянния и настоящ адрес на ответницата към датата завеждане на иска, а именно - Районен съд-Варна. Щом искът е предявен при спазване на изискванията на закона за приложимата в случая местна подсъдност, то тя е окончателно стабилизирана с предявяването на исковата молба в района на гр. Варна.
Частната жалба е основателна.
Поради несъвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното определение на ВРС, последното следва да бъде отменено, а делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
По отношение на искането за присъждане на разноски, съдът намира, че в настоящото производство такива не следва да се присъждат. В производството по чл. 121 ГПК съдът се произнася относно приложимата към конкретния правен спор подсъдност и с постановяване на неговия акт разглеждането на делото не приключва, а продължава пред определения за местно компетентен в случая съд. Разпределянето на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК следва да се извърши в зависимост от крайния изход на спора, като се съобразят и разноските, направени от страните в настоящото производството.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1885/03.02.2026 г. по гр.д. № 20253110112857 по описа за 2025 г. на 16-ти състав на ВРС и В Р Ъ Щ А д е л о т о на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.