Решение № 87 от 17.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Кюстендил, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Галина Г. К.ова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500073 по описа за 2025 година

С постановеното решение 613/28.11.2024г. от Районен съд – Дупница, по гр.д.№2161/2023г. е отхвърлен, като неоснователен иска за делба между К. М.

Ф., ЕГН **********, Д. Н. Б., ЕГН **********, А. Н. Т., ЕГН **********( последните двама, като правоприемници на починалата в хода на производството на ***г. С. Д. Б., ЕГН **********/, Т. Д. П., ЕГН ********** и Ю. М. Ф., ЕГН **********, на поземлен имот с идентификатор ***, гр.Сапарева баня, общ.Сапарева баня, обл.Кюстендил, по КККР , одобрени със заповед №РД-18 25/19.02.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр.Сапарева баня, п.код 2650, ул.****, площ 556 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана , начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор няма, номер по предходен план 1367, кв.15, парцел V, съседи: ***, ***, ***, ***, както и на сградите, построени в имота , с идентификатор ***, ***,

***, ***, ***, ***.Със същото решение К. М. Ф., ЕГН **********, Д. Н. Б., ЕГН ********** и А. Н.

Т., ЕГН *** са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Дупница държавна такса в размер на 25.00 лв, по иска с правно основание чл.34, ал.1 ЗС.

1

В срока за обжалване на решението по делото е постъпили въззивни жалби, подадени от Ю. М. Ф.( допусната е грешка във фамилното име, което всъщност е Ф.), с постоянен адрес: с.*********, чрез представител по пълномощение адв.Е. Д..В подадената жалба се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се съдържа искане за отмяна и постановяване на решение, с което искът да бъде уважен, като посочения в исковата молба имот, бъде допуснат до делба между всички участници в съдебното производство съгласно ЗН и притежаваните от тях квоти.В жалбата е изразено становище за неоснователност и необоснованост на твърдението, за признаване еднолични права върху имота в полза на ответника Т. Д. П., като придобил ги на основание сделки и изтекла в негова полза 10 годишна давност. Въззивникът счита, че по делото не е установен началния момент на фактическата власт на Т. П. , както своене на чуждите идеални части, чрез отричане правата на другите наследници .Доколкото ответникът Т. П. се е снабдил с нотариален акт през 2023г., то към този момент според жалбоподателя не е бил изминал необходимия срок от време, за придобиване на имота по давност.Сочи показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че страните по делото Й. Д. Ф. и С. Д. Б., са владели и ползвали имота, докато са били живи.В допълнение се отбелязва, че съсобственика С. Д. Б. е починала в хода на делото и по право на заместване, като страни по делото са конституирани нейните наследници.Доказано е по делото, че за подялба на общата вещ са водени множество разговори, за да се намери начин да се прекрати съсобствеността, така в разговор със сестрите си Т. П. е обещал да изплати дяловете им, чак тогава имота да стане негова собственост по силата на прехвърлителна сделка.През дълъг период от време, той е знаел и осъзнавал, че имота не е само негов , а и на неговите сестри, давайки им обещание да им плати дяловете.След смъртта им е взел решение да не плаща дяловете и да твърди, че е придобил имота по силата на изтекла в негова полза погасителна давност.Намерението му да свои частите на другите наследници и да отрича техните права реално се е случило преди година или началната дата е дата на издадения в негова полза констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот.До този момент той е бил държател на частите на другите наследници и няма как да ги е придобил , не е имал намерение да ги свои ,да отрече правата на другите наследници, като се превърне в държател или владелец, защото по безспорен начин се установи, че е имал намерение да заплати чуждите части и да ги придобие на основание прехвърлителна сделка, а не по давност.Владението не е било явно, спокойно и необезпокоявано.Ищците както и жалбоподателката, винаги са заявявали претенции в имота, прекъсвайки по този начин владението, поради което е неприложима разпоредбата на чл.79 ЗС и оборимата презумпция на чл.68 и чл.69 ЗС.Недопускането им в имота е налице от 1 година по отношение на племенниците( сънаследници и страни), по делото, с начална дата 13.04.2023г.– нот. акт №5 , том ІІ, дело №139/13.045.2023г. на Нотариус С.С., този период обаче е определен като недостатъчен за придобиване на целия имот по давност.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на 2 решението и уважаване предявения иск за делба, като се допусне делба на имот с идентификатор *** по КККР за гр.Сапарева баня, одобрени със Заповед №РД-18-25/19.02.2008г. на ИД на АГКК, с адрес ПИ гр.Сапарева баня, ул .**** – целият с площ 556 кв.м., както и на посочените сгради, при квоти, съгласно ЗН.

Жалба срещу решението е подадена и от К. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.****, , Д. Н. Б., ЕГН ***, със същия адрес и А. Н. Т., ЕГН **********,с постоянен адрес: гр.****** и тримата представлявани по пълномощие от адв.К. Т. със съд.адрес за призоваване адв.К. Т., САК, служ. адрес гр.София, ул.***, сутерен, посочен телефонен номер.В жалбата е обосновано становище за неоснователност и необоснованост на въведенето възражение за еднолично право на собственост от ответника Т. П. в процесния имот, доколкото той никога не е отричал правата на ищците и техните наследници в съсобствеността по какъвто и да е начин.Сочи се подадена искова молба, при наличие на правен интерес , предвид оспорване на правата им от предявяване установителен иск за собственост и иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК , за установяване правото им на собственост по отношение на ответника Т. Д. П., който с действията си, снабдявайки се с констативен нотариален акт за собственост, на основание чл.537, ал.1 и ал.2 ГПК ( въз основа на писмени документи и обстоятелствена проверка) фактически оспорва правата им, предвид разясненията по прилагане на закона дадени в ТР №4/14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. ОСГК, точка 3б.Издадения констативен нотариален акт е определен, като акт, който създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик и нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота.Отбелязано е, че първоинстанционният съд не е допуснал до разглеждане предявения инцидентен установителен иск.Въз основа на казаното от свидетелите при твърденията в исковата молба и становището в писмения отговор на ответника, оспорващ предявения иск, позовавайки се на обстоятелството, че е собственик на дворното място и сградите на основание придобивна давност , за което представя, като доказателство нотариален акт №5, том ІІ, дело №139/2023г. на Нотариус С.С. от 13.04.2023г., с който Т. Д. П. е признат за собственик, на основание продажба, извършено строителство, наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***, парцел V-1367, в кв.15 по плана на гр.Сапарева баня, ведно с построените в този имот сгради, с идентификатор ***, ***, ***, ***, 65365. 602.925.2,

*** а именно лицата Й.Р. сочещ, че Т. П. живее в процесния имот, С. Б. в София, а Й. Ф. в друга къща в центъра на Сапарева баня, без да знае да се е върнала в къщата след развода с мъжа и;Свидетелят К. М., сочещ, че имало конфликт между Т. П. и неговите сестри за процесния имот, случило се преди 27.28 години, откогато е неговият последен спомен да е посещавал имота, като не е виждал сестрите Й. и С. там, че преди няколко години е дал показания пред нотариус за ремонтните дейности в имота, както, че сестрите не са посещавали имота след караниците между тях преди 20 повече от 27-28 3 години.Жалбоподателите се позовават и на показанията на свидетелката Т. Ф.

– снаха на Й. Ф., с оглед установяващото се от тях, че Й. се е развела с нейния съпруг и отишла да живее, в къщата на ул.*** в гр.Сапарева баня.Й. се развела преди 2005г., пренесла се в процесния имот, тъй като няма друг, но преди да се разведе била във фактическа разделя с бившия й съпруг, 4-5 години и през тези 4-5 години живяла в къщата на ул.***, тогава родителите й още били живи.Сочат като значими за делото факти, предвид показанията на свидетелите, че след смъртта на Й., за нейни наследници остават дъщеря Ю. и съпругът на свидетелката, К..През годините били правени доста опити да се направи връзка с Т. за да се уточни дали ще продаде имота или ще го стопанисва, така през миналата година свидетелката Т. Ф. позвънила на съпругата на Т. чрез роднини, но в момента в който Т. разбрал,чия съпруга е , затворил телефона, като казал, че „няма работа с тях“, ходили на място в Сапарева баня, тропали по вратите,но имотът е ограден и е нямало как по други начин, да направят контакт с обитателите.След няколкократни опити на К. Ф. да се свърже с него, в крайна сметка са успели да проведат разговори относно изкупуване на дяловете, разговори за което са водени в апартамента на С. Б., за което получили предложение от Т. сам да изкупи идеални части на съсобствениците, което се е случило през 2022-2023г, докато С. Б. е била жива.След четири месеца чакане била отправена нотариална покана , за да бъде осигурен достъп до имота на съсобственика К. Ф..През 2023г. К. отишъл за да плати данъци, както са плащани през годините от него и С. Б. , тогава от Общината му казал, че на това име – Й. и С., такъв имот не съществува, придобит по давност от Т. , като така се разбрало, че е вписан нотариален акт за придобиване по давност на имота.Следва да се вземе предвид, казаното от свидетелката, че била в изключително добри отношения с нейната свекърва , живеели заедно в периода от 2010г., когато за няколко месеца живяла в тях , след като се разделила със съпруга си неофициално и за претенции на нейната съпруга към имота, противно на твърденията на свидетелите на ответника.Жалбоподателя се позовава и на показанията на свид.И. Б., потвърждаваща, че процесният имот е бил обитаван до 2012г. от Й. Ф., след смъртта й, ответникът П. е отбягвал контакт с останалите съсобственици и е ограничил техният достъп в имота, знаейки за претенциите върху собствеността на Й. и нейните наследници.По нататък в жалбата са изложени съображения за правната същност на давносното владение, като способ за придобиване на право на собственост, за което е необходимо непрекъснато и необезпокоявано владение в необходимия период от 10 години, с двата елемента – обективен, упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – намерение за своене, за установената съгласно чл.69 ЗС презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта, като своя, освен ако се установи, че я държи за другиго, в изразено, чрез различни действия, запълващи съдържанието на правомощието на собственика.Акцентирайки на обстоятелството, че при съсобственост, ползващия общата вещ съсобственик е владелец на своята част и държател на идеалните части на другите съсобственици, така че, за де придобие частите на останалите съсобственици, той трябва да извърши действия, обективиращи 4 намерение да владее тези части, за необходимостта това да бъде проявено, от останалите съсобственици, за непрекъснатост и несмущаването им от който и да е от другите съсобственици.Илюстрира казаното със ситуация в която всеки съсобственик установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно с него със семейството си, със знанието и без възражение от останалите и при липса на спорове, относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на право на съсобственик.Тези действия според въззивника, преценени комплексно доказват промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си по смисъла на Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС, както също е прието в Постановление №6/1974г. на Пленума на Върховния съд( решение №97/19.10.2020г. на ВКС, І г.о, гр.д.