Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2372 от 26.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8722/2025
Вид
Решение № 2372
Подписан
26.06.2026
Състав
ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.136, ал.2, т.3 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 35, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 35, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на отпадъците
  • параграф 1, т. 41 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2372 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110208722 по описа за 2025 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „***“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано управителите Г. Б.Х., П. Ц. П., Л. М. В. срещу Наказателно постановление № 65 от 28.04.2023 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София /РИОСВ –София /, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/ за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, според които дружеството няма разрешение за обработване и съхранение на дървесни отпадъци. В тази връзка се сочи, че „***“ ООД притежава разрешение за дейности с отпадъци № 12-ДО 1414-00/19.05.2016 г. на Директора на РИОСВ –София, относно дейности с код R12 и R13. С Решение № 12-РД -1685 -01 от 07.03.2022 г. на дружеството е разрешено да обработва стъкло, пластмаса и дървесИ., съдържащи или замърсени с опасни вещества. Отделно от това е разрешено да извършва и дейност по транспортиране, в съотвествие с §1, т.41 и 43 от ДР на ЗУО на територията на цялата страна на конкретни посочени отпадъци, измежду които и дървесИ.. На следващо място се излагат доводи за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили 1 правото на защита на санкционираното лице, поради което представляват самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не е описано точно и ясно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, липсва конкретна датата на извършването му, както и на доказателствата, които го потвърждават, което е в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Застъпва се и становище за наличие на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована за с. з., чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли съда да вземе под внимание обстоятелството, че разрешението, издадено на жалбоподателя, отнасящо се до дейности с дървесИ. е за транспортиране, а не за събиране и съхраняване на отпадъци.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 193/2022 г. от 04.11.2022 г. на гл. експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ -Дирекция „Контролна превантивна дейност“ при РИОСВ - София е констатирано, че дружеството „***“ ООД, с ЕИК *** притежава разрешение за дейности с отпадъци № 12-ДО-1414-00/19.05.2016 г., издадено от директора на РИОСВ - София, с което се разрешава извършването на дейности с код R12 и R13 на ОЧЦМ.

При извършена проверка във връзка с последващ контрол по дадено задължително предписание със срок на изпълнение 12.10.2022 г., с констативен протокол КП № ККФОС- ИЦ-104/28.09.2022 г. е извършена проверка на площадка за дейности с отпадъци, находяща се на адрес в с.Яна, ул.“Заводска“ ПИ, № 410, кв.44А с площ 2 640 кв.м., стопанисвана от жалб.

„***’' ООД. При проверката на място е установено следното: в средата на площадката, стопанисвана от дружеството са констатирани налични и съхранени дървесни отпадъци /шперплат/, за които дружеството не притежава разрешение за дейности с отпадъци, издадено съгласно изискванията на чл. 67, ал. 1, във връзка с чл. 35, ал. 1 от ЗУО. При тези фактически констатации, извършилият проверката експерт при РИОСВ – София приел, че дружеството „***’' ООД е нарушило разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО.

Срещу процесния АУАН постъпили писмени възражения в срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН. Същите били оставени без уважение от наказващия орган.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 65 от 28.04.2023 г. на Директора на РИОСВ –София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/ за нарушение на чл. 35, ал. 1. т. 1 от ЗУО.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля И. В. Цветанова, които съдът намира за последователни и логични, 2 както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

От анализа на събраните по делото доказателства и при така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.

34 от ЗАНН и от компетентни за това органи, видно от приобщените по делото заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, касателно датата и мястото на извършване на нарушението, за които твърди, че не са посочени в АУАН. Същите са описани в уводната част на АУАН, като са намерили отражение впоследствие и в издаденото НП. Неоснователно е и оплакването по отношение мотивите на АНО, с които е отхвърлил писмените възражения, депозирани срещу АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Видно от съдържанието на НП, такива се съдържат в него, като не би могъл да бъде изграден извод, че същите са бланкетни. Досежно посочването на правната квалификация, действително правното задължение произтича от нормата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, а съставът на административното нарушение се съдържа в тази на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, която се явява санкционна по своя характер. По този начин, АНО е извършил процесуално нарушение, но то категорично няма характер на съществено и не може да има за последица отмяна на НП на формално основание. По отношение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 1, т.

4 от ЗАНН, съдът намира, че спрямо дадената правна квалификация, е дадено достатъчно пълно описание на нарушението, с оглед на което, възражението на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно. С тези мотиви, съдът прие, че издаденото НП е процесуално законосъобразно.

Имуществената отговорност на дружеството е ангажирана за това, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Съгласно тази разпоредба, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на Глава пета, раздел I от ЗУО. Видно от приложеното по делото разрешение, дадено с Решение № 12-ДО-1414-00 от 19.05.2016 г. на РИОСВ-София, санкционираното дружество няма право да извършва дейности по събиране и съхраняване на дървесни отпадъци /шперплат/. Видно от представеното с жалбата Решение № 12-РД-1685-01/07.03.2022 г., издадено от РИОСВ-София, санкционираното дружество има право да извършва дейност по събиране и транспортиране на отпадъци от стъкло, пластмаса и дървесИ., съдържащи или замърсени с опасни вещества.

Съгласно чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лева едноличен търговец или юридическо лице, което транспортира и/или третира отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват.

Според параграф 1, т. 41 от ДР на ЗУО "Събиране" е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. А съгласно т. 42, "Съхраняване" е дейност, свързана 3 със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от три години - при последващо предаване за оползотворяване или една годИ. - при последващо предаване за обезвреждане.

С оглед изложеното съдът намира, че по делото несъмнено се доказа, че дружеството- жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушението, за което е наложена санкцията. Отговорността на юридическите лица по чл. 83 ЗАНН е обективна и безвиновна, поради което субективната страна на деянието не следва да се анализира.

Съдът намери, че така установеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не се установиха обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението от типичната за нарушения от този вид. Дейността по съхраняване и третиране на отпадъци е с повишен екологичен риск, поради което и е строго регламентирана. Като дружество, занимаващо се професионално с тази дейност, жалбоподателят е следвало стриктно да следи какви отпадъци съхранява и дали те попадат в обхвата на даденото му разрешение.

Съгласно чл. 136, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗУО се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лева едноличен търговец или юридическо лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват.

Наложената имуществена санкция на жалбоподателя е в минималния предвиден от закона размер от 7000 лева, поради което и е безпредметно обсъждането на основания за нейното намаляване.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 65 от 28.04.2023 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София /РИОСВ –София /, с което на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.

136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на жалбоподателя „***“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано управителите Г. Б.Х., П. Ц. П., Л. М. В., е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/ за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4