Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1358 от 20.09.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2272/2026
Вид
Решение № 1358
Подписан
20.09.2026
Състав
Биляна Великова Видолова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1358

***, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430102272 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. Ю. А., ЕГН **********, от ***, против ***, ***. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен ***, в размер на 300.00 евро, при срок на договора от 30 дни, ГПР в размер на 36 %, а ГЛП в размер на 38.64%. Заявява, че договорът е от подготвени предварително и типови договори на кредитора, в които се предвижда заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение. Основанието за начисляване на неустойка в полза на кредитора е чл. 27 от договора, която предвиждала, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по чл. 17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно чл. 17 от договора потребителят следва в срок до 3 дни от сключването на договора да осигури обезпечение поръчител или банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора, със срок на валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Третото лице-поръчител и банковата гаранция следвало да отговарят на изискванията посочени в ОУ и да бъдат одобрени от кредитора, по негова преценка. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ОУ поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи - минимален осигурителен брутен доход 1500 лева, валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател - минимум 6 месеца, 1 липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова финансова институция, да не настоящ потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Ищецът твърди, че е погасил процесния договор за потребителски кредит, е заплатил сумата над главница в размер на 8 евро лихва, 92 евро неустойка, но счита сключения между страните Договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. Излага аргументи относно посочването на ГПР – че от договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, че ако към него се прибави неустойката, той значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Сочи, че грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Сочи, че договорът е сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им, че обезпечаването на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение, че неустойката е уговорена с цел санкциониране на заемателя, че тя противоречи на добрите нрави и е неравноправна. Сочи, че поради недействителността на договора, на основание чл. 23 ЗПК, ищецът е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 100 евро подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

Исканията са за обявяване нищожността на *** на основание чл. чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност - че клаузата за неустойката по *** е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД; за осъждане на ответника на осн. чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 100.00 евро, представляваща недължимо платени суми по *** ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на сумата.

Претендират се разноски. В с.з. на 19.08.2026г. е допуснато изменение на размера на предявения иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 97.98 евро.

Ответникът твърди липса на правен интерес от предявяване на първият иск, злоупотреба с права, иска се съединяване на производството на осн. чл. 213 ГПК с други такива за идентични договори между същите страни, взето е становище за присъждането на разноските в настоящето дело. Ответникът счита, че исковете са неоснователни и договорът е валиден, че неустойката е действителна, но дори и неустоечната клауза да е нищожна, тя не обуславя нищожност на договора с оглед правилото на чл.26, ал.4 ЗЗД. Развити са аргументи какво трябва да се включва в ГПР, сочи се, че след като кредиторът е одобрил заявката е изпратил ОУ и СЕФ на ел. поща, посочена от ищеца, той е бил запознат с всички условия предварително, преди да даде своето съгласие. Според ответника клаузата не противоречи на нормите за неравноправност, след като клаузите са индивидуални уговорени, ясно и точно описани, при което потребителят има предвидимост преди и след 2 сключването на договора, т.е. той бил предварително наясно с икономическите последици.

За знанието на потребителя сочи, че се извлича и от факта, че ищецът е подписал повече от един договори с идентичен кредитен продукт, като той бил в трайни отношения с търговеца на продукта. Многократното ползване на един продукт, означавало, че многократно ищецът се е запознал и с едни и същи общи условия. Така ищецът инициирал последващи сключвания на договори за кредит, при ясно съзнание за условията по тях. Затова и настоящия договор за кредит следвало да се тълкува в контекста на трайни отношения между страните. Счита, че осъдителния иск е неоснователен, заявява, че ищецът му е заплатил само сумата от 97.89 евро по осъдителния иск. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства - ***, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр, Общи условия, се установява, че същите са обвързани от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние за кредит в размер на 300.00 евро, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 308.28 евро, съгласно условията на договора, при срок на договора 04.03.2026г. – 1 вноска.

ГПР по кредита е в размер на 38.64%, а ГЛП в размер на 36 %. Видно от Раздел V, чл. 17 от договора е, че страните по делото са уговорили потребителят да предостави в срок до 3 дни от подписването на ДПК обезпечение, което 1) да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за неизпълнението на всички задължение на потребителя, или 2) да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявления на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от кредитора, със срок на валидност най-малко 30 дни, след падежа на последната вноска. В ал. 2 е предвидено поръчителя или банковата гаранция да бъдат одобрени от кредитора единствено по негова преценка. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, страните по делото уговорили, че ако потребителят не изпълни задължението по чл. 17 от договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 0.9 % от стойността на усвоената кредитна сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните постигнали съгласие, че неизпълнението на задължението по чл. 17 от договора причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави обезпечение в срок. Същевременно, в представения по делото СЕФ, неустойка е предвидена по друг начин – като твърда сума – в част III, т. 4.3, тя е посочена като твърда сума от 96.60 евро. В представения по делото погасителен план, в месечната вноска е включена неустойка в общ размер на 96.60 евро, добавена към дължимата главница и лихва.

Признава се от ответника, и се установява от представената от него справка /л.28 от 3 делото/, че по процесния Договор за кредит, ищецът е заплатил сумата от общо 397.89 евро, с която сума е погасена 300 евро - главница, 7.73 евро - лихва и 90.16 евро - неустойка.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: Безспорно по делото е обстоятелството, че ответникът *** представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Съдът намира, въпреки възраженията на ответника, че съобразно представения договор, ищецът се явява потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, доколкото професионална или търговска дейност „кредитополучател“ в РБ няма формулирана в нито един законов и подзаконов акт. Самото наименование на сключения между страните договор – за потребителски кредит, предполага качеството на потребител на кредитополучателя, в противен случай кредиторът би третирал по друг начин кредитополучателя, не би му предложил такива условия, не би сочил в самия договор, още от чл. 1 насрещната страна като ПОТРЕБИТЕЛ. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Независимо, че договорът е със срок един месец, съдът намира, че той не попада в изключенията на чл. 4 ал. 1 т. 6 от ЗПК, която изключва приложението на ЗПК, когато договорът за кредит е със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи, доколкото предвиждане на неустойка и лихва в размер на 1/3 от заетата сума не представляват незначителни разходи в сравнение с отпуснатия заем.

В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, евентуално на отделни клаузи от него.

Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от найтежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о. /.

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството "потребител" по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.