Решение № 1377 от 29.11.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Д. Христова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000502499 по описа за 2022 година

С решение № 266041 от 08.10.2021 г. по гр. д. № 16217/2018 г., СГС, І13 с-в, ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Д. А. П. и С. Г. П. да предадат на Г.

Г. З. владението върху апартамент № * на ул. *** № **, на партера на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор ***, заедно с избено помещение № 5 от 5, 61 к в. м. и таванско помещение № 10 от 8, 53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите части на зданието.

С решението се ОСЪЖДАТ поотделно Д. А. П. и С. Г. П. да заплатят на основание чл. 59 ЗЗД общо на К. И. З. и Д. А. З. сума от по 2940 лв. за неоснователно обогатяване за времето от 16.02.2018 г. до 18.07.2018 г., както и разноските по делото в размер на по 320 лв.

С решението се ОСЪЖДА поотделно Д. А. П. и С. Г. П. да заплатят на основание чл. 86 ЗЗД на К. И. З. и Д. А. З. общо сума от по 83 лв., като лихва за забава на плащането на обезщетението по чл. 59 ЗЗД за времето от 16.02.2018 г. до 18.07.2018 г.

С решение № 266702 от 25.11.2021 г. е оставена без уважение молбата на Г. Г. З. за допълване на решението от 08.10.2021 г.

1

С решение № 260408 от 2.02.2022 г. е оставена без уважение молбата на Д. З., К. З. и Г. П. за поправяне на очевидна фактическа грешка в решението от 08.10.2021 г.

Срещу основното решение от 08.10.2021 г. е депозирана въззивна жалба о т С. и Д. П.и. Твърдят, че съдът неправилно и необосновано е приел за доказан факта, че за времето от 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г. имотът е владян от тях. Оспорват изводите, че с връчването на нотариални покани този факт се установява, тъй като няма отбелязване къде е извършено връчването на книжата и дали това е сторено в процесното жилище. Считат, че представените сметки за изразходвана топлинна енергия не удостоверяват владеенето на имота в момента или за исковия период. Оспорват се писмените доказателства, за които се сочи, че изхождат от управителния съвет на ЕС тъй като те не са съставени по изискуемия от ЗУЕС ред и форма.

Подчертават, че Д. П. се е разпоредила със своите идеални части преди 18.07.2018 г. и според представения нотариален акт е предала владението на приобретателя - трето лице. Твърди, че решението е неправилно и в частта, относно исковете по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД. Претендират акта на СГС да се отмени и да се присъдят разноски.

Срещу решение № 266702 от 25.11.2021 г. по чл. 250 ГПК е подадена въззивна жалба от Г. П.. Претендира същото да се отмени и да се постанови допълване на основното решение, като се приеме, че Г. П. следва да бъде въведен във владение на 2/36 ид.ч. от общите части на сградата и земята, на която е построена и прилежащото дворно място. Сочи, че съдът следва да се съобрази преди всичко с нормата на чл. 98 ЗС, а не само с предварителния договор, обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Срещу решение № 267622 от 2.02.2022 г. по чл. 247 ГПК е подадена въззивна жалба от Г. П.. Сочи, че липсва установителен диспозитив на решението. Претендира да се отмени като се постанови друго, в което да се впише, че е собственик и на 2/36 ид.ч. от земята и дворното място. Позовава се на практика на ВКС.

В писмен отговор Д. З., К. З. и Г. П. оспорват жалбата срещу основното решение.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидни и допустими съдебни решения, преценени като такива в съответствие с чл. 269 ГПК.

2

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищците Д. А. З., К. И. З. и Г. Г. П. твърдят, че на 15.02.2018 г. влязло в сила решение, по силата на което бил уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (вписан на 20.07.1998 г. и заличен на 26.07.2018 г.) и бил обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № *, находящ се в гр. ***, ул. *** № **, партерен етаж, източно от входа, с идентификатор № ***, заедно с избено помещение 0 5 от 5,61 кв.м. и таванско помещение № 10 от 8,58 кв.м. заедно с 2/36 ид.ч. от общите части на зданието. На 18.07.2018 г. З.и прехвърлили на Г. П. собствеността върху имота срещу задължение за издръжка и гледане, като си запазили правото на ползване. Твърдят, че ответницата Д. П. въпреки изпратената нотариална покана продължавала да владее вещта. Молят въз основа на обявения за окончателен предварителен договор да бъде признато (с оглед уточнение на л.

6), че Г. П. е собственик на имота като ответниците бъдат осъдени да го освободят, както и да бъдат осъдени да заплатят на К. и Д. З.и солидарно дължимите за периода 16.02.2018 г. – 10.08.2018 г. (дата на исковата молба) наеми (500 евро месец), с които те са се обогатили, до размера на обедняването. Претендирана е лихва за забава върху вземането по чл. 59 от 16.02.2018 г. до 18.07.2018 г. (дата на прехвърляне на собствеността на Г. П.), като сочи, че покана за плащане е получена още през 2008 г.

С оглед уточнение на исковата молба са постъпили няколко допълнителни молби от ищцовата страна. С молба от 13.06.2019 г. на л. 33 е поискано да се заплати лихва от поканата през 2008 г., обезщетение за ползване от 15.02.2018 г. до 13.06.2019 г., с посочване, че се претендира солидарно осъждане на ответницата и съпругът й С. Г. П. по ½ част . С молба от 9.07.2019 г. на л. 46 е поискано солидарно заплащане на лихвите в размер на 50 евро месечно за същия период, посочен за претенцията по чл. 59 ЗЗД. С молба от 12.08.2019 г. на л. 55 е посочено, че искането за лихви е за периода 16.02.2018 г. до датата на исковата молба 10.08.2018 г., като е посочено, че се претендира не солидарност, а по ½ за К. З. и Д. З.. В последната молба (и в последваща от 27.03.2020 г., л. 98) е въведено ново искане – поради 3 допусната от нотариуса грешка в нарушение на чл. 98 ЗС е поискано да се признае собствеността не само върху жилището, но и върху принадлежащите идеални части от двора и земята, върху която е построена жилищна кооперация.

С определение от 22.05.2020 г., СГС, 13 с-в, е приел, че е сезиран с иск по чл. 108 ЗС, предявен от З.и и Г. Г., с искане да се признае, че първите са били собственици на имота от 15.02.2018 г. до 18.07.2018 г., а след тази дата той е станал собственост на последния, като съдът е приел, че се касае до описания апартамент, таванско и избено помещение, както и 2/36 ид.ч. от общите части на сградата и земята, на която е построена, и прилежащото дворно място. Съдът е приел иска на З. срещу двамата ответници по чл. 59 ЗЗД за периода 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г. за сумата от 4000 евро и е прекратил производството относно претенцията за 7300 евро за времето след исковата молба. С оглед определение на САС по гр.д. № 2062 от 14.07.2020 г., прекратяването е влязло в сила. С молба от 15.06.2020 г. е уточнено, че искът по чл. 59 ЗЗД е за сумата от 6234 лв. В определение от 27.10.2020 г. съдът е приел, че искът по чл. 86 ЗЗД е за сумата от 566 лв. за периода от 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г. В ново определение от 5.01.2021 г. на л. 141 съдът е приел, че цената на иска по чл. 59 ЗЗД е 4000 евро, а на иска по чл. 86 ЗЗД – 1130 евро. С протоколно определение от първото по делото заседание на 1.04.2021 г. (л. 167) съдът е прекратил производството по отношение на ревандикационната претенция, предявена от К. и Д. З.и и определението не е обжалвано в тази част. С молба от 1.04.2021 г. е поискано изменение на исковете, като е посочено, че главницата по чл. 59 ЗЗД е за сумата от 5880 лв., а искът по чл. 86 ЗЗД е за 166 лв. с оглед главницата. Изменението е допуснато в последното по делото заседание от 3.06.2021 г. – л. 186.

Ответницата Д. А. П. е подала писмен отговор на 15.04.2019 г. (л. 17) и изтъква, че решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е влязло в сила едва на 15.02.2018 г. и нотариална покана за плащане от 10.07.2008 г. не е релевантна. Оспорва твърденията на ищците, че с действията си цели да ги затрудни и да им нанесе вреди. Оспорва, че владее имота след 15.02.2018 г. Счита иска по чл. 59 ЗЗД за недоказан, като подчертава, че представените писмени доказателства не удостоверяват, че тя се е намирала в имота.

С. Г. П., получил препис от исковата молба и уточняващите молби на 4

30.01.2020 г. (л. 136 ) не взема становище в писмен отговор, не се явява в о.з.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че на 15.02.2018 г. е влязло в сила решение по гр.д. № 74/1999 г., СГС, І-20 с-в, с което е обявен за окончателен предварителен договор, по силата на който К. З. и Д. З.и са закупили апартамент № * на ул.

*** № **, на партера, на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор ***, заедно с избено помещение № 5 от 5, 61 к в. м. и таванско помещение № 10 от 8, 53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите части на зданието.

Приложена е нотариална покана от 10.07.2008 г., от К. и Д. З.и, до Д. М. с искане за заплащане на 1000 евро месечно. Поканата е изпратена до адрес на ул. *** № ***, ет. * и е връчена на 15.07.2008 г. на Д. М..

Нова покана от 23.04.2018 г. от З.и е изпратена до Д. и С. П.и на адрес ул. *** № **, ап. *, партер, и е връчена на 10.05.2018 г. С поканата е поискано плащане на 500 евро от 15.02.2018 г. до освобождаването на апартамента.

С н.а. № 21 от 18.07.2018 г. К. И. З. и Д. А. З. са прехвърлили на Г. Г. П. процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане, като прехвърлителите съгласно т. 2 са си запазили правото на пожизнено ползване на имота (л.12).

Приложени са фактури на името на Д. М. за задължения към Топлофикация и към етажната собственост на *** № **. Видно от съобщение на л. 20, адресирано до Д. М., същата дължи към отоплителното дружество за сезон 2017-2018 г. На л. 21 е представена таблица, подписана от лица, сочени за председател и касиер на етажната собственост, където е отразено, че собствениците М. дължат суми за 2006, 2012-2015 г. С такова съдържание е и списък на л. 22, с дата 18.11.2017 г., където е отразено задължение на сем. М. за 2017 г.

Приложени са призовки по дела (л. 37, 154, 155), връчени на ул. *** № **, ап. * на Д. П. на 28.01.2019 г. и 13.03.2019

Друга призовка (л. 153) е връчена на С. П. на ул. *** № **, ат. 1, ап. 2 на 16.11.2018 г.

5

В протокол за опис на движими вещи, изготвен от ЧСИ на 8.01.2020 г. е отразено, че при посещение на имота в него е намерен С. П., който е посочил, че остава в имота и го наглежда, без да го притежава - той и семейството му.

Приложен е частен документ за такса почистване за ап. 2 за период юли до декември 2018 г. – л. 4, без адрес.

Приложени са приходни квитанции за данък от 2018 г.

От ССЕ се установява, че за процесния период пазарната стойност на месечен наем възлиза на 980 лв., като лихвата за същия период върху неизплатените суми е 166,07 лв.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Исковите претенции предявени от К. и Д. З.и и Г. Г. П. са многократно уточнявани в крайна сметка са се свели до следните искове:

Искът, предявен от Г. П. е с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на правото на собственост на същия спрямо ответниците П.и върху апартамент № * на ул. *** № **, на партера, на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор ***, заедно с избено помещение № 5 от 5, 61 к в. м. и таванско помещение № 10 от 8, 53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите части на зданието.

Искът, предявен от К. и Д. З.и е срещу ответниците П.и за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 5880 лв. за периода от 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г. за ползването на процесния апартамент

Искът, предявен от К. и Д. З.и е срещу ответниците П.и за заплащане на лихва по чл. 86 ЗЗД върху обезщетението за ползване на имота в размер на 166 лв. за периода от 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г.