Решение № 382 от 27.06.2024, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 2449/2023
- Вид
- Решение № 382
- Подписан
- 27.06.2024
- В сила
- 31.10.2024
- Състав
- Милена Стоянова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, т. 4, буква "б" · Закон за водите
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 19 · Закон за пътищата
- чл. 31 · Закон за пътищата
- чл. 5, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 8 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 49 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 382 гр. Видин, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20231320102449 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, против ОБЩИНА ВИДИН, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало застрахователно събитие със застраховано МПС – товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № СВ **** РК по застраховка пълно каско. Твърди се, че на 15.09.2020г. около 14.05 часа в гр. ****** на ул.
****** водачът на процесното МПС, преминава през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – шахта без капак дълбока около 2 метра, вследствие на което по автомобила възникват вреди – деформации по задно ляво колело и ходова част.
Посочва се, че събитието е удостоверено в протокол за ПТП № 1732621/15.09.2020 г., съставен от служител при сектор Пътна полиция ОДМВР – Видин. При ищцовото дружество е образувана ликвидационна преписка № 210713486. Извършен е оглед, опис и оценка на вредите на застрахования автомобил. Ремонтно – възстановителните работи са извършени в сервиз на дружество „мира“ ЕООД. За извършените работи е заплатена сума в размер на 4877.59 лева, съобразно фактура № 0002013393/29.10.2020 г., а плащането от страна на застрахователя е извършено с преводно нареждане на 04.11.2020 г. Начислени са и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Посочено е също, че след инцидента МПС не е могло да се движи на собствен ход, поради което е имало необходимост от репатриране. За услугата е заплатена сумата от 197.94 лева. Така общата стойност на вредите са в размер на 5090.53 лева.
Поддържа се, че за необезопасената дупка - отворена шахта отговорността е на 1 ответната община. С покана от 15.12.2020г., получена от ответника на 16.12.2020 г., ищецът го поканил да заплати доброволно посочената сума, но плащане не е извършено. Поради това се претендира и мораторна лихва в размер на 1551.64 лева за периода от 02.01.2021 г. до 04.12.2023 г., начислена върху главницата от 4892.59 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5090.53 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, сумата от 1551.64 лева – мораторна лихва за периода от 02.01.2021 г. до 04.12.2023 г., начислена върху част от главницата в размер на 4892.59 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция като недопустима.
Оспорена е пасивната легитимация на ответника. По същество исковата претенция е оспорена като неоснователна. Наведени са доводи, че не се установяват обстоятелства, при които е настъпило вредоносното събитие, не е изяснен механизма на ПТП, не е изяснен и характерът на щетите.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебна – автотехническа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от застрахователна полица № 0320199907026442 от 03.12.2019 г. между ищцовото дружество от една страна и „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД от друга, с лизингополучател на процесния автомобил „Аркад Енеджниъринг Енд Констракшън Кампъни“, е сключен договор за имуществена застраховка „Каско” за товарен автомобил модел и марка „Форд Рейнджър”, с рег. № СВ **** РК, със срок на застраховката от 00.00 ч. на 05.12.2019 г. до 23.59 ч. на 04.12.2020 г.
От протокол за ПТП № 1732621 от 15.09.2020 г. се установява, че на същата дата около 14.05 часа в гр. ******, на ул. ****** водачът на процесния автомобил е преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – шахта без капак, дълбока около 2 м., вследствие на което по автомобила възникнали вреди – деформации по задно ляво колело и ходова част. В тази връзка в „Дженерали Застраховане“ АД – гр. София е подадено уведомление за щета по застраховка „Каско“ на МПС от лицето, управлявало автомобила. Образувана е ликвидационна преписка по щета № 210713486. От представените описи – заключения по щета № 210713486/16.09.2020 г. от застрахователя е видно, че са констатирани настъпилите повреди и е извършена оценка на същите.
От декларация от 18.09.2020 г., подадена до ищцовото дружество е видно, че С. К. Л.
- представител на „Аркад Енеджниъринг Енд Констракшън Кампъни“ е поискал обезщетението по преписка № 210713486/16.09.2020 г. да бъде под формата на възлагателно писмо към „Мира“ ЕООД, като възлагателното писмо да бъде изпратено и до представител на ГА Монтана.
2
С ликвидационен акт № 966389 от 30.10.2020 г. е предложено на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение в размер на 4877.59 лева. От платежно нареждане от 04.11.2020 г. е видно, че застрахователят е изплатил на „Мира“ ЕООД сума в размер на 4877.59 лева.
С ликвидационен акт № 971691 от 09.12.2020 г. е предложено на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение в размер на 197.94 лева. От платежно нареждане от 11.12.2020 г. е видно, че застрахователя е изплатил на „СБА Национална служба за пътна помощ“ сумата в размер на 197.94 лева.
С регресна покана изх. № 310023777/15.12.2020 г., получена от ответника на 16.12.2020 г. същият е поканен от ищеца да възстанови сумата по основното обезщетение в размер на 4877.59 лева и 15.00 лева начислени ликвидационни разноски. Доказателства за извършено плащане по делото не са ангажирани.
Вещото лице по назначената и приета съдебно-автотехническа експертиза е посочило, че причинените имуществени вреди по процесния автомобил са описани от експерти на ищцовото дружество, което е възложило ремонта на доверен автосервиз. На доверения автосервиз застрахователя е изплатил извършения ремонт на лекия автомобил на стойност 4877.59 лева, за репатриране на автомобила до сервиза – 197.94 лева и ликвидационни разходи 15.00 лева, или общо 5090.53 лева.
Вещото лице е посочило, че повредите по товарния автомобил с изключение на повредите по заден ляв панел отговарят на описания механизъм на причиняване на щетите от приложените по делото документи. От техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на автомобила се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и са получени по начина и механизма, посочен от водача – преминаване през пътна неравност – дупка на платното за движение.
Вещото лице е посочило също, че стойността на щетите по опис за нови части възлиза на сумата от 4386.00 лева, с включени труд и монтаж общият размер на разходите е 4878.00 лева. Разходите за репатриране на автомобила са в размер на 198.00 лева и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е възможно от удар в дупка да се счупи ресьор, но по принцип той се чупи много трудно – трябва да има ударно натоварване на ресьора при пълно натоварване на автомобила съчетано с висока скорост. В случая няма данни автомобила да е бил натоварен, а скоростта в градски условия е около 30-40 км/ч.
Посочило е също, че от застрахователя са документирани със снимки щетите само на джанта и гума, но за другите части няма снимки.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.
Свидетелят С. К. Л. – водач на процесния автомобил установява, че събитието се е случило през м. септември 2020 г. в гр. ******, в района на магазин „******“, като не може 3 да посочи точно къде, но както си карал изведнъж ударил нещо, изгубил лек контрол над автомобила, но го стабилизирал и спрял. Когато слязъл видял, че мостът на колата бил изкривен, а задната лява гума била в каналната шахта. Шахтата била дълбока и нямала капак. Посочва, че ударът бил силен и се счупила цялата кола, като автомобилът не можел да се движи на собствен ход и трябвало да се транспортира с пътна помощ от гр. ****** до сервиза на „Мото Пфое“ в гр. ******. Излага, че времето било сухо, не е валяло, не помни дали движението е било натоварено или не. Посочва, че за шахтата не е имало обозначение, не може да посочи дали шахтата е можела да бъде заобиколена, същата била на пътното платно. Помни, че се движел бавно с около 30 км/ч. След инцидента дошли от Сектор „Пътна полиция“ и му направили му тест за алкохол.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да възникне регресното право на застрахователя е необходимо да са налице следните предпоставки: деликтна отговорност на третото лице по отношение на увредения застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че застрахованият автомобил, управляван от свидетеля С. К. Л., при движение в гр. ******, по ул. ******, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно – шахта без капак, дълбока около 2 метра вследствие на което на автомобила са причинени материални щети.
Вредите са пряк и непосредствен резултат от причиненото непозволено увреждане по вина на ответника - Община Видин, тъй като същата в качеството си на собственик на общинските улици и пътища по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС и чл. 8 и чл. 31 от Закона за пътищата, е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност повереното й имущество.
Съгласно нормата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. В § 1, т. 13 и т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за пътищата е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортноексплоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Законът за пътищата разделя пътищата /чл. 3/, на републикански и местни, откъдето именно е и обвързаността на използваната терминология. Републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а 4 местните пътища са тези, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища, или с улиците. Местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване. В конкретния случай безспорно е установено, че Община Видин е собственик на "общински път" - публична общинска собственост по смисъла на ЗП, задълженията по поддръжката на същия обвързват общината, те са публична общинска собственост.
Възражението относно липсата на пасивна легитимация на ответника е неоснователно. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за пътищата, пътните съоръжения и принадлежности са елемент от пътищата, а съгласно § 1, т. 3. от ДР на Закона за пътищата „Пътни съоръжения“ са водостоците, мостовете, виадуктите, естакадите, надлезите, подлезите, тунелите, подпорните и декоративните стени, укрепителните и водоотвеждащите устройства /каквито са шахтите/ и пречиствателните съоръжения. Съгласно чл. 19, т. 4, буква „б“ от Закона за водите, публична общинска собственост са уличните канализационни мрежи и дъждоприемателни шахти в урбанизираните територии. В чл. 19 и чл. 31 от Закона за пътищата е указано задължение на съответната Община да поддържа и стопанисва пътищата, които са част от общинската пътна мрежа, както и да осигурява безопасна пътна инфраструктура и поддръжка на съоръженията, които я обслужват. Също така и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП вменяват задължение на лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, както и да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по тях и ги отстраняват във възможно кратък срок.
Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/892c4cf4-da6f-45ea-8f51-ad1d5ac47380