Решение № 48 от 23.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове:

Надежда Трифонова

Пламен Дацов при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Б. Г. Джамбазов като разгледа докладваното от Пламен Дацов Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200470 по описа за 2025 година

Касационното производство е инициирано по жалба от адв.Д.М. – защитник на подсъдимия В. К. К., срещу Решение от 01.04.2025 год. по описа на ВНОХД №128/2024 год. на Апелативен съд – гр.Велико Търново.

Оплакванията в жалбата са за наличието на касационните основания визирани в чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. В тази връзка се моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или алтернативно намаляване на наказанието.

По делото е депозирана и касационна жалба от Т. Р. К., чрез повереника си адв.А.К. с молба за увеличение на наказанието.

В хода на делото по същество пред ВКС – повереникът адв.К. и защитниците адв.М. и адв.Б. поддържат жалбите си.

Частният обвинител и граждански ищец и подсъдимият поддържат казаното от техните процесуални представители.

Представителят на ВКП предлага решението да остане в сила.

Подсъдимият в последната си дума моли за справедлива присъда.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно 1 отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №3/15.02.2024 г., Окръжен съд – Плевен по НОХД №88/2023 год. е признал подсъдимия В. К. К. за виновен в извършено престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК и на основание чл.54 НК го е осъдил на 13 години „лишаване от свобода“ при „строг“ режим. Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен и за извършено престъпление по чл.129, ал.2, пр.6 вр. ал.1 НК като го е осъдил на 2 години „лишаване от свобода“ при „общ“ режим. На основание чл.23, ал.1 НК е определил едно общо наказание от 13 години „лишаване от свобода“ при „строг“ режим. Съдът се е произнесъл и по чл.59, ал.1 НК, по отношение на гражданския иск, веществените доказателства и разноските по делото.

Във връзка с депозирана въззивна жалба от защитника и подсъдимия, Апелативен съд – Велико Търново е постановил Решение с рег.№43/01.04.2025 год. по ВНОХД№128/2024 год., с което изменя първоинстанционната присъда, като намалява размера на определеното наказание за престъплението по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК от 13 години на 10 години „лишаване от свобода“. В тази връзка се е произнесъл и по чл.23, ал.1 НК като е намалил общото наказание от 13 на 10 години „лишаване от свобода“. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По отношение на наведените основания в касационните жалби:

Защитникът на подсъдимия - адв.Д.М. излага доводи за липса на мотиви по отношение на обвинението по чл.129, ал.2, пр.6 вр. ал.1 НК, както и това, че липсвала съпоставка между онова, което съобщава св.П. и данните получени от видеотехническото и лицево-идентификационното заключение. Липсват, според жалбата, и мотиви по отношение на показанията на св.П., който според тях, спестява в резултат на кой удар му е нанесена телесната повреда.

Гореизложеното оплакване е неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено. В обстоятелствените си мотиви, апелативната инстанция е изпълнила задълженията си за внимателен анализ на наличните доказателства, които от своя страна са довели до направените изводи за авторството на деянието и оттам до правилно тълкуване на нормата свързана с повдигнатото обвинение по чл.129, ал.2, пр.6 вр. ал.1 НК. В жалбата има някои твърдения, които по своята същност са по обосноваността, което не е предмет на разглеждане от касационната инстанция. По отношение, обаче, на оплакването, че въззивната инстанция не е анализирала въпросната експертиза и не е направила съпоставка между нея и показанията на св.П., то същото следва да се отхвърли като твърдение. На стр.89 от решението си съдът изключително подробно е обсъдил видео-техническата и лицевоидентификационната експертиза, като по този начин е отговорил на възражението защо приема, че подсъдимият пръв е ударил св.П. вследствие, на което му е нанесъл телесна повреда. Това е подкрепено от СМЕ, която също е била анализирана от въззивната инстанция. Що се отнася до анализа на показанията на св.П. на л.12-13, които са вид съпоставка на дадените от него сведения с останалия доказателствен материал, включително 2 и наличните експертизи, съдът също подробно ги е обсъдил като е коментирал защо приема неговите показания, подкрепени от други доказателства и доказателствени средства. Именно поради тази причина оплакванията за липса на мотиви за тези обстоятелства са неоснователни.

Другото възражение на защитата е свързано с пропуск в аналитичната дейност на апелативната инстанция по отношение на обвинението по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК. Твърди се за нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК, тъй като липсвала обективна оценка по отношение на вината. Сочи се, че има превратно и изопачено тълкуване на доказателствата. Твърди се още, че фактическата обстановка установена от видеозаписа и от СВТЛИЕ(съдебната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза), съществено се разминавала от установеното от съда. Не били обсъдени и противоречията.

След внимателно запознаване с решението на апелативната инстанция, настоящият състав категорично не може да се съгласи с оплакването за превратно и изопачено тълкуване на доказателствената съвкупност, което е довело до нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК.

Следва да се обърне внимание на касатора, че за да е нарушен чл.13 НПК е необходимо от една страна, съдът да не е събрал необходимите доказателства, които са от съществено значение за разкриване на обективната истина. От друга страна, решението да се основава на предположения, а не на доказани факти. Видно от протеклото съдебно производство не съществува какъвто й да е отказ от събиране на доказателства, които са от съществено значение за делото. Било е отхвърлено едно доказателствено искане от защитата във връзка със запитване до „Б. М. Г.“ ЕАД, което е обосновано с това, че същото не би допринесло в по-голяма степен за разкриване на обективната истина, поради наличието на вече изготвена видеотехническа експертиза и други налични доказателства установяващи фактите, които се е считало, че могат да бъдат разкрити с този запис.

На следващо място, когато се говори за нарушение на чл.14 НПК, съдебната практика многократно е заявявала, че в този случай трябва да са налице данни, че вътрешното убеждение на съда не е подкрепено от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото - когато съдът е действал едностранчиво, когато анализът противоречи на формалната логика и събраните доказателства или когато се наблюдава преднамереност. В случая всички тези отбелязани пороци не се констатират в обжалваното решение. Действително, касаторът твърди, че съдът е дал вяра на пострадалите и техните приятели - свидетелите Й. и Д., въпреки че техните сведения противоречат на видеозаписите, но въпросното становище няма как да се сподели. Това е така, тъй като съдът в своето решение много подробно е анализирал въпросните гласни доказателствени средства и отделно често коментираната от защитата СВТЛИЕ. Апелативен съд – Велико Търново е съпоставил показанията на двамата свидетели и тези на пострадалите в едно с разглежданата експертиза. Много подробно е анализирал и самата експертиза, като е тълкувал същата не само в нейната цялост, но и по отделни обекти, номера и заснети действия на участниците, 3 разкрити от експертите и за които има съответната пълна или частична идентификация.

Следва да се отчете и още нещо, че съдът е отговорил на възраженията именно на касатора за това, защо следва да се кредитират показанията на свидетелите, като ги е съпоставил и с обясненията на подсъдимия. Именно поради тази причина, няма основание за това обстоятелство да се приеме, че е налице превратно тълкуване или нарушение на чл.14 НПК.

В допълнение, изводите на съда не почиват върху предположения, а единствено върху наличната и събрана доказателствена съвкупност. Друг е въпросът, как това се тълкува от защитата и следва ли да се приеме, че то е обосновано и в съответствие със съществуващата доказателствена маса. Видно от решението, а и от събраните и анализирани доказателства, може категорично да се заключи, че при апелативния съд не се наблюдава превратно или изопачено тълкуване.

По отношение на възражението, че съдът неправилно е използвал думата „незабавно“, това от една страна по никакъв начин не влия върху крайния резултат и от друга, оспорваните 16 секунди дали може да се приемат за „незабавно“ или нещо друго е въпрос на субективно отношение и формален анализ, който по важното в случая е, че не влия върху обективността на крайния извод за авторството на деянието. Същото се отнася и по отношение на това, дали е била хвърлена бутилка бира или не от страна на св.Д.. Що се отнася до възражението, дали инкриминираният удар е бил опосреден от други лица при размяната на удари, съдът в своя анализ на експертизата точно и без каквото и да е изопачаване, извежда наличното като констатация, което от своя страна е отбелязал, че се потвърждава и от самите вещи лица, заключението, което същите дават и свидетелските показания.

Във връзка с твърдението на защитата за нарушение на чл.107 НПК отново ВКС е имал възможност многократно да отбележи, че за да е налице това нарушение е необходимо да се констатира отказ от събиране на доказателства, който обаче не да е по принцип, тоест да се уважават всички доказателствени искания на страните, а да се наблюдава неоснователно отхвърляне на искания, които са съществени за изхода на делото, което обосновава и налична връзката между закрепените принципи визирани в чл.13 и чл.107 НПК. Както вече бе коментирано, апелативният съд единственото, което отхвърля като искане е изискването на видео запис от „Б. М. Г.“ ЕАД, който по принцип е нямало да доведе до по-всестранно разкриване на обективната истина. Наличните видеозаписи самите защитници може да се заключи, че приемат да са достатъчни с ясно установени фактите, тъй като именно на базата на същите те правят основните си възражения в касационната жалба с оглед констатираното там от експертизата. В този смисъл, съдът отхвърляйки това доказателствено искане, не възпрепятства разкриването на обективната истина недопускайки важно доказателство, което би довело до още по-всеобхватното изяснява на фактологията и което би било от съществено значение за изхода на делото.

На следващо място не се наблюдава и липса на анализ свързан с наличните противоречия по делото, за да е налице нарушение на чл.107 НПК. Напротив, съдът е обсъдил свидетелските показания като ги е съпоставил помежду им кредитирайки едни, а 4 други не като тези на свидетелите М. и Й.. Обсъдил е обясненията на подсъдимия и е коментирал същите в съпоставка с другите гласни доказателствени средства видно от л.13 на решението, което е в съответствие и с чл.107, ал.5 НПК. Не се наблюдава и събиране на доказателства в нарушение на процесуалните правила.

Твърди се от касатора и, че е нарушен материалният закон, като е признат подсъдимият за виновен за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 и чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК. Коментира се, че съдът не е направил анализ на СМЕ на д-р К. и, че не са анализирани данните за захващане на ножа от страна на подсъдимия. Сочи се, че причиненото на К. нараняване отговаря на средна телесна повреда. Не е анализирано и това, че опасността за живота не била реална, а „потенциална“ както казвало вещото лице, тъй като въпросното нараняването хипотетично може да доведе до усложнения и оттам до опасност за живота. В този смисъл се твърди, че апелативният съд не е обосновал защо приема, че е налице пряк умисъл при тази хипотетична опасност.

По отношение на оплакването за нарушение на материалния закон, а именно, че неправилно съдът е признал за виновен подсъдимия за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК следва да се каже, че същото е неоснователно. В тази връзка касаторът е на мнение, че именно поради липса на анализ на СМЕ се е стигнало до нарушение на материалния закон. Последното твърдение е неоснователно, тъй като на стр.7, 15 и 16 от решението ясно се вижда, че апелативният съд е анализирал двете СМЕ – основна и допълнителна, като той подробно е разгледал същите и е отговорил защо се приема, че опасността за живота е реална, а не „потенциална“ или хипотетична такава. Факт е, че самият съд използва „потенциална“ на базата на записаното в експертизата, но от защитата се изпуска едно важно обстоятелство, което допълва тази „потенциална“ възможност, че същата е била такава заради набиране на кръв и въздух в плевралната кухина и колапс на белия ляв дроб именно вследствие на намушкването, което от своя страна е наложило спешно оперативно лечение. Съдът в контекста на горното е обяснил, че експертите са категорични, че единствено вследствие на навременната и успешна медицинска интервенция, прогнозата за пострадалия става положителна и това се има предвид под „потенциална“. Това, че на л.17 се отбелязва, че нараняването създава „реална опасност за живота“ е в контекста на казаното от вещото лице и се има предвид, че този тип увреждане е такова. Докато цитираното на л.15 изявление на експерта е свързано с това, че процесното нараняване „потенциално“ е можело да доведе до опасност за живота и за това е предприето спешно оперативно лечение. В този смисъл едното не изключва другото и не представлява противоречие. Експертите са категорични и това е анализирано от съда, че особеностите на прореза съответстват на заявеното от свидетелите, че двете лица - пострадал и нападател са били лице в лице, тоест един срещу друг, което изключва оплакването за динамичната позиция на К. като пречка за обосноваване на характера на телесните увреждания. Съдът е коментирал в мотивите си и защитната версия на подсъдимия, опирайки се на СМЕ и допълнителната такава, включително и СВТЛИЕ.