Присъда № 112 от 14.12.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 112 по НОХД 4097/2021г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание, след подписване с КЕП, на 14.12.2021г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу СТР. В. СТ., ЕГН: ********** за това, че на 03.01.2021 г., в гр. Бургас, от двора на къща на ул. „***“ *** при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на два броя катинари на входна дворна врата, отнел чужди движими вещи, а именно - метални и медни части съдържащи се в заваръчен апарат (електрожен) марка „Кракра“ модел Е500 на стойност 550.00 /петстотин и петдесет/ лева и кабел тип "ШКГД“ с дължина 45 метра на стойност 265,50 лв. /двеста шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/, или всичко на обща стойност 815,50 лв.

/осемстотин и петнадесет лева и петдесет стотинки/, от владението на собственика К. Г. Г. от гр. Бургас, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.

1, б. „а” от НК.

В разпоредително заседание подсъдимият С.С. и неговият защитник направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и поконкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че наказанието следва да се определи в размер на 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, което да се редуцира с 1/3 до размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б „б” ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим. Разноските по делото счита, че следва да се възложат в тежест на подсъдимия. Предявеният граждански иск намира за основателен и че следва да бъде уважен.

Гражданският ищец се присъединява към становището на прокурора.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Я. счита, че са налице смекчаващи обстоятелства като младата възраст на подсъдимия и съдействието в входа на разследването. Счита, че е законосъобразно да се определи наказание от две години лишаване от свобода, което след редукцията да бъде една година и четири месеца „лишаване от свобода”.

Подсъдимият съжалява и моли да му се определи по-малко наказание.

В последната си дума иска една година и шест месеца „лишаване от свобода”.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият СТР. В. СТ. с ЕГН ********** е роден на ***. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: ***, понастоящем в Затвора – Бургас, неженен, с начално образование, безработен, осъждан.

На 03.01.2021 г. вечерта подс. С.С. се разхождал в гр. Бургас, в кв. „Победа“ като на ул. „***“ № *** видял през оградата, че в двора на къщата има метални предмети. Това била къщата на К. Г. Г., който отсъствал от града от 01.01.2021г до 04.01.2021г. Г. бил заключил входната дворна врата с два катинара. Подсъдимият се огледал и решил да влезе в къщата, 1 за да вземе метални предмети. Намерил едно желязо, с което разбил катинарите на входната дворна врата. Влязъл в двора, където намерил един електрожен марка ,Кракра“ модел „Е500“. Отстранил кутията му и взел металните и медните части. Изнесъл ги в един чувал и се върнал за още метални неща. Взел кабел тип „ШКГД“ с дължина 45 метра.

Скрил вещите в дома си, а на сутринта ги продал, с изключение на част от металните части, които бил поставил в бял чувал, предал доброволно на мл. Разузнавач Н.С..

Последният върнал чувала заедно с метални парчета на собственика К.Г..

Стойността на заваръчния апарат е в размер на 550 лева, а на кабел тип ШКГД е 265,50 лева съгласно съдебно-оценителна експертиза.

Подсъдимият е осъждан многократно като с Определение от 26.10.2017г. по НОХД № 1080/2017г. на ОС – Бургас в сила от 13.11.2017г. му е наложено общо наказание в размер на най- тежкото от определените му наказания по НОХД № 7044/2016г по описа на РС - Бургас за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ НК и НОХД № 1080/2017г. по описа на ОС – Бургас за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 , б „а“ вр. чл. 18, ал. 1 НК, а именно - Лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим като наказанието е изтърпяно в периода 19.06.2017г. до 12.03.2019г. В случая настоящото е извършено след като подсъдимият е осъждан с влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и не са изминали 5 години от изтърпяване на наказанието по предходното осъждане.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия С. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: разпит на св. К.Г. (л. 22), Н.С. (л. 23) – частично, както и направените самопризнания;

От писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване (л.17); разписка за върнати вещи (л.18); справка съдимост.

От експертизите: Оценителна експертиза (л.25);

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия.

Съдът не кредитира показанията на св. Скипалчев в частта, в която се сочи, че е проведена беседа с подсъдимия, тъй като беседата не е доказателствено средство, което е събрано по реда на НПК и по същността си представлява предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. „Беседата“ има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство (така Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., както и делото „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”) и поради това и съдът не ги кредитира в тази част.

Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен анализ на доказателствата. В случая доказателствените материали са еднопосочни и непротиворечиви и се установява фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия.

От правна страна:

2

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ от НК.

За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и субективната му страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху движимата вещ. От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк умисъл като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо разпореждане).

От обективна страна се установи, че подсъдимият е отнел чужди вещи метални и медни части съдържащи се в заваръчен апарат (електрожен) марка „Кракра“ модел „Е500“ на стойност 550.00 /петстотин и петдесет/ лева и кабел тип „ШКГД“ с дължина 45 метра на стойност 265,50 лв. Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец и установяване от подсъдимия на собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е отнел вещите като се е разпоредил с тях и е продал част от отнетите вещи.

Налице е квалифициращ признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, тъй като кражбата е извършена чрез разбиване на два броя катинари на входна дворна врата, т.е. чрез разрушаване, повреждане на преграда, здраво направени за защита на имота.

Налице е и квалифициращия признак „опасен рецидив” , по смисъла на чл. 29, ал.1, б.

„А”, тъй като с Определение от 26.10.2017г. по НОХД № 1080/2017г. на ОС – Бургас в сила от 13.11.2017г. му е наложено общо наказание в размер на най- тежкото от определените му наказания по НОХД № 7044/2016г по описа на РС - Бургас и НОХД № 1080/2017г. по описа на ОС - Бургас, а именно - "Лишаване от свобода" за срок от две години при първоначален "строг" режим като наказанието е изтърпяно в периода 19.06.2017г. до 12.03.2019г.

Осъждането касае тежки умишлени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ НК и по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал.

1 , б „а“ вр. чл. 18, ал. 1 НК.

Предвид изложеното подсъдимият е осъждан и настоящото деяние е извършено след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, поради което е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б „а” НК.

Деянието е извършено в петгодишния срок по чл. 30, ал.2 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, като е целял това и е имал намерение противозаконно да ги присвои.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода" от три до петнадесет години.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са 3 налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.

Съдът като отегчаващо обстоятелство отчете осъжданията на подсъдимия извън квалифициращия признак, както и това, че не работи, има едва начално образование и е видно от справката за съдимост задоволява ежедневните си нужди по престъпен начин.

Съдът отчете като смекчаващо обстоятелство младата възраст на подсъдимия и изразеното съжаление. Според съдебния състав целите на наказанието биха се постигнали с налагане на наказание в минималния предвиден от закона размер от три години лишаване от свобода и счита, че това наказание е справедливо и би постигнало целите на наказанието, предвидени от законодателя да се предупреди и превъзпита извършителят и да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху останалите членове на обществото. Същото съдът намали с една трета съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, поради което осъди подсъдимия да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от две години. Така определеното наказание следва да способства за постигане на целите на наказанието и едновременно с това да ограничи възможността на подсъдимия за предвидения период от време да извършва престъпления.