Решение № 260464 от 01.11.2021, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца, 01 ноември 2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 30.09.2021 г. в състав:

Районен съдия: И.И. при участието на секретаря А. П. като разгледа докладваното от съдията И. гражданско дело № 3059 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

13 от ГПК – основно производство.

Образувано е по искова молба, подадена от И.М.Ш. с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Опал-94“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28.

В същата се твърди, че страните са били в трудовоправни отношения съгласно трудов договор № 16 от 24.06.2020 г. за извършване на определена работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „кранист” на строителен обект в гр. М., Г., на ул*****. Поддържа, че на 30.06.2020 г. около 08.00 часа, по време на работа на горепосочения строителен обект на ответното дружество е претърпял трудова злополука, призната за такава с влязло в сила разпореждане № 21 от 17.07.2020 г. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Враца (ТП на НОИ гр. Враца), издадено на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Вследствие на трудовата злополука ищецът получил следната травма: „счупване на проксималната фаланга на първи пръст на левия крак“ и в периода от 30.06.2020 г. до 29.07.2020 г. бил на лечение в болница „Милосърдните братя“ в гр. М., Г., където претърпял операция.

На 14.08.2020 г. на ищеца била направена втора операция в същото болнично заведение. Ищецът бил в отпуск по болест в периода от 30.06.2020 г. до 27.09.2020 г., като от датата на трудовата злополука до момента понесъл множество болки и неудобства, свързани с травмата му.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 30 000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука, осъществила се на 30.06.2020 г. на строителен обект в гр. М., Г., на ул. *****, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 18.11.2020 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 200,00 лева – мораторна лихва върху главното задължение от датата на увреждането – 30.06.2020 г. до 18.11.2020 г.

В срока по чл.

131 от ГПК ответникът „Опал-94“

АД гр. Враца е подал писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Прави изрично възражение с правно основание чл. 201, ал. 1 от КТ, тъй като получените от ищеца на 30.06.2020 г. травматични увреждания са резултат от инцидент, който се дължи единствено на виновно поведение на ищеца – несъобразяване с правилата и инструкциите за безопасност при работа със строителен кран, изискващи кранистът да стои на безопасно място, откъдето може да изпълнява задълженията си по управление на крана, както и алтернативно възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 от КТ да бъде намалена имуществената отговорност на работодателя, тъй като уврежданията на ищеца се дължат на неговото горепосочено поведение, представляващо груба небрежност по смисъла на закона. Отново при условията на алтернативност се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните неимуществени вреди, поради несъответствието им с чл. 52 от ЗЗД и поради обстоятелството, че претърпените от ищеца болки и страдания са със значително по-малък обем и по-нисък интензитет, отколкото се твърди в исковата молба. Навеждат се твърдения, че полученото от ищеца нараняване е с прогнозен оздравителен период от един месец, като в тази връзка се представя заключение на лекуващия лекар на ищеца в Г.. С оглед представената от ответника застрахователна полица по риска „Трудова злополука“ и осъществилия се риск по нея, както и с оглед ползвания от ищеца отпуск поради временна неработоспособност, с отговора е направено изрично искане с правно основание чл. 192 от ГПК да бъде представен намиращ се у трето за делото лице-застрахователя намиращ се у него документ (удостоверение за изплатени застрахователни обезщетения).

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда КТ) и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

Съдът е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че към твърдяната дата на настъпване на трудовата злополука ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника, като ищецът е заемал длъжността „кранист”.

От представените в оригинал на немски език и в легализиран превод на български език документи (л. 18-39 от делото) се установява, а и не е спорно по делото, че на 30.06.2020 г. около 08.00 часа, по време на работа на строителен обект в гр. М., Г., на ул. *****, изпълняван от ответника „Опал 94“ АД, ищецът получил травма, за която му е поставена диагноза „счупване на проксималната фаланга на първи пръст на левия крак“, като в периода от 30.06.2020 г. до 29.07.2020 г. бил на лечение в болница „Милосърдните братя“ в гр. М., Г., където претърпял първа операция, както и втора операция на 14.08.2020 г.

Горепосочената злополука е определена като трудова с влязло в сила разпореждане № 21 от 17.07.2020 г. на Териториално поделение гр. Враца на Националния осигурителен институт.

По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която дава заключение, както и пояснения в съдебно заседание, че при посочената в исковата молба трудова злополука ищецът е получил счупване на проксималната фаланга на 1-ви пръст на лявото ходило, което е затруднило функцията на долен ляв крайник, а именно ходенето, като по механизъм увреждането отговаря да бъде получено от удар с или върху твърд тъп предмет. Към момента на падането ищецът е изпитвал значителна болка, която постепенно е отшумяла. Причината за получаване на травмата е падане от високо. Продължителността на оздравителния период е около 2-3 месеца, като ищецът може да изпитва болки и в бъдеще, например при промяна на климатичните условия, физическо претоварване на крайника и други. Подобни счупвания често водят до артрозни изменения, което се е случило и с ищеца – същият има такива изменения. При ищеца след третия месец е настъпило пълно оздравяване, но не и пълно възстановяване, тъй като винаги остават трайни последствия. В случая с ищеца тези последствия са болка при претовареност на крака, изменение в климатичните условия и др., без те да водят до ограничения в обичайния начин на живот на ищеца.

Изготвена е и съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че като се вземе предвид модела на крана с дистанционно управление, с който е работел ищеца непосредствено преди инцидента, ищецът не е следвало да се намира на мястото, на което се е намирал. Ако е нямал видимост, ищецът е следвало да поиска от техническия ръководител на обекта човек, който да му дава наставления за ръководенето на крана. Инструкцията на самия управляван от ищеца кран е предвиждала конкретното безопасно място, на което би трябвало да се намира оператора на крана.

Изготвена е и съдебно-психологична експертиза, която дава заключение, както и пояснения в съдебно заседание, че е налице пряка причинно-следствена връзка между описаните в епикризата на ищеца травматични увреждания, от една страна, и настъпилите вследствие на това негативни емоционални и психически изживявания. Преживяното от ищеца е от естество на значим стресор с първоначално изпитване на шок и последваща симптоматика от спектъра на остра стресова ситуация с проявления на няколко равнища: емоционално, когнитивно, физиологично и социално, с повишаване на ситуативната и личностната тревожност. Това състояние е трайно във времето, като към момента на даване на заключението процесът на справяне не е приключил, но не са налице проявления на посттравматично разстройство. По време на личния с разговор на ищеца с вещото лице ищецът е направил паник-атака, изразяваща се в затруднено дишане и трудно говорене. Всички горепосочени негативни последици за ищеца се дължат не само на получената травма, а и на притесненията на ищеца, че ще изгуби живота си, както и на обстоятелството, че по-малко от година преди ищецът да пострада на работното място, неговият баща е претърпял значим трудов инцидент, което ищецът е споделил в разговора с вещото лице.

Изготвена е и съдебно-психиатрична експертиза, която дава заключение, че от психиатрична гледна точка е налице причинно-следствена връзка между травмата на ищеца и настъпилите у него психични отклонения, които могат да се класифицират като остра стресова реакция с последвало разстройство в адаптацията, с проявления на ниво емоции, когниция, социум и физиологични реакции. Ищецът не е търсил психиатрична помощ, нито е вземал психотропни медикаменти. Негативните последици постепенно отшумяват без терапия, заболяването не се е развило в посттравматично стресово разстройство, а процесът на справяне на ищеца е приключил спонтанно за период около три месеца, като към датата на изготвяне на психиатричната експертиза ищецът е психично здрав.

Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ищецът е лице, подлежащо на осигуряване по КСО и неговите осигурителни вноски са били редовно внасяни, включително за риска „нетрудоспособност“. За целия период на своята нетрудоспособност, призната с болнични листове и други медицински документи (от 30.06.2020 г. до 27.09.2020 г.), ищецът е получил плащания от НОИ в общ размер от 2 576,00 лева.

Съдът възприема заключенията на всички експертизи по делото като компетентно и обективно дадени и даващи пълен отговор на поставените въпроси.

При наличието на конкретна инструкция от производителя за работа с ползвания от ищеца кран, съдът преценява като несъстоятелно направеното от ответната страна оспорване на заключението на съдебно-техническата експертиза и като голословните твърденията, че ищецът е имал пълната свобода да прецени къде да се намира по време на управлението на крана, пренебрегвайки инструкцията на производителя и правилата за безопасност на труда. Оспорването не почива нито на факти, нито на логически изводи и взаимовръзки.

Видно от писмо на ЗК „Уника“ АД, на ищеца за процесния инцидент не е изплащано застрахователно обезщетение, тъй като такова не е искано, въпреки наличието на застрахователна полица с покрит риск.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Ц.-служител на ответника, Л.С.-бивш служител на ответника, Л.С.-бивш служител на ответника, Т.В.-бивш служител на ответника, П.Н.-бивш служител на ответника, Р.Ш.-майка на ищеца и З.

Томанова-живуща с ищеца на семейни начала, които съдът след преценка по реда на чл. 172 от ГПК намира за вътрешно логични и намиращи се в хармония едни с други и с останалите доказателства, поради което им се доверява. Дребните несъответствия относно това до каква степен ищецът е бил в състояние да се обслужва сам след инцидента и относно датите на постъпване/изписване от болница, пътувания до България след инцидента и прочие не са основание за изключване от кредитираните доказателства на показанията било на един, било на няколко или на всички свидетели, още повече че за тези обстоятелства са налице съдебни експертизи, съответно писмени доказателства, които внасят съответните уточнения.

Несъстоятелни са оспорванията на ищцовата страна, че не е изяснено кои свидетели са (бивши) служители на ответника, тъй като това е заявено от свидетелите пред съда при разпита им, а и в тази насока е налице признание от ответната страна на неизгоден за нея факт.

Н.Ц. дава показания, че не е очевидец на инцидента, а към датата на възникването му е бил главен инженер на ответното дружество, включително за процесния строителен обект в Г.. Свидетелят разбрал от присъстващите на място, че на процесната дата 30.06.2020 г. ищецът паднал от кофражно платно на бетонната настилка. Преди падането немският строителен ръководител на обекта многократно направил забележка на ищеца, че мястото, от което управлява крана, не е безопасно. Установило се, че главата и гръбначния му стълб не са сериозно пострадали, а има счупен пръст на левия крак и се нуждае от оперативно наместване на счупването. Бил откаран с линейка в най-близката специализирана болница в Г., където му провели такова оперативно наместване и на 01.07.2020 г. бил изписан от болницата, като се оплакал, че от там не са му дали патерици да се придвижва. На 04.07.2020 г. ищецът се прибрал в България, а на следващата седмица майка му го докарала до София, за да предаде на свидетеля болничния си лист, като ищецът се придвижвал самостоятелно с патерици. През август месец шината на ищеца била свалена и той пътувал до Германия, където се видял с колегите си, но не осъществил контакт със свидетеля, при което ответното дружество намерило друг кранист.