Решение № 4574 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4574 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110100667 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът М. Й. Д. твърди, че съгласно Заповед за изпълнение № **** от 05.11.2009 г. по ч. гр. д. № *********** по описа за 2009 г. на Районен съд Варна е осъден да заплати на „***********“ АД следните суми: 8616.87 лева – главница по договор за кредит от 09.08.2006 г., 1****8.50 лева - договорна лихва, начислена за периода от 20.03.2009 г. до 27.10.2009 г., 518.63 лева обезщетение за забава, начислено за периода от 20.03.2009 г. до 27.10.2009 г. и 683.72 лева - разноски по заповедното производство. Сочи, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 05.11.2009 г.

Излага, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № **** по описа за 2015 г. на ЧСИ ***********, прекратено поради перемпция, констатирана с постановление от 16.08.2018 г. След прекратяване на същото, на 20.08.2019 г., въз основа на изпълнителния лист било образувано ново изп. дело при същия съдебен изпълнител под № ****/2019 г.

Ищецът поддържа, че вземанията по заповедта за изпълнение са погасени на 05.11.2014 г., т.е. преди образуване на изпълнителните дела.

Обосновава правния си интерес от предявяване на иска срещу ответника „***********“ ЕООД с твърдения, че гореописаните вземания са му прехвърлени по силата на договор за цесия и същият е взискател по изп. дело № **** по описа за 2019 г. на ЧСИ ***********.

Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 11 527.72 1 лева, от която 8616.87 лева - главница по договор за кредит от 09.08.2006 г., 1****8.50 лева - договорна лихва, начислена за периода от 20.03.2009 г. до 27.10.2009 г., 518.63 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 20.03.2009 г. до 27.10.2009 г. и 683.72 лева - разноски, извършени в производството по ч.гр.д. № ***********/2009 г. по описа на ВРС, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № **** по описа за 2019 г. на ЧСИ ***********, образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.11.2009 г. по ч. гр. д. № *********** по описа за 2009 г. на Районен съд - Варна, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.

Излага, че процесните вземания първоначално са прехвърлени от „***********“ АД на „***********“ ЕАД, което от своя страна ги е цедирало на „***********“ ЕООД с договор от 28.09.2018 г.

Потвърждава, че въз основа на издадения по ч.гр.д. № ***********/2009 г. на ВРС изпълнителен лист първоначлано било образувано изп. дело № ****/2015 г. на ЧСИ ***********, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК през 2019 г., като по молба на „***********“ ЕООД било инициирано ново изпълнително дело, а именно № ****/2019 г. по описа на ЧСИ ***********, висящо към датата на подаване на исковата молба.

Навежда доводи, че по отношение на процесните вземания е приложим 5-годишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който тече то влизане в сила на заповедта за изпълнение. ч.гр.д. № ***********/2009 г. по описа на ВРС.

Сочи, че същата е връчена на длъжника на 26.03.2015 г. и е в влязла в сила на 09.04.2015 г. поради неподаването на възражение в законоустановения срок.

Счита, че в производството по предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК е допустимо длъжникът да се позове единствено на давност, изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение и въпросът за изтеклата давност до влизане в сила на заповедта за изпълнение не подлежи на преразглеждане.

Заявява, че след 09.04.2015 г. давността е прекъсната на 19.05.2015 г., когато е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника.

Позовава се на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, като поддържа, че давност за процесните вземания не е текла до 26.06.2015 г., тъй като за същите е било образувано изп. дело, което е било висящо към момента на постановяване Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Излага, че след 26.06.2015 г. давността е прекъсната на 20.08.2019 г. с подаването на молба за образуване на ново изпълнително дело, съдържаща искания за извършване на изпълнителни действия. В хода на изп. дело № ****/2019 г. по описа на ЧСИ ***********, погасителната давност била прекъсвана, както следва: на 15.09.2021 г. - с подаването на молба за налагане на запор на банкова сметка и изпращане на запорно съобщение;

2

- на 10.07.2023 г. - с подаване на молба за извършване на изпълнителни действия;

- на 19.07.2023 г. - с подаване на молба за налагане на запор на банкова сметка, въз основа на която на 28.07.2023 г. е изпратено запорно съобщение; на 28.07.2023 г. - с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника;

- на 26.03.2024 г. - с подаване на молба за извършване на изпълнителни действия; на 09.04.2024 г. - с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника;

- на 24.10.2024 г. - с подаване на молба за извършване на изпълнителни действия;

- на 25.10.2024 г. - с налагане на запор на банкова сметка на длъжника.

Черпи аргументи от т. 3 на Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, според която погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Счита, че следва да бъде съобразено удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не изпращат представители.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, с писмено становище заявява, че поддържа иска.

Процесуалният представител на ответника също е депозирал писмена молба, с която заявява, че поддържа представения писмен отговор.

От служебно извършената справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 02.12.2025 г., т.е. след приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ответното дружество е заличено поради преобразуване чрез промяна на правната му форма, като негов правоприемник се явява „***********“ ЕАД, ЕИК ***********. Доколкото юридическото лице е прекратено след приключване на съдебното дирене, решението по делото следва да бъде постановено между първоначалните страни в производството.

Правоприемникът на ответника следва да бъде конституиран едва след постановяване на крайния съдебен акт, който следва да му бъде връчен с оглед правото му да подаде въззивна жалба срещу него. В този смисъл – Решение № 86 от 03.04. 2015 г. по гр. дело № 5563 по описа за 2014 г. на ВКС, IV ГО.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

3

Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят. Съгласно чл. 439, ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаване на предявения иск следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право.

С доклада по делото е прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 05.11.2009 г. по ч. гр. д. № *********** по описа за 2009 г. на Районен съд - Варна в полза на „***********“ АД за следните суми: 8616.11 лева - главница по договор за кредит от 09.08.2006 г., 1****8.50 лева - договорна лихва, начислена за периода от 20.03.2009 г. до 27.10.2009 г., 518.63 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 20.03.2009 г. до 27.10.2009 г. и 683.72 лева - разноски по заповедното производство; че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. дело № **** по описа за 2015 г. на ЧСИ ***********, прекратено поради перемпция; че на 20.08.2019 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изп. дело при същия съдебен изпълнител под № ****/2019 г.; че ответното дружество е придобило процесните вземания по силата на договор за цесия, като същото се явява взискател по изпълнителното дело.

Изпълнителният лист, издаден в полза на „***********“ АД срещу М.

Д. за гореописаните суми е приложен и към исковата молба /л. 8 от делото/.

При съпоставка на вземанията, предмет на изпълнителния лист, и вземанията, описани в исковата молба, се установява, че главницата по договора за кредит съгласно изпълнителното основание възлиза на 8616.11 лева, а искът е предявен за сума в размер на 8616.87 лева. Макар вероятно да се касае за техническа грешка при оформяне на исковата молба, дори след дадените от съда изрични указания с определението за насрочване, тя не е отстранена.

Очевидно липсва правен интерес за предявяване на иск по чл. 439 ГПК за разликата над сумата от 8616.11 лева до размера от 8616.87 лева, т.е. за сумата от 0.76 лева, която не е предмет на издадения изпълнителен лист, поради което в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

В случая между страните е безспорно наличието на образувано изпълнително производство за принудително събиране на вземанията, предмет на предявения иск, като спорът е съсредоточен относно приложението на института на погасителната давност.

Към писмените доказателства по делото е приобщен препис от изп. дело № ****/2019 г. на ЧСИ ***********. От съдържанието му става ясно, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение, издадена на 05.11.2009 г. по ч. гр. д. № ***********/2009 г. на ВРС.

Видно от приложеното на л. 92 от делото удостоверение, въз основа на така издадения изпълнителен лист на 25.03.2015 г. е образувано изп. дело № 4

**** по описа за 2015 г. на ЧСИ *********** /което обстоятелство е отделено като безспорно между страните/. Съгласно удостоверението поканата за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника М. Д. на 30.04.2015 г. на основание чл. 47 ГПК. Отразено е, че по изпълнителното дело са предприети следните изпълнителни действия: на 04.05.2015 г. – уведомление за наложен запор върху ППС, собственост на длъжника, на 19.05.2015 г. – вписване на възбрана. На 29.03.2019 г. е постъпила молба за конституиране на „***********“ ЕООД в качеството на взискател въз основа на договор за цесия. По изпълнителното дело няма постъпвали суми за погасяване на задължението.

Ищецът е навел доводи, че още към момента на образуване на изп. дело № ****/2015 г. вземанията по изпълнителния лист са били погасени по давност, тъй като са били изтекли повече от пет години от издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

Както по-горе бе изложено, изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение, която съгласно изричната разпоредба на чл. 418 ГПК подлежи на връчване от съдебния изпълнител. Именно от връчването на заповедта за незабавно изпълнение започва да тече и срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който длъжникът може да възрази срещу дължимостта на вземанията, за които същата е издадена. Изрично в съдебната практика се приема, че когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК и кредиторът не е предприел действия по иницииране на изпълнително производство в разумен срок, давността не следва да се счита прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В този случай бездействието на кредитора следва да бъде зачетено в производството по чл. 422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл. 235 ал. 3 ГПК. В този смисъл - Решение № 118 от 12.12.2019 г. по т.д. № 2288/2018 г. на ВКС, II ТО. Това разбиране е обосновано с факта, че времето от момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение, ведно с изпълнителен лист, до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора, като бездействието на последния не би могло да има за последица прекъсване на давността.