Решение № 42 от 03.11.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Котел, 03.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Административно наказателно дело № 20232210200041 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Н. Н. Х. срещу наказателно постановление № 23-0287-000095 от 13.03.2023 г. на Началник РУ Котел към ОДМВР Сливен, с което са му наложени административни наказания, с които нарушения е нарушил разпоредбите на чл. 157, ал. 8 от ЗДпв, чл. 137а, ал.1 от ЗДпв, чл. 139, ал. 2, т.1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДпв, чл. 70, ал. 3 от ЗДпв и чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и му е съставена „глоба“ в общ размер на 3 170.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита НП за неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, подробно изложени в жалбата.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично, заедно с адвокат Х. – АК Сливен. Изцяло поддържат жалбата, като изразяват становище за незаконосъобразност на издаденото НП и молят за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

На 01.03.2023 г. свидетелите С. С. – полицай в Участък – Градец към РУ Котел, заедно с колегата си С. К. - полицай в Участък – Градец към РУ Котел, по време на дежурство съставили АУАН на жалбоподателя, затова, че на 01.03.2023 г. в село Градец, община Котел, на площадното пространство пред хранителен магазин „Бъчвен“, управлявал лек автомобил „БМВ“, модел „320Д“ с рег. № ************, собственост на Ж. К. К. с ЕГН ********** от с. Градец, кв. „**************, като управлява МПС с изтекъл срок на АУАН № 897153 от дата 17.01.2023 г., съставен от РУ-Сливен. Не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудвано МПС-то.

При провекра се установи, че МПС-то не е оборудвано с аптечка, триъгълник, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Не използва светлини по време на движение. Не използва пътя по неговото предназначение за превоз на пътници и товари, а го използва с цел демонстративно управление на МПС – дрифт, изразяващо се в повишаване на оборотите на двигателя, превъртване на задните задвижващи колела и поднасяне на задната част на МПС, неколкократно изменяйки посоката си на движение, с което създава непосредствена опасност от възникване на ПТП и застраша живота и здравето на хората, с които нарушения е нарушил разпоредбите на чл. 157, ал. 8 от ЗДпв, чл. 137а, ал.1 от ЗДпв, чл. 139, ал. 2, т.1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДпв, чл. 70, ал. 3 от ЗДпв и чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Актът е подписан на 01.03.2023 г. от нарушителя с възражение, че имал колан, но го махнал и полицая го спрял без палка и отразителна жилетка.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление 23-0287-000095 от 13.03.2023 г. на Началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на Н. Х., ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоби” в общ размер на 3 170.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.

175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл.

104б, т.2 от ЗДП.

Актосъставителят С. С. в с. з., заяви пред съда, че не е видял жалбоподателя да „върти гуми“, но е чул пищене на гуми, а колегите С. К., Г.

Ж. Г. и Г. Х. С. са излезли от участъка да видят какво става, докато той е останал в районното управление да напише акта.

Разпитаният свидетел С. К. в с. з., заяви пред съда, че е присъствал при спирането на колата, а когато жалбоподателя е въртял гуми, той също е бил в участъка, а когато излязъл, бащата на жалбоподателя го изкарал от колата и започнал да му се кара.

По делото се прегледа и приложени към доказателствения материал запис от Диск предаден от г-н Урумов, съдържащ два бр. файлове от общински камери в село Градец заснети на 01. 03. 2023 г., съдържащи два файла 1 и 2, констатациите от които са направени в с.з на 05.03.2024г.

Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно 2 заседание на актосъставителя и на свидетелите при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Показанията им са еднопосочни, в частност непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия, събран по делото, доказателствен материал.

Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник РУ Котел в ОДМВР Сливен , съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи.

Съдът установи, при извършената служебна проверка, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в законовия преклузивен срок. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са описани както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

3

При извършване на служебна проверка дали са спазени всички процесуални правила при образуване на административнонаказателната процедура, съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили съществено правото на защита на наказаното лице и поставящи проверяващия съд в невъзможност да изследва правилността на НП. При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, очертани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По нарушението визирано под пункт 1 в процесното НП, съдът констатира, че жалбоподателят е санкциониран въз основа на несъществуваща правна норма, която норма е отменена едва след като е извършено нарушението от страна на жалбоподателя, в тази връзка РС Котел следва изложи подробни съображения за соченото нарушение. чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, следва задължението на водачите да носят при управление било АУАН, било издаденото им НП.

Съответно, административно нарушение по чл. 185 вр. чл. 157, ал. 8 /отм. - ДВ, бр. 67 от 2023г./ във вр. с чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е налице, когато водачът управлява МПС след едномесечния срок от съставяне на АУАН, при което е бил отнет и контролния му талон, без същият да носи съставения му АУАН. След изтичане на този срок за водача вече съществува задължението да носи издаденото му НП, като в случая едномесечния срок по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП е пряко следствие от вмененото с разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН задължение на административно- наказващия орган да се произнесе по преписката в месечен срок от получаването й. При положение, че НП не е било издадено, т.е. ако административно наказващият орган е забавил решаването на казуса и не е издал своевременно НП, то управлението на МПС, без да се носи НП, което замества контролния талон, не може да се вмени във вина на лицето. В конкретния случай, точно обратното на това, което сочат разпоредбите от закона. Описано в обжалваното НП, и отразено в АУАН- че водачът, вместо Контролен талон към СУ на МПС, носи НП, но същият е с изтекъл срок. От друга страна, така както е описано административното нарушение именно в обжалваното наказателно постановление "носи НП за нарушение с изтекъл срок за плащане", първо, съществено се различава от констатациите в АУАН, и второ, според съда това описание отново означава категорично несъобразяване с изискванията, установени в чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което задължава наказващият орган да опише нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Тъй като задължението за носене на контролен талон респективно АУАН е в чл. 100, ал.

1, т. 1 ЗДП и прецизната правна квалификация на нарушението е чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 157, ал. 8 ЗДП.

На следващо място липсват каквито и да е обстоятелства, обосноваващи твърдението, че такъв срок е изтекъл. Не е описано от кога е започнал да тече такъв срок, кога е изтекъл, както и за какво се отнася този срок, както и дали това НП е влязло в законна сила. Не става ясно изобщо каква е причината да се приеме, че водача е следвало да управлява автомобил с НП, независимо дали валиден, или с изтекъл срок за плащане.

Непълнотата в правната квалификация на деянието е довела до 4 нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което по същество представлява допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза. Това дава повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление в тази част и отмяна на наложеното наказание на основание чл. 185 ЗДП.

По т. 2 от НП - по отношение на наложеното наказание по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 вр. чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно тази разпоредба на наказание подлежи водач, който не изпълнява задължението (предвидено в чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП) за използване на предпазен колан. Както се установи от фактическа страна жалбоподателят е управлявал МПС – товарния автомобил, без да използва предпазен колан. Ето защо той безспорно е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 от ЗДвП. Санкцията по чл. 183, ал. 4 ЗДвП е фиксирана и наказващият орган я е определил правилно в размер на 50 лева.

Единственото възражение на жалбоподателя се свежда до изложени от негова страна твърдения, че е бил с колан и органите на реда са го спрели за проверка без да използват „стоп“ палка, така дадените твърдения на жалбоподателя са неоснователни и не се подкрепят от събрания доказателствен материал. Самият жалбоподател е подписал съставения му АУАН със същото съдържание на възражението. Нещо повече, възраженията му са били, че е бил с поставен колан. Освен това естеството на изложените от жалбоподателя обстоятелства, не е такова, че да изключи административнонаказателната му отговорност.