Определение № 2622 от 08.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2622 гр. София, 08.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Наказателно дело от общ характер № 20241110202590 по описа за 2024 година ОПРЕДЕЛИ:

ДО

КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ИСКАНЕ от

Софийски районен съд , 23 с-в за обявяване на протИ.конституционност на чл. 343в ал.3 от Наказателния кодекс на Република България Уважаеми Конституционни съдии ,

Със Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ бр.

95/2016 г.) е създадена нова алинея трета към чл. 343в НК.

Посочената разпоредба е предмет на обвинението по нохд 2590/24 г и нохд 17733/23г на СРС , 23 с-в , по които предстои произнасянето на СРС .

1

По нохд 2590/24 г на СРС , 23 с-в е предявен за разглеждане обвинителен акт на СРП , внесен в СРС на 21.02. 2024г. , с обвинение срещу подсъдимия Н. Л. Н. с ЕГН ********** за това , че подсъдимият Н. Н. на 11.03.2023 г., около 04,00 ч. в гр. София управлявал МПС - автомобил с номер на рама хх в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка номер 22-4332000755/07.02.2023 г., издадена от В. А. - младши автоконтрольор в ОППСДВР, упълномощен със заповед № 51 Зз-1618/2018 г. на директора на СДВР - престъпление по чл. 343в ал.3 вр. ал.1 НК . След отправено искане на страните при изслушването им в разпоредително заседание за решаване на делото със споразумение по глава 29 НПК с протоколно определение на СРС , 23 с-в от 08.04. 2024 г. произнасянето на СРС , 23 с-в по въпросите на разпоредителното заседание и искането за решаване на делото със споразумение е насрочено за 10.07. 2024 г.

По нохд

17733 /23 г на СРС , 23 с-в е предявен за разглеждане обвинителен акт на СРП , внесен в СРС на 28.12. 2023г. , с обвинение срещу подсъдимия хх ЕГН ********** за това , че п од с ъ д и м и я т хх на 10.07.2023 г. около 11.25 часа в гр. София управлявал МПС – автомобил с peг. № хх в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка чл. 171 т.1 б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 2495/22.07.2022 г. на ОПП СДВР , връчена му лично на 22.07.2022г. и влязла в законна сила на 06.08.2022г - престъпление по чл. 343в ал.3 вр. ал.1 НК .

След отправено искане на страните при изслушването им в разпоредително заседание за решаване на делото със споразумение по глава 29 НПК - с протоколно определение на СРС , 23 с-в от 06.03. 2024 г. произнасянето на СРС , 23 с-в по въпросите на разпоредителното заседание и искането за решаване на делото със споразумение е отложено за 17.06. 24г. и впоследствие за 28.10. 2024 г.

2

В съответствие с разпоредбата на чл. 2 ал.1 НК - посочената разпоредба на чл. 343в ал.3 НК се явява приложим закон и предмет на делото по посочените дела на СРС , тъй като е предмет на посочените обвинения пред СРС и е била действаща към датата инкриминираните деяния .

Обявяването на чл. 343в ал.3 НК за протИ.конституционна законова разпоредба се явява релевантно обстоятелство за приложението на чл. 2 ал.2 НК по посочените дела , тъй като на осн. чл. 151 ал.2 Конституцията разпоредбата няма да бъде приложимо право и ще бъде установен по - благоприятен закон по см. на чл. 2 ал.2 НК .

При разглеждане на нохд 13 261/19г. на СРС , 115 с-в с обвинение по чл. 343в ал.3 от НК настоящият състав на съда е отправил искане до Народното събрание с вх. номер от 03.04.2020г за представяне на мотивите за приемане на ал.3 на чл. 343в от НК със съображения , че мотивите са необходими за тълкуване на разпоредбата относно това обусловено ли е приложението й от предходно административно наказване по чл. 177 ал. 1 т.2 ЗДвП вр. чл. 171 т.1 и т. 4 ЗДвП , каквото предходно административно наказване по чл. 177 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП е предвидено като признак на състава в ал.1 и ал.2 на чл. 343в НК .

В отговор Народното събрание е предоставило : 1. Предложение на двама народни представители от 29.02. 2016г за промени в приет на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на НК . 2. Протокол от заседание на Комисията по правни въпроси от 12.10 2016г в частта относно чл. 343в НК от ЗИД на НК.

3. Доклад на Комисията по правни въпроси от 02.11. 2016г в частта относно чл. 343в ал.3 НК .

При обсъждане на представените от Народното събрание документи при разглеждане на посочените нохд 17733 /23 г и нохд 2590/24 г на СРС , 23 с-в в съответствие с правомощията на съда за проверка на приложимия закон настоящият състав на СРС прие , че ал.3 на чл.

343в от НК протИ.речи на чл. 4 ал.1 , чл. 5 ал.3 и чл. 6 ал.2 от Конституцията на РБ и поради това съставът на съда е задължен на осн. чл.150 ал.2 КРБ да отправи искане за обявяване на протИ.конституционност на посочената разпоредба .

СРС прие, че съществена част от основанията за този извод са 3 обявени от ВКС в приетото за разглеждане от КС по конст. дело 15 /24г искане на ОСНК на ВКС за обявяване на протИ.речие на текстове на НК със същите разпоредби на чл. 4 ал.1 , чл. 5 ал.3 и чл. 6 ал.2 от КРБ , поради което мотивите в допуснатото за разглеждане от КС искане на ОСНК на ВКС следва по идентичен начин да бъдат релевирани и в настоящото искане за установяване на протИ.речие с чл. 4 ал.1 , чл. 5 ал.3 и чл. 6 ал.2 КРБ .

Липсват изцяло мотиви за приемането на оспорваната ал.3 на чл. 343в НК .

Представеното мотивирано предложение на двама народни представители от 29.02. 2016г за промени в приет на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на НК е било със съществено различно съдържание от настоящата редакция на ал.3 чл. 343в НК .

Предложението е било в изречение първо на чл. 343в НК към останалия текст да се добави текст

„ в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или „ .

Според предложение ал.1 на чл. 343в НК е следвало да има следното съдържание :

Който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева . Ал.3 на чл. 343в НК е приета във основа на посоченото предложение , но със съществено различно съдържание и от представените протокол от заседание и доклад н а Комисията по правни въпроси не се установяват мотиви , указващи смисъла и целта на съществено различното изменение на НК с приетата ал. 3 на чл.

343в НК . Обсъжданията в посочените документи по повод разпоредбата на чл. 343в НК са неразбираеми относно същественото им съдържание , а от тях е видно и това ,че самите участници в обсъждането не са били запознати с признаците на съставите на престъпленията по изменения чл. 343в НК .

В резултат на така приетото изменение с ал.3 на чл. 343в НК е въведена наказателна отговорност с основание, съществено различно от основанието по ал.1 и ал.2 на чл. 343в НК и от първоначално предложеното от вносителите - въведената наказателна отговорност не е обусловена от обективен признак на престъплението - деецът да е бил наказван за същото деяние по административен ред. Така наказателната отговорност по ал.3 на чл. 343в НК не е обусловена от предходно административно наказване по чл. 177 ал. 1 т.2 ЗДвП вр. чл. 171 т.1 и 4 т. 4 ЗДвП , каквото предходно административно наказване по чл. 177 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП е предвидено като обективен признак на състава съответно в ал.1 и ал.2 на чл. 343в НК .

В резултат на това без съответно обсъждане и мотиви с ал.3 на чл. 343в НК е въведена наказателна отговорност за съществуващо административно нарушение по чл. 177 ал. 1 т.2 ЗДвП вр. чл. 171 т.1 и т. 4 ЗДвП .

Въвеждането на наказателна отговорност при липса изцяло на относими обсъждания и мотиви за това прави обективно невъзможно тълкуването по чл. 46 ал.1 ЗНА на разпоредбата на нормативния акт , което задължително предхожда правоприлагането , тъй като не позволява установяването по надлежен ред на точния смисъл на законовото правило.

Нарушен е заложеният във фундамента на правовата държава конституционен принцип на законността (чл. 4 ал. 1 от Конституцията), като е накърнена предвидимостта в правното регулиране, дестабилизирана е правната сигурност, която правовата държава, каквато е България съгласно чл. 4 ал. 1 изр. 1 КРБ, е предназначена да осигури и която е предпоставена от създаването и действието на ясно, еднозначно, непротИ.речИ., стабилно и предвидимо законодателство (в този смисъл, решение № 1 от 27.01.2005 г. по к.д. № 8/2004 г. на Конституционния съд). Нарушено е и заложеното в чл. 5 ал. 3 от Конституцията правило, както и принципът за справедлИ.стта и юридическото равенство на гражданите по чл. 6 ал. 2 от Конституцията.

/

Мотиви на искането на ОСНК на ВКС по конст. дело 15 /24г / Игнорирана е практиката на Конституционния съд, според която неоспорима е необходимостта от това законодателната власт, подобно на останалите публични власти, да се съобразява с принципа за правовата държава от гледище на „допустимите параметри и съдържанието на възприеманите законодателни положения“, като всяко едно законодателно разрешение следва да е в съгласие с принципите и с отделните разпоредби на Конституцията (РКС № 10/2009 г.), още повече в областта на наказателното право, където законодателят навлиза с висок интензитет в конституционно установената индивидуална сфера на гражданите (РКС № 12/2016 г. по к.д. № 13/2015 г.). / Мотиви на искането на ОСНК на ВКС по конст. дело 15 /24г /

5

С оспорената разпоредба на ал.3 чл. 343в НК е внесена неяснота и вътрешно протИ.речие в Наказателния кодекс , който, подобно на всеки закон, трябва да е непротИ.речив и да е логичен, както в своята цялост, така и във всяка една от своите разпоредби, като всеки институт и всяка норма в него трябва да са органично свързани с останалите, изграждащи целостта му.

Доколкото с оспорената разпоредба се въвежда принуда , която осезаемо засяга правата на гражданите, би следвало разпоредбите, на които тя е основана да са понятни, безспорни и предвидими (в този смисъл решение № 13/2022 г. по к.д. № 8/2022 г. на КС). Оспорената разпоредба на ал.3 чл. 343в НК не отговаря на тези условия и въведената с нея уредба е в нарушение на чл. 4 ал. 1 КРБ, като пренебрегва основни характеристики на правната сигурност и на самата правова държава последователността и предвидимостта на регламентацията, в случая - на тази относно установяване на наказателна отговорност (в този смисъл решение № 10 от 13.09.2012 г. по к. д. № 15/2011 г. на КС).

/ Мотиви на искането на ОСНК на ВКС по конст. дело 15 /24г /

Нарушено е и правилото по чл. 5 ал. 3 КРБ, като друго, специфично проявление на принципа на правовата държава в наказателното правоприлагане. Посоченото правило е относимо към криминализирането на деянията и определянето на наказанията за тях като средство за упражняване на държавна принуда

, поради което определящо за съдържанието му е указаното от Конституционния съд в решение № 5/2014 г. по к.д. № 2/2014 г., че тази принуда „би била легитимна само ако се осъществява съобразно ясните и стабилни предписания на наказателния материален и процесуален закон. По този начин би се гарантирала стабилността и правната сигурност в съответните материални и процесуални правоотношения, които са били предмет на наказателното производство, като същностна характеристика на правовата държава.“

/ Мотиви на искането на ОСНК на ВКС по конст. дело 15 /24г / С оспорената разпоредба на ал.3 на чл. 343в НК при липса изцяло на относими мотиви и обсъждания е въведена наказателна отговорност за вече съществуващо административно нарушение по чл. 177 ал. 1 т.2 ЗДвП вр. чл. 171 т.1 и т. 4 ЗДвП .