Решение № 3461 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3461 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110127060 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, с която срещу ответника В. Д. В. са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:

104,42 лв. (53,39 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот – ***, находящ се в ***, аб. № *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г.; 17,69 лв. (9,04 евро) – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 02.05.2025 г.; 37,07 лв. (18,95 евро), представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2024 г.; 9,10 лв. (4,65 евро) – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.06.2022 г. до 02.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 13.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е собственик на процесния имот, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – В. Д. В., чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. М., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като 1 недопустими респ. неоснователни с доводи, че същите са недоказани. Не оспорва, че ответникът е собственик на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ЕООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

За основателността на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото Нотариален акт № 2 от 13.10.1997 г., дело № 29900/1997 г. се установява, че ответникът В. Д. В. е придобил процесния имот – ***, находящ се в ***. Договорът касае обект с абонатен № ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на 2 топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Т.С.” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно наредба за топлоснабдяването и методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към наредбата. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния имот и период е начислявана единствено ТЕ за сградна инсталация.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД, като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 13.05.2025 г.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на 13.05.2025 г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г., вкл. са погасени по давност. Задължението за м.

02.2022 г. (най-новото от посочения период) е станало изискуемо на 15.04.2022 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 15.04.2025 г., т.е. преди подаване на исковата молба на 13.05.2025 г.

3

Поради изложеното съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от 01.03.2022 г. до 30.04.2024 г. Задължението за м. 03.2022 г. (най-старото от периода) е станало изискуемо на 15.05.2022 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.

114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 15.05.2025 г., т.е. след подаване на исковата молба на 13.05.2025 г., с което давността е прекъсната и не тече по време на висящността на процеса.

При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 109,07 лева, равняваща се на 55,77 евро. С оглед на изложеното и предвид диспозитивното начало в процеса, доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер – 104,42 лева, равняваща се на 53,39 евро , искът е основателен в пълния предявен размер и следва да се уважи за периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2024 г., като се отхвърли за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и иска за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, както и СТЕ, от които се установява, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период от 01.04.2022 г. до 30.04.2024 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 37,07 лв., равняваща се на 18,95 евро.

По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на ищеца не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници за ДР, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който задълженията са възникнали, т.е. след изтичане на съответния месец, през който услугата е предоставяна. Вземането м. 04.2022 г. (най-старото от периода) е станало изискуемо на 01.05.2022 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 01.05.2025, т.е. преди подаване на исковата молба на 13.05.2025 г., поради което същото е погасено по давност. Поради изложеното съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Задължението за м.

05.2022 г. (най-старото от периода) е станало изискуемо на 01.06.2022 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 01.06.2025 г., т.е. след подаване на исковата молба на 13.05.2025 г., с което давността е прекъсната и не тече по време на висящността на процеса. По делото се установява, че за непогасения по давност период начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 35,90 лв., равняваща се на 18,36 евро. С оглед на изложеното, искът за цена на услуга за ДР е основателен до посочения размер и за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., като следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 37,07 лв., 4 равняваща се на 18,95 евро и за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г., като погасен по давност.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.