Определение № 41 от 25.01.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. В., 24.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500402 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Чл.32а ал.4 Правилника за вписванията вр. с чл. 278 от ГПК.

Същото е образувано по частна жалба на “Г. И.” ЕООД, ЕИК.. със седалище и адрес на управление: град П. представлявано от управителя М. С.

С. със съдебен адрес: град С.

— Адвокатско дружество З. и М. срещу

Определение за отказ на Съдия по вписванията при Районен съд — В. — К.

Н. от 14.12.2023 год. за вписване на Удостоверение ,издадено от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за вписан Договор за особен залог на търговското предприятие на “В.” АД, ЕИК...

Съдебен адрес: град С. — Адвокатско дружество З. и М..

Иска се определението да бъде отменено като неправилно и необосновано като постановено в противоречие с разпоредбата на чл.22а от ПВ.

Изразяват се и подробни доводи относно това ,че не следвало да се представя актуална декларация на залогодателя по чл. 264, ал. 1 ДОПК за 2023 год.

Иска се да се постанови определение ,с което да се отмени

Определение за отказ на Съдия по вписванията при Районен съд - В. - К. Н. от 14.12.2023 год. за вписване на Удостоверение ,издадено от Търговския 1 регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за вписан Договор за особен залог на търговското предприятие на “В.” АД, ЕИК . и да бъде задължен Съдията по вписванията да впише Удостоверението ,издадено от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за вписан Договор за особен залог на търговското предприятие на “В.” АД, ЕИК .

Видинският окръжен съд , като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените доводи, намира за установено следното:

Постъпило е в Службата по вписванията-В. заявление с вх.рег.№ 5686 от Адвокат Г. В. С. , с ЕГН . - пълномощник на М. С. С. – управител на „Г.

И.“ЕООД , с ЕИК ., в качество на заложен кредитор , с което иска вписване на договор за особен залог на търговско предприятие .

Към молбата са представени следните документи:

Адвокатско пълномощно , 2 екземпляра удостоверения от търговски регистър , договор от особен залог, приложение № 1 , анекс към договора за особен залог. , 2 броя декларации по чл. 264 , ал.1 от ДОПК , 1 препис от приложение №1 , скица на поземлен имот с иден. *** № 15298890-19.03.2023г., квитанция за внесена държавна такса от 80лв.

Молителят иска вписване по реда на чл.22а от Правилника за вписванията на удостоверение № 20231213160156 /13.12.2023г. на вписан в ТР особен залог на търговско предприятие „В.“АД.

Приложеното Приложение № 1 към договор за особен залог се отнася за два имота от търговското предприятие : единият с идентификатор *** в гр. К. , а другият с 00723 в землище на Д. Й. , Община М., т.е.имоти ,намиращи се в други съдебни райони.

Второто приложение №1 се отнася за два имота: единият поземлен имот с идентификатор *** се намира в гр. К. ,а вторият поземлен имот с идентификатор *** се намира във В..

Съдията по вписванията е приел,че удостоверението трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ,т.е. да съдържа описание на имота, до който се отнася. На следващо място Съдията по вписванията е приел ,че е налице неизпълнение от молителя на изискването на чл.264 от ДОПК ,съгласно който текст вписването на особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни 2 вноски, а наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота - предмет на залога, се удостоверява в данъчната оценка. Представите декларации по чл.264, ал. 1 от ДОПК от заложния длъжник били стари от 2016 г. и не можело да бъдат приети, което било равнозначно на липсата на такива.

Поради горепосоченото и на основание чл.577,ал.1,във вр. с чл.574, във вр. с чл. 22а ,вр. с чл.6 от Пр.Вп., във. вр. с чл. 264, вр. с чл. 265 от ДОПК Съдията по вписванията отхвърлил молбата на Адвокат Г. В. С., пълномощник на М. С. С. - управител на „Г. И.“ЕООД с ЕИК. и отказал да впише договор за особен залог от 2016 г.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира по същество на правния спор,че постановеният отказ е частично незаконосъобразен поради следното :

С постъпило в Службата по вписванията-Видин заявление с вх.рег.№ 5686 от Адвокат Г. В. С. , с ЕГН .- пълномощник на М. С. С. – управител на „Г. И.“ЕООД , с ЕИК ., в качество на заложен кредитор , с което иска вписване на договор за особен залог на търговско предприятие по помощните партиди на четири имота :

Приложение № 1 към договор за особен залог се отнася за два имота от търговското предприятие : единият с идентификатор *** в гр. К. , а другият с 00723 в землище на Доктор Йосифово , Община Монтана, т.е.имоти ,намиращи се в други съдебни райони.

Второто приложение №1 се отнася за два имота: единият поземлен имот с идентификатор *** се намира в гр. К. ,а вторият поземлен имот с идентификатор *** се намира във В..

По отношение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри ,ободрени със Заповед РД-185/28.01.2008 г.на Изпълнителния директор на АГКК ,целия с площ от 53 911 кв.м. ,начин на трайно предназначение на територията :урбанизирана ,начин на трайно ползване :за друг вид производствен ,складов обект ,номер по предходен план 5922 ,с адрес гр.В. ,Южна промишлена зона ,при съседи по скица

***

,***

,***

,***

,*** и *** ,собственост на длъжника „В.“АД отказът се явява незаконосъобразен поради следното :

3

Отказът на съдията по вписванията се явява законосъобразен по отношение на имотите ,намиращи се извън района на Районен съд-В. ,тъй като в Службата по вписванията –В. могат да се вписват само обстоятелства относно недвижими имоти ,намиращи се в района на Районен съд-В. (Чл.570 във вр. с Чл.569 т.5 ГПК,Чл.21 ал.3 Закона за особените залози,Чл.22 ПВ).

Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за особените залози (ЗОЗ) залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог.

В чл.21, ал.1 - ал.3 от Закона за особените залози е предвидено, че договорът за залог на търговско предприятие се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, подлежащите на вписване по Закона за особените залози обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя и че договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния специален регистър, който се води за такива активи.

С разпоредбата на чл.22а от ПВ е уреден реда за последващото вписване на договор за залог на търговско предприятие в Имотния регистър, съответно в Службата по вписванията, а именно: вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 от 303) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква "д" от ПВ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог. Вписването на залога в търговския регистър се нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти, вписването се нанася и в помощните партиди за имотите.

Правилата на чл. 8 и 9 от ПВ (регламентиращи реда на вписванията )се прилагат съответно и при вписването на залог на търговско предприятие.

От изложеното следва, че вписване на договор за залог на търговско предприятие в Имотния регистър, съответно в Службата по вписванията, 4 става само въз основа на удостоверение, издадено от ТРРЮЛНЦ, което подлежи на вписване, и евентуално на договора за залог на търговско предприятие,поради което отказът е неправилен в частта му ,с която е прието, че Заявлението не отговаря на изискванията на чл.6, ал.1, б. “в” от ПВ, тъй като в издадените от ТРРЮЛНЦ удостоверения не е било посочено описание на ПИ с идентификатор №***, находящ се в град В.

.Съгласно чл.22, ал.1 от ПВ няма изискване удостоверението да съдържа описание на имота, тъй като е предвидено изрично ,че когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог,което законово задължение в процесния случай е изпълнено,тъй като към заявлението за вписване,отбелязване и заличаване вх.

№5686/14.12.2023 г. са представени заверени от ТРРЮЛНЦ преписи от:

Договор за особен залог на търговското предприятие на “В.” АД, ЕИК ., Приложение №1 и Анекс №1 към него и скица на ПИ с идентификатор №*** находящ се в град В. от които се установява ,че е налице пълно описание на ПИ с идентификатор №*** находящ се в град В., както и че същия е предмет на Договора за особен залог на търговското предприятие на “В.” АД, ЕИК ..

По отношение на изискването за представяне на актуална декларация на залогодателя по чл. 264, ал. 1 ДОПК за 2023 год.Окръжен съд-В. приема ,че разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК императивно изисква при прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог да се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

В случая при вписването на особения залог декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от залогодателя “В.” АД, ЕИК . е представена и това е видно от вписванията по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ и издадените от последния преписи на такива.Особеният залог на търговското предприятие се учредява именно с вписването му в ТРРЮЛНЦ, а не след това при вписването 5 му в имотния регистър по Правилника за вписванията , което последващо вписвание е само вторично и за противопоставимост на правата на заложния кредитор ,но не учредява самия особен залог.Вторичното вписване в службата по вписванията само по себе си няма конститутивно действие, а само оповестително такова, което означава, че то не попада в хипотезата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, защото залога не се учредява тогава, а нормата не може да се тълкува разширително и приложимостта й да се разпростира и до отбелязвания на вече извършени вписвания.

От друга страна следва да се отбележи,че лицето, задължено да декларира обстоятелствата по чл. 264, ал. 1 ДОПК, е залогодателят. Молител в охранителното производство е заложният кредитор, който не е адресат на задължението да декларира обстоятелствата по чл. 264, ал. 1 ДОПК, съответно не може да се очаква, че при липсата на съдействие от залогодателя, за кредитора ще е възможно извършването на това вторично вписване. Нормата на чл. 264, ад. 1 ДОПК брани интересите на фиска и тяхната защита има смисъл до вписването на особения залог. След неговото учредяване, последващите вторични вписвания (отразяване на залога в други регистри) не са от естество да увредят публичния интерес, затова и не е необходимо представянето на нова актуална декларация по чл. 264, ад. 1 ДОПК, като се държи сметка и за факта, че кредиторът не разполага с правни средства да принуди залогодателя да волеизяви и декларира тези обстоятелства.

Следователно актът по смисъла на чл. 22а от ПВ, въз основа на който се постановява вписване в имотния регистър, е единствено удостоверението за вписване на залога, но не и други документи включително и актуални декларации по чл.264 от ДОПК, респ. за вписване на допълнителни обстоятелства във връзка с него, в Търговския регистър. В този смисъл са например Определение № 168 от 7.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 87/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 250 от 3.04.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 99/2012 г., II т. о., ТК, Определение № 351 от 22.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 684/2016 г., I т. о., ТК.