Присъда № 43 от 13.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 5122/2023
- Вид
- Присъда № 43
- Подписан
- 13.03.2026
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 308, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда № 43 от 13.03.2026 г. по НЧХД № 20235330205122 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, НО, XXI нак. състав Частният тъжител Н. В. Ж., ЕГН: **********, е подала частна тъжба срещу подсъдимата П. В.Д., ЕГН: ********** по обвинения за това, че:
1) на 01.10.2022 г. в с. Войсил, общ. Марица, обл. Пловдив П. В. Д., ЕГН:
********** е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго – на Н. В. Ж., ЕГН: **********, като й е казала: „**“, в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично и е разпространена по друг начин – чрез телевизионно предаване „Съдебен спор“, излъчено на 05.11.2022 г. по Нова телевизия и
2) на 01.10.2022 г. в с. Войсил, общ. Марица, обл. Пловдив П..В. Д., ЕГН:
********** е приписала на другиго – на Н. В. Ж., ЕГН: **********, престъпление, като е казала: „Виждате ли я, виждате ли я? С осми клас бе, тя не можа да завърши средно. Сега си я е купила!“, с което е приписала престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК, и е казала: „Искам заден ход, ограничение и това, което е откраднала, да го върне!“, с което е приписала престъпление по чл.194, ал. 1 от НК, като приписването на престъпленията е извършено публично и е разпространено по друг начин – чрез телевизионно предаване „Съдебен спор“, излъчено на 05.11.2022 г. по Нова телевизия.
С Разпореждане № 6191 от 24.10.2023 г. на основание чл. 252, ал. 4 от НПК е даден ход на тъжбата и е определена правната квалификация на изложените в нея фактически твърдения, както следва:
- за т. 1 обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и
- за т. 2 обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Повереникът на частния тъжител адв. Д. П. поддържа тъжбата, като намира и двете обвинения за доказани от събраните по делото доказателства.
Предлага да бъдат ползвани с доверие показанията на разпитаните свидетели, а обвинението да се доказва и от веществените доказателства. Поддържа престъпленията да са извършени при квалифицираните състави на публичност и разпространение на обидните и клеветнически израз по друг начин – чрез телевизионно предаване. Взема становище да е доказано авторството на деянието от страна на подсъдимата Д., а изречените от нея и инкриминирани по делото думи да осъществяват съставите съответно на престъпленията обида и клевета по НК. Твърди още представеният по делото запис да е идентичен по съдържание с излъченото предаване в телевизионния ефир.
Моли подсъдимата да бъде призната за виновна. Претендира разноски.
Защитникът адв. А.Д. оспорва съдържанието на приложения по делото видеозапис, като го намира за манипулиран. Твърди обвиненията да не са доказани по несъмнен начин. Пледира по твърденията на частната тъжителка за извършена кражба на нейни движими вещи да има образувано и 1 неприключило наказателно производство в Районна прокуратура – Пловдив. В условията на евентуалност взема становище да са налице основания за прилагането на института на реторсията, тъй като и двете страни да са имали лошо отношение една към друга. Намира да липсва и извършена клевета.
Моли за присъждането на разноски.
Подсъдимата П. В. Д. се възползва от правото си да не дава обяснения по делото. В хода на съдебните прения поддържа становището на своя защитник.
В последната си дума моли съдът да се произнесе по справедливост.
СЪДЪТ, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата П. В.Д. е родена на ****** г. в с. Б., българка, с българско гражданство, живуща в с. В., общ. М., ул. „*“ № *, със средно-специално образование, разведена, неработеща, неосъждана, с ЕГН: **********.
Частната тъжителка Н. В. Ж. и подсъдимата П. В. Д. били сестри, но имали трайно влошени отношения. Подсъдимата била собственик на недвижим имот – двуетажна къща, находяща се в с. В., където към месец октомври 2022 г. живеела възрастната й майка, която имала запазено право на ползване. Частната тъжителка Ж. посещавала имота, за да се грижи за майка си според своите възможности. Подсъдимата считала, че от къщата изчезвали нейни движими вещи – циркуляр, колелета, два хладилника, количка и дъска за колене на прасе. Тъй като майка й била възрастна, а други хора не посещавали имота, подсъдимата вярвала, че сестра й – частната тъжителка Ж., която имала и ключ, била взела без нейно знание и съгласие посочените вещи.
В ефира на Нова телевизия всяка събота и неделя от 11:00 часа се излъчвало телевизионно предаване, наречено „Съдебен спор“, чийто редактор бил свид. Ж. В. И.. Предаването се излъчвало на запис, като преди това свид.
И. участвал в заснемането на репортаж с двете спорещи страни, в който им задавал въпроси относно техните претенции.
Подсъдимата Дамянова знаела за това телевизионно предаване и неговата концепция, поради което решила да се обърне към тях за решаване на спора със сестра си – частната тъжителка Ж. След получаване на искането, то било одобрено от свид. И.
На 01.10.2022 г. в с. Войсил, общ. Марица, обл. Пловдив свид. И. заедно с оператор с неустановена по делото самоличност и с видеозаписваща техника, както и с подсъдимата Д. посетили къщата, където живеела майката на последната. Там по това време била и частната тъжителка Ж. Операторът включил камерата и започнал да записва случващото се, като свид. И. първо се представил на майката на подсъдимата и тъжителката, а след това повикал и Н. Ж., за да й зададе въпроси. В 15:42 м. от началото на изготвения запис свид. И. заявил, че претенцията на подсъдимата била, че тъжителката влизала да краде покъщнината й, на което в 15:44 м. от началото на записа ч.т. Ж.
2 отговорила: „Тя не е добре, бе. Не е добре“. В 15:52 м. от началото на записа свид. И. се обърнал към подсъдимата с думите: „Какво Ви е откраднала?
Какво Ви е откраднала сестра Ви?“.
В 16:02 м. от началото на записа и отново в 17:10 м. частната тъжителка Ж.в присъствието на подсъдимата Д. й казала: „Ти не си добре“. В 16:39 м. от началото на записа частната тъжителка Ж. в присъствието на подсъдимата Д. й казала: „Ама ти не си добре с мозъка“. В 18:20 м. от началото на записа частната тъжителка Ж. в присъствието на подсъдимата Д. казала за нея: „Тя е ненормална“. В 21:51 м. от началото на записа частната тъжителка Ж. в присъствието на подсъдимата Д. казала за нея: „Тя цял живот се занимава с простотии“. Така изречените думи и изрази от страна на частната тъжителка били унизителни за честта и достойнството на подсъдимата.
От своя страна подсъдимата Д. в 23:31 м. от началото на записа в присъствието на частната тъжителка Ж. казала за нея: „…Ей тая малоумница, представяте ли си…“. Изречената дума „малоумница“ била унизителна за честта и достойнството на частната тъжителка.
В 22:21 м. от началото на записа подсъдимата Д. казала: „ Виждате ли я, с осми клас бе, тя не можа да завърши средно, сега си я купила“, когато свид.
И. запитал частната тъжителка каква по степен завършено образование има.
В 24:46 м. от началото на записа свид. И.попитал подсъдимата какво иска от сестра си, като в отговор в 24:49 м. от началото на записа подсъдимата Д. казала: „Искам заден вход и ограничение, и това, което е откраднала, да го върни“.
Всички изречени думи от подсъдимата и от частната тъжителка били чути и възприети от свид. Ж.В. И.и от оператора с неустановена по делото самоличност, които присъствали на мястото. Там били още майката на двете сестри, починала към датата на провеждане на съдебното следствие, а в къщата на отсрещната страна на улицата се показали и други съседи.
След заснемане на репортажа частната тъжителка Ж. възразила, като посочила, че не искала да бъде снимана.
На 05.11.2022 г. в ефира на Нова телевизия бил излъчен редовен епизод на предаването „Съдебен спор“. Част от предаването бил и репортажът, заснет в с. Войсил с участието на свид. И., подсъдимата Д.и частната тъжителка Ж Поради направените от последната възражения при излъчването в телевизионния ефир на предаването лицето на частната тъжителка било прикрито със специален ефект чрез размазване на изображението, така че да стане неразпознаваемо. С добавен звуков сигнал било прикрито изричането на нейното име. То не било оповестено на публиката и чрез изписването му.
След излъчването на предаването частната тъжителка Ж. подала тъжба първоначално в Софийски районен съд, откъдето делото била изпратено на Районен съд – Пловдив и било образувано настоящото съдебно производство.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от 3 събраните и проверени по делото: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Ж.В. И.;
Г. Н. Ж. и Е.И. П., писмени доказателства – писмо с вх. № 14644/08.02.2024 г. от пълномощник на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (лист 40 от том I от делото); писмо с вх. № 79054/26.07.2024 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив (лист 85 от делото); писмо с вх. № 88395/27.08.2024 г. от пълномощник на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (лист 164 от том I от делото); препис-извлечение от акт за смърт на Д. Т. Д. (лист 210 от том I от делото); писмо с вх. № 27999/11.03.2025 г. от главен специалист в дирекция „ГРАО“ при община Марица (лист 262 от том I от делото); справка за съдимост за подсъдимата П.. Д. (лист 316 от том II от делото) от заключението на съдебно-техническа експертиза № 152/27.02.2025 г.
(лист 253-254 от том I от делото); от заключението на съдебно-техническа експертиза с вх. № 20343/26.02.2026 г. (лист 355-364 от том II от делото), както и от веществените доказателства.
Показанията на свид. Ж. В. И.се ползват с доверие от съда.
Обстоятелствата, които се установяват от тях, могат да се категоризират в две групи. На първо място свидетелят разказва общо за характера на телевизионното предаване „Съдебен спор“ и неговата дейност по заснемане на репортажи с участници в предаването. От показанията на свидетеля се установяват и обстоятелства относно случилото се на инкриминираната дата при заснемане на конкретния репортаж с участието на подсъдимата и на частната тъжителка. Относно самото предаване изяснява се, че в него се представят казуси на зрители, които са заявили желание да участват под формата на симулиран съдебен процес. Свидетелят И. пояснява, че той е редактор на продукцията. Относно заснемането на отделните епизоди се разкрива, че то обхваща две локации – в телевизионно студио и репортаж, при който свидетелят се среща с двете спорещи страни. Изяснява се, че след като кадрите от репортажа са готови, се извършва монтаж преди излъчването им. За възможните поправки, промени и влияние при монтажа върху първичния материал от записа се установява, че е възможно да бъдат „отрязани“, т.е. изключени отделни реплики, но не и да бъдат прибавяни думи, които не са били казвани. Като пример за съдържание, което може да е прибавено след монтажа, се доказва да представлява звуковият сигнал, с който се заглушават изречени нецензурни думи, за да не бъдат чуваеми при излъчването на записа в предаването.
След предявяването на вещественото доказателство свид. И. заявява, че си спомня конкретния случай. В тази връзка установява се, че е налице специфична допълнителна поправка при монтажа, извършена при обработката на конкретния заснет материал с участието на подсъдимата и на частната тъжителка, която представлява скриването на самоличността на последната.
Изяснява се, че това е постигнато чрез техника за непоказване на лицето на тъжителката посредством замъгляване на изображението и неговото 4 размазано показване. Доказва се от показанията на свид. И. и че това е извършено по направено изрично искане от страна на частната тъжителка Ж.
На следващо място от показанията на свидетеля се установяват присъствалите лица при заснемане на репортажа. Доказва се, че двете спорещи страни, които са обозначени като „женски глас 2“ и „женски глас 3“ в експертното заключение, са били на мястото на деянието заедно с тяхната майка, а екипът на предаването е включвал свид. И. и оператор. Относно самоличността на последния доказва се, че свидетелят няма спомен кой точно оператор го е придружавал, тъй като да няма трайно наето лице на тази длъжност, а операторите да се определят по график и да сключват договори, които не са трудови, а за конкретна работа с дружеството „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД. В тази част показанията на свидетеля кореспондират с установените факти от изисканата по делото справка от посоченото дружество.