Определение № 36181 от 05.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36181 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20261110115704 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 12 ЗЗДН.

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2026 г. от 11.30 ч., за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ молителите чрез адв. А. Т. и ответникът чрез адв. Ж.

Ж. на посочените по делото съдебни адреси, с препис от настоящото определение. ДА СЕ УВЕДОМИ ДСП – Красно село.

ПРИЕМА уточняващата молба вх. № 291090/23.09.2026 г. и ДОПУСКА съвместното разглеждане по реда на чл. 15, ал. 3 ЗЗДН на съдържащата се в нея допълнителна молба за твърдените действия на ответника след образуването на делото.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад по делото:

Твърдения на ищцата:

Ищцата В. В. Г., лично и като майка и законен представител на малолетните Д. Т. и Д.

Г. Т., твърди, че ответникът В. Г. Г. е неин баща и дядо на децата. Поддържа, че той упражнявал спрямо нея физическо, психическо и емоционално насилие, принудително ограничавал личния й живот и свободата й и чрез поведението си засягал и децата. В молба вх. № 179029/04.06.2026 г. и уточнението с вх. № 291090/23.09.2026 г. излага следните конкретни твърдения:

1. На 23.05.2024 г. в дома на родителите й в **, в присъствието на децата ответникът я заплашил с лишаване от контакт с тях с думите „Искаш ли да видиш децата си през балкона?“. Обвинил я в употреба на наркотици и заявил, че лично щял да я изпрати и да заключи, защото й нямал доверие. Молителката сочи тези изявления като заплашително и контролиращо поведение.

2. През май 2025 г. в гр. София, след тържество на Д. за края на учебната година, докато молителката и децата били в автомобила на майка й, ответникът протегнал ръка пред 1 лицето на Д., хванал обицата на молителката и я издърпал със сила от ухото й. Твърди, че двете деца възприели посегателството и се разплакали.

3. Вечерта на 01.01.2026 г. в трапезарията на дома на ул. „Боянска легенда“ № 16, ет. 3, при присъствието на Д. до майка й и на Д. край камината, ответникът крещял на молителката да се махне и че я мрази. Докато Г. Г. седяла на дивана между молителката и ответника, той протегнал крак зад гърба на Г. Г. и ритнал молителката отляво в областта на ребрата. Заканил се да й счупи устата и зъбите, да й зашие устата и на следващия ден да бъде в „Пирогов“, като отправил реплика за зашитата й уста и към присъстващата Е.Д..

Наричал молителката „говедо“, „луд за връзване“, с болно и перверзно съзнание и отправял неверни обвинения за интимния й живот. Отнел храната й, надвесил се над нея и Д. и възпрепятствал напускането на жилището, като блокирал изходите. Забранил и на Е.Д. да излезе на балкона. Д. плачела и питала какво е направила майка й. Молителката твърди, че подала сигнал на телефон 112 и напуснала с децата след пристигане на полиция.

4. На 04.01.2026 г. около 20:00 ч. ответникът и Г. Г. влезли без покана, със собствен ключ, в обитаваното от молителката и децата жилище на ***, докато те вечеряли. В продължение на около 27 минути ответникът я заплашвал с наказателно преследване за неверен сигнал на телефон 112 от 01.01.2026 г., глоби от 10 000 до 20 000 лв., затвор и обществено порицание, като заявявал, че от три дни се консултира с полицаи и прокурори.

Отнел купата й с храна и поставил като условие да вечеря изслушването на заплахите му.

Заявявал, че той взема решенията за живота й, и разпитвал Д. за маршрута, часа и спирката на училищния автобус, според молителката с цел да следи придвижването й.

5. На 05.01.2026 г. след 20:00 ч. ответникът отново влязъл в жилището на *** преди прибирането на молителката и децата. Принуждавал я да го изслушва, обвързвал възможността й да се храни с това условие и повтарял заплахите за затвор във връзка със сигнала на телефон 112. Казал й „Аз не съм ти баща“ и й забранил да заключва входната врата.

6. На 06.01.2026 г. ответникът се обаждал на съпруга на молителката Антонио Т., на общия им познат Михаил и на нейни професионални контакти, представял я като ненадеждна и объркана и настоявал да преустановят общуването и помощта си към нея. Тя твърди, че целта била да бъде изолирана от личната и професионалната си среда.

7. Вечерта на 07.01.2026 г. в жилището на *** ответникът, чрез Г. Г. и без знанието на молителката, поканил нейния колега Ц.Г.. Пред него твърдял, че тя не се справя с нищо и се нуждае от лечение в институция, и настоявал колегата да спре професионалната си помощ, като заплашвал със сезиране на съд, прокуратура и органите за закрила на детето.

Молителката свързва с това последвалото призоваване на Ц.Г. в 06 РУ на 19.03.2026 г. по преписка № 230000-4017/2026 г.

8. За периода 08–12.01.2026 г. молителката уточнява, че на 08.01.2026 г. и 09.01.2026 г. ответникът не присъствал лично в жилището, но Г. Г. продължила непоканените вечерни посещения. На 10.01.2026 г. и 11.01.2026 г. двамата идвали при нея и децата, като ответникът в коридора й приписвал психично заболяване с кризи през три години, настоявал да не бяга и да оставя вратата отключена. Твърди, че вследствие на натиска били преустановени спортните занимания на децата, а на 12.01.2026 г. семейството напуснало окончателно жилището и прекъснало контактите с него.

9. На 20.01.2026 г. в 07:45 ч. ответникът чрез телефонния номер на Г. Г. изпратил дълго съобщение, позоваващо се на петата Божия заповед и задължението за почит към 2 родителите. Молителката твърди, че чрез него изисквал безусловното й подчинение и й оказвал емоционален натиск.

10. През февруари 2026 г., преди 17.02.2026 г. ответникът подал сигнал до отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Красно село с неверни, според молителката, твърдения, че тя употребява алкохол и наркотици и е отвлякла или укрива децата. По нейни твърдения това довело до образуване на случаи за деца в риск и до мултидисциплинарна среща на 17.02.2026 г. с участието на психолози и лекари. Точната дата на първоначалния сигнал не е посочена, като е поискано установяването й чрез сведения от ДСП.

11. Вечерта на 17.02.2026 г. след като узнал за преместването на семейството, ответникът сменил ключалката на жилището на *** и препятствал достъпа на молителката до личните й вещи и архив в пет кашона. Тя сочи, че има 45% участие в дружеството собственик „*** По Viber ответникът й изпратил своя снимка и снимка на Д. със съобщение, че ако не знае кой е баща й, да погледне очите на сина си и да види кой я гледа, и че от тези очи не може да избяга.

12. На 17.02.2026 г. ответникът взел лични ръкописни бележки на молителката от шкаф в спалнята й и ги изпратил на мултидисциплинарния екип като данни за психична нестабилност. Тя твърди, че бележките съдържали литературни цитати, и сочи още, че той допуснал социален работник в жилището, за да покаже изпразнените гардероби.

13. През февруари 2026 г. ответникът изпратил до работодателя на Антонио Т. писмо с клеветническо според молителката съдържание, насочено срещу професионалната му реализация и семейните доходи.

14. На 04.03.2026 г. и 05.03.2026 г. ответникът посетил НУ „София“ без съгласието на молителката, получил информация за програмата на Д., а на 05.03.2026 г. осъществил неразрешен от майката контакт с детето в междучасието, разпитвал го и му въздействал.

Молителката сочи, че на 06.03.2026 г. подала декларации до училището, детската градина и РУО, а на 12.03.2026 г. изпратила и електронно писмо за недопускане на контакт на родителите й с децата.

15. На 28.05.2026 г. по време на тържеството на Д. в детската градина към НУКК на ул.

„Вечерница“ № 21, ответникът в продължение на около 25 минути крещял в двора пред деца, родители и учители. На български и английски език обвинявал молителката и съпруга й в проституция, употреба на наркотици, педофилия и детска порнография, включително че тя допуска възрастен мъж да се къпе с Д.. Заявявал, че има три прокурорски преписки, една от които за педофилия. Молителката сочи, че във връзка с такива сигнали тя и Ц.Г. били разпитвани на 19.03.2026 г.

16. На 28.05.2026 г., на същото тържество, ответникът подарил на петгодишния Д. пистолет играчка с капси и му показвал как се зарежда и стреля. Молителката сочи това действие като създаващо опасност за детето и увреждащо психическото му развитие.

17. На 29.05.2026 г. ответникът и Г. Г. присъствали на тържеството на Д. в НУ „София“, след като на предходния ден молителката изпратила във Viber група покана с надежда събитието да премине спокойно. Твърди, че от първия ред ответникът оказвал с поглед натиск върху Д., а впоследствие в коридора говорил агресивно и пред Антонио Т. отново отправял обвинения за употреба на наркотици.

18. На 22.06.2026 г. след 16:30 ч. по повод общо събрание на дружеството молителката поискала от ответника да получи личните си вещи от жилището, но той отказал с думите, че 3 няма нищо за вземане. Поддържа, че така продължил да задържа вещите й и да ограничава достъпа й до тях.

19. На 10.09.2026 г. при телефонен разговор Г. Г. заявила на молителката, че има сведения от достоверен източник за нея, като според молителката този източник бил ответникът и изявленията сочели продължаващо следене. Г. Г. я нарекла „проститутка“ и „наркоман“ и отказала да гарантира, че няма да се появят на първия учебен ден.

Молителката изрично уточнява, че тези реплики са на Г. Г. и не търси защита срещу нея, а ги излага във връзка с твърдяното поведение на ответника.

20. На 16.09.2026 г. и през следващите дни ответникът търсил контакт с класния ръководител на Д. и разпитвал за детето и първия учебен ден, заобикаляйки въведените в училището ограничения, като според молителката поставял учителя в неудобно положение.

В първоначалната молба молителката сочи и подавани от ответника неверни сигнали до полицията и прокуратурата през март и април 2026 г., като се позовава на полицейски преписки № 230000-3917/2026 г., № 230000-4017/2026 г. и № 230000-522/2026 г. и прокурорски преписки № 10508/2026 г. и № 13304/2026 г. Твърди, че сигналите целят институционален натиск върху нея, съпруга й и помагащите й лица. Излага също, че при престои на децата при бабата и дядото им били внушавани твърдения, че баща им ги е изоставил и не ги обича, а майка им не може да се грижи за тях; че ответникът отправял унизителни обръщения към нея, съпруга й и Д. и затруднявал телефонния й контакт с децата.

Относно децата молителката поддържа, че Д. и Д. са самостоятелно пострадали лица както от насочените към тях действия, така и от възприетите посегателства, обиди, закани и принуда спрямо майка им. Твърди, че описаното поведение предизвикало у тях страх, плач, нервност, нарушения на съня и засилена привързаност към нея, както и тревожни въпроси къде ще живеят и дали социалните служби ще ги отнемат. Позовава се на повтаряемостта на описаните прояви като контекст на конкретните действия. Защита срещу Г. Г. не се претендира.

Искане за защита:

Въз основа на тези твърдения молителката иска ответникът да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и двете деца; да му бъде забранено за срок от 12 месеца да приближава на разстояние под 100 метра тримата молители, жилището и местоработата й в ***, бъдещото семейно жилище на у*** при преместването им, училището на Д. – НУ „София“, ул. „Монтевидео“ № 21, детската градина на Д. към НУКК, ул. „Вечерница“ № 21, и местата за социални контакти и отдих, подлежащи на допълнителна индивидуализация; както и да бъде задължен да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева – мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 6 ЗЗДН.

Поддържа и искането за незабавна защита.

Заявени възражения на ответника:

В отговора на частната жалба с вх. № 248432/06.08.2026 г. ответникът, чрез пълномощника си, е поддържал недопустимост на молбата поради изтичане на преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Заявил е, че подаването на сигнали представлява законосъобразно упражняване на право и търсене на институционална помощ за дъщеря му и внуците му, оспорил е злоупотребата с това право и квалифицирането на сигналите като домашно насилие.