Решение № 241 от 20.05.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Дупница, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20211510102246 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, е предявило срещу В. ИВ. Д., ЕГН: **********, и В. СТ.

Д., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици и ползватели на топлоснабден имот-жилищен апартамент, находящ се в ***, са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), с абонатен № 152900, като са ползвали доставяна от дружеството-ищец в посочения топлоснабден имот топлинна енергия в периода от м. май 2017г. до м. април 2020г., която не е заплатена.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи 1 условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г. В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услуга дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1, е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Термокомплект” ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Поради неплащане на дължимите суми за доставка на топлинна енергия, на 22.04.2021г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. По образуваното ч.гр.д.№ 1520/2021г. по описа на РС-Дупница била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която ответниците са възразили в срок.

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че същите му дължат, в условията на разделност 2

(по 1/2 всеки), сума в общ размер на 1434.25 лв., от които: 1211.57 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. май 2017г. до м. април 2020г., ведно със законната лихва от 22.04.2021г. до окончателното плащане, 18.24 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 07.04.2021г., както и суми за дялово разпределение: 32.96 лв.-главница за периода от м. март 2018г. до м. април 2020г., ведно със законната лихва от 22.04.2021г. до окончателното плащане, и 5.48 лв.-лихва за периода от 01.05.2018г. до 07.04.2021г. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба са депозирани такива от ответниците, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответниците твърдят, че нито са собственици, нито ползватели на процесния топлоснабден имот, поради което не е налице облигационна връзка между тях и дружеството-ищец по повод доставяна топлинна енергия. Не оспорват размера на начислените суми за топлинна енергия и дялово разпределение, като и начина на отчитане и начисляване на същите, поради което считат, че не следва да се назначават исканите от ищеца съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Оспорват, обаче, основанието за претендиране на същите, доколкото твърдят, че не са нито собственици, нито ползватели на процесния топлоснабдяван имот. Евентуално правят възражение за погасяване на вземанията по давност.

Ищецът е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на „Термокомплект“ ООД, ЕИК: 020307302, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к „Люлин“, ул. „Проф. Александър Станишев“ № 2.

С определение, постановено в закрито заседание на 23.02.2022г., съдът е конституирал като трето-лице помагач на страна на ищеца посоченото дружество.

Третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол за проведено на 30.07.2002г. Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в ***, на което било взето решение да се сключи договор за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, с фирма „Термокомплект“ ООД. В същия протокол, като собственик на апартамент с абонатен № 152900, е посочен В. ИВ. Д.. Представен е и Договор № 445/30.09.2002г. сключен между „Термокомплект“ ООД и представител на ЕС, с предмет на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода на сграда, находяща се в ***

Представен е и сключен на 02.11.2007г. договор между ищеца и „Термокомплект“ ООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София.

По делото са приети като доказателство и представените от третото-лице помагач главни отчети, изравнителни сметки и документи, удостоверяващи датата на връчването им 3 на представител на ЕС за процесния период.

По делото е прието като доказателство писмо с изх. № РЛН22-ДИ-368-(1), съдържащо Договор от 11.05.1988г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, видно от който В. СТ. Д. и В. ИВ. Д. са закупили апартамент № 43, находящ се бл. № 629, в. Б, ет. 3, в кв. „Люлин“, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64.99 кв.м.

По делото са приети като доказателство и Споразумение от 15.02.2016г., сключено между ищеца и В. ИВ. Д., по силата на което последният е признал свои задължения към дружеството за доставка на топлинна енергия в същия имот за минал период и е договорено разсроченото им плащане.

Според приетото от районния съд заключение по съдебно - техническа експертиза, през процесния период количествата топлинна енергия са били отчитани редовно и определяни правилно, съобразно методологията на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Изпълнено е изискването за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сградата етажна собственост.

От направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Начислените суми са пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените или нормативно /служебно/начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и претендираните с исковата молба.

В процесния период фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия редовно е провеждала годишно отчитане на индивидуалните уреди, монтирани в имотите на потребителите в СЕС. Изготвяни са изравнителни сметки, които са връчвани на представител на СЕС за запознаване на отделните собственици на имоти /абонати/.

Топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.

Ответниците не са оспорили фактурирането на претендираните суми за топлинна енергия за процесния период.

Приложено е ч.гр.д. № 1520/2021г. по описа на РС - Дупница, по което е подадено възражението от ответниците по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1520/2021г. по описа на РС - Дупница. Искът е предявен от процесуално легитимирана 4 страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия в имот, собственост на ответника в процесния период, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.

Въз основа на представените по делото писмо с изх. № РЛН22-ДИ-368-(1), съдържащо Договор от 11.05.1988г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, видно от който В. СТ. Д. и В. ИВ. Д. са закупили процесния апартамент и Споразумение от 15.02.2016г., сключено между ищеца и В. ИВ. Д., по силата на което последният е признал свои задължения към дружеството за доставка на топлинна енергия в същия имот за минал период и е договорено разсроченото им плащане, съдът приема за установено, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден жилищен апартамент, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017г. до 31.04.2020г.

Разпечатката съдържа 34 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8926cc93-6d66-4cd8-a385-7aa87283a6ba