Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 29.07.2020, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Касационно административно наказателно дело 53/2020
Вид
Решение № 103
Подписан
29.07.2020
В сила
29.07.2020
Състав
ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ, АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ

Цитирани разпоредби

  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.267 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.286 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.402 · Кодекс на труда
  • чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

29.07.2020 град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

01.07.2020 година

В публично заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов

Кас. Адм. Нак. Дело номер

53 по описа за

2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, против Решение №30 от 27.02.2020 год., постановено по АНД №19/2020 год. по описа на Момчилградския районен съд, с което е отменено наказателно постановление №09-002340 от 27.12.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.

Касаторът заявява в жалбата, че намира постановеното съдебно решение за неправилно и необосновано, като излага две основни съображения за това. На първо място счита, че е неправилен изводът на Ройонен съд - Момчилград, че в случая, лицето К. П. е осъществявала дейност, която не се характеризира с йерархични отношения, договорена многократност и повторяемост на дължимите операции, работно време, трудово възнаграждение, отпуски, почивки и т.н., както и счита, че тези изводи на решаващия съд не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Развива доводи в тази насока въз основа на анализ на събраните пред въззивния съд писмени и гласни доказателства. На второ място счита, че посоченият в гражданския договор предмет не може да не бъде изпълняван в рамките на конкретна длъжност, при фиксирано работно време и при уговорено месечно заплащане на трудовото възнаграждение, които били елементи, характерни за трудовото правоотношение и че именно поради изпълнението на предмета на гражданския договор при условия, които са характерни за трудовото правоотношение, това представлява основание да бъде потърсена административнонаказателна отговорност на търговското дружество. Сочи, че предмет на гражданския договор е постигането на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност, до получаване на крайния продукт. Счита, че макар и определяем, резултатът, който К. П. е трябвало да постигне по граждански договор №***/*** год., се изпълнява в рамките на конкретна длъжност, работно място и работно време, при уговорено месечно заплащане на трудовото възнаграждение, което противоречи на императивната норма на чл.1, ал.2 от КТ. Също така счита, че неправилен се явява и изводът на съда относно липсата на безспорни и категорични доказателства, които да установят, че на 01.11.2019 год., между

К. П. и търговското дружество е възникнало трудово правоотношение, т.к. от събраните писмени и гласни доказателства се установявало, че между посочените страни е налице правоотношение, за което са приложими нормите на Кодекса на труда, а не нормите на Закона за задълженията и договорите. Излага и довод, че действително, административното „обвинение” не може да почива единствено и само на попълнена декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда и е необходимо то да се подкрепя и от останалите писмени и гласни доказателства, които в случая, според касатора, в съвкупност с декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, водят до несъмнен извод, че на 01.11.2019 год.,

„Еко Тур 2006” ООД не е уредил съществуващото между страните правоотношение като трудово, в нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на търговското дружество. С оглед изложеното, с жоалбата касаторът моли съда да отмени Решение №30/27.02.2020 год., постановено по АНД №19/2019 год. по описа на

Районен съд - Момчилград и вместо него да постанови решение, по съществото на спора, с което да потвърди изцяло наказателно постановление №09-002340 от 27.12.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, като правилен и законосъобразен административен акт.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.Л.А., е постъпило писмено становище, в което заявява, че поддържа изцяло подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение №30 от 27.02.2020 год., постановено по АНД

№19/2020 год. по описа на Момчилградския районен съд и да постанови друго, по съществото на спора, с което да потвърди така издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касация – „Еко

Тур 2006” ООД *** ***, редовно призован, не изпраща процесуален представител. От упълномощения му процесуален представител – адв.М.Ч. от АК-*** е представено писмено становище, в който е заявено, че се оспорва подадената жалба и че същата е неоснователна. В становището са изложени доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение, като в същото ответникът по касация моли да бъде постановено решение, с което обжалваното решение на Момчилградския районен съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е основателна. Сочи, че първоинстанционният съд е приел, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, не е доказано по безспорен начин, поради което е отменил наказателното постановление и че по същество, съдът е кредитирал с неоправдано високо доверие представения граждански договор за лицето, което е било установено да полага труд, при проверката по работни места, извършена от Дирекция „Инспекция по труда”, за спазване на трудовото законодателство. Счита, че този единствен документ, в сравнение с останалите събрани гласни и писмени доказателства, не води до извода, че е било налице наличие на граждански договор, т.е. едно гражданско правоотношение, както и счита, че този договор е бил съставен само и единствено за нуждите на административното производство и чрез него е прикрита реално упражнявана трудова дейност, сответно, прикрито е едно реално съществуващо трудово правоотношение, изцяло във вреда на работещото лице. В този смисъл, счита за неправилен и противоречащ на събраните доказателства изводът на съда, а оттам и постановеното решение намира за неправилно. Поради това, предлага да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено процесното НП, с което е било санкционирано дружеството „Еко Тур - 2006” ООД ***, за допуснато нарушение на трудовото законодателство по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.1 от КТ.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане, т.е. нарушение на материалния закон.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение

№30 от 27.02.2020 год., постановено по АНД

№19/2020 год., Момчилградвският районен съд е отменил наказателно постановление №09-002340 от 27.12.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Еко

Тур 2006” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил от фактическа страна, че на 01.11.2019 год., около *** часа, св.Х. Ч. и св.Е. Ю. – *** при Дирекция

„Инспекция по труда” –

Кърджали, извършили проверка по работни места в обект: хотелски комплекс „***” –

***, стопанисван от дружеството - ответник по касация в настоящото производство. При проверката било установено, че в кухнята на ресторанта на проверяваният обект лицето К. Ю. П. осъществява трудова дейност, в полза и за сметка на ресторанта(!?) в обекта, като правела заготовки. Бил проведен разговор с посоченото лице и последната писмено декларирала, че е наета на работа от дружеството „Еко

Тур 2006” ООД и работела в обекта в условията на трудово правоотношение от 01.11.2019 год., с определено работно време от 08:00 до 15:00 часа и договорено месечно трудово възнаграждение от *** лева, без сключен трудов договор с работодателя. Прието било, че посоченото лице осъществява трудова дейност, без отношенията, които са възникнали между нея и работодателя по повод на предоставяне на работната й сила, да са били уредени със сключен между тях в писмена форма трудов договор. Проверката продължила по документи на 27.11.2019 г. в Дирекция Инспекция по труда” – град Кърджали, когато от страна на дружеството- били представени документи, а именно граждански договор №*** от *** год., сключен между дружеството „Еко

Тур 2006” ООД и лицето К. Ю. П., с който дружеството възложило, а посоченото лице приело да изпълни определена дейност, а именно - срещу възнаграждение от ** лева, да подготви зеленчукови продукти за ** лева(!?). Проверяващите приели, че в представеният граждански договор е определен характерът на работата и трудовата функция, която посоченото лице изпълнява. Въз основа на попълнената от К. Ю. П. декларация по образец, проверяващите приели, че между същата и дружество има възникнали трудови правоотношения и с оглед липсата на трудов договор, приели също, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. По време на проверката на 01.11.2020 год. бил съставен и констативен протокол за установените лица в кухнята, сред тях и посоченото по-горе лице, като същите приготвяли заготовки за салати, както и било посочено, че в обекта няма никакви инструкции за безопасна работа и лице, което да отговаря за инструкциите. Констатациите от проверката били обективирани в КП №*** от *** год., екземпляр от който бил връчен на същата дата на управителя на дружеството. На същата дата - 27.11.2019 год., св.Ч. съставил срещу дружеството „Еко

Тур 2006” ООД и АУАН №***, в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като описал горната фактическа обстановка. Към АУАН били приложени описаните по-горе писмени материали - протокол за проверка, контстативен протокол, гр.договор №***/*** год. и декларация от К. Ю. П. по чл.402 КТ, от датата на проверката. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружество, който получил и екземпляр от него, а на 03.12.2019 год. управителят на дружеството депозирал писмени възражения срещу съставеният акт. На 27.12.2019 год., въз основа на този АУАН, АНО издал процесното НП, като възприел изцяло фактическите констатации, изложени в него и приел, че дружеството „Еко Тур 2006” ООД е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал. 2 от КТ, поради което и на основание чл.414, ал.3 от НК, му наложил административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева. Съдът е отбелязъл, че като свидетели показания са дали проверяващите Х. Ч. и Е. Ю., които възпроизвеждали възприятията си от извършената проверка и отразени в констативния протокол, АУАН и попълнената от посоченото лице - К. Ю. П., декларация по чл.402 от КТ, което лице било установено да работи в кухнята, където приготвяло заготовки за салати. Съдът е посочил, че свидетелите заявили, че в кухнята, освен посоченото лице, имало и други и всяко едно от тях попълнило декларациите със съдържанието, които те имат. Районният съд е приел, че установената в хода проверката фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства, но направените правни изводи не били съобразени с тях и това било така, защото не всяко осъществяване на възложена дейност срещу възнаграждение на определено място съставлява такава по смисъла на КТ. Съдът е посочил също, че в този смисъл не кредитира приложената към административнонаказателната преписка декларация по смисъла на чл.402 от КТ от 01.11.2019 год., която влизала в пряко противоречие с подписания от лицето К. Ю.