Решение № 1127 от 31.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. Перник, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720103390 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 176, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, предявена от Р. К. Ч., ЕГН ********** от гр. *************** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК 129009856, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Самоков № 1, представлявано от директора – П.М.

Ищецът твърди, че считано от 01.01.1992 г. работи в структурата на МВР и е със статут на държавен служител.

Сочи, че е полагал труд на 8, 12 или 24-часови работни смени съгласно утвърдени графици при сумарно изчисляване на работното време, като с протоколи са отчитани часовете изработен нощен труд. Сочи, че за периода от 01.05.2019 г. – 01.06.2022 г. е полагал нощен труд, който не е преизчислен съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР чрез прилагане на коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта, а именно 1.143. Сочи, че след прилагане нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР и превръщане на часовете нощен труд в дневен, изработените от него часове извънреден труд са 268. Ищецът счита, че те трябва да бъдат заплатени по правилото на чл. 187, ал. 7 от ЗМВР с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Твърди се, че с оглед основното му трудово възнаграждение всеки час извънреден труд трябва да бъде заплатен, както следва: по 8.13 лв. за 2019 г.; по 8.81 лв. за 2020 г. и по 10.17 лв. за 2021 и 10.21 г. – за 2022 г.

1

Твърди, че при това положение за положените 268 часа извънреден труд за периода 01.05.2019 г. – 01.06.2022 г. му се дължи сумата от общо 2258.00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд, получен от положения нощен труд, при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

Ищецът сочи, че трудовото възнаграждение е дължимо в последния ден на месеца, следващ този за тримесечието, за което се дължи. Същото не е заплащано изцяло в срок, като върху исковата сума се дължи обезщетение за забава в размер на 315 лв. върху всяка от главниците за тримесечие, считано от 26-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, считано от 31.07.2019г. - до предявяване на иска – 08.06.2022 г.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2258.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен труд, получен от положения нощен труд, при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от 01.05.2019 г. до 01.06.2022 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 315 лв., дължимо върху всяка просрочена главница, считано от последното число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи възнаграждението, с начална дата 31.07.2019 г. до предявяване на иска – 08.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022 г. до окончателното плащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът признава изложените в исковата молба факти, че ищецът е служител в ОДМВР – Перник и че през процесния период – 01.05.2019 г. – 01.06.2022 г. ищецът е работил в ОДМВР – Перник, Второ Районно управление, група „Охранителна полиция“ на длъжност „младши инспектор старши полицай“, както и че е полагал труд на смени съгласно утвърдени графици, които включват и нощен труд.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Сочи, че положеният от ищеца нощен труд през исковия период му е заплатен напълно като такъв. Твърди, че нормите, на които ищецът основава претенцията си за преобразуване на изработения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и заплащането му като извънреден труд съгласно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, са неприложими в настоящия случай.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител – адвокат Б., поддържа иска. В писмени бележки излага подробни съображения за основателността му. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е представляван.

В писмено становище е заявено, че оспорва исковете. Моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски. Възразява срещу присъждането в полза на 2 насрещната страна на адвокатско възнаграждение в размер по-висок от минимално предвидения.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, намира следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са частично основателни.

От събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебносчетоводна експертиза, преценени съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът намира за установено следно:

Не е спорно между страните и се установява от приетите удостоверение УРИ 313р-9001/07.06.2022 г., акт за встъпване в длъжност от 30.08.2019 г., заповед № 3139-1554/25.09.2019 г.че ищецът е назначен за първи път като държавен служител в системата на МВР със заповед № 10/09.01.1992 г., считано от 01.01.1992 г. Считано от 30.08.2019 г. е преназначен на длъжност „младши инспектор - старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ към Второ районно управление – Перник при ОДМВР – Перник По делото са приети справка за часове положен труд за периода от 01.06.2019 г. до 31.03.2022 г., платежни бележки за периода от 01.05. 2019 г. до 31.05.2022./л. 57 – л. 92/ и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. В. и неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като пълна, обоснована и дадена от експерт с необходимите професионални знания и опит. От тях се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - Перник на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице е посочило, че през част от процесния период – от 01.2019 г. до 10.07.2020 г. нощните часове труд се преобразуват в дневни с коефициент 1.143, а след посочената дата е изменена разпоредбата на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, като нормалната продължителност на дневното и нощното работно време на държавните служители е 8 часа, а коефициентът за преобразуването на нощните часове в дневни е 1. В съдебно заседание е уточнило, че предвид законодателната промяна, след 10.07.2020 г. броят на преобразуваните часове нощен труд в дневен по реда на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР е идентичен с броя на реално изработените часове труд.

Експертът е констатирал, че през част от процесния период от 01.05.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил общо 656 часа нощен труд /между 22:00 ч. и 06:00ч./. За него, ежемесечно му е изплащано допълнително възнаграждение за положен нощен труд по 0.25 лв. на час за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. и по 1.00 лв. на час за периода от 01.02.2020 г. до 10.07.2020 г. или общо за целия процесен период – 320.00 лв.

Часовете нощен труд не са превръщани в дневен, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. При извършване на такова преизчисление, извънредният труд, положен от ищеца през периода 01.05.2019 г. – 31.01.2020 г. е 94 часа.

Трудовото възнаграждение на ищеца през периода 01.05.2019 г. – 31.08.2019 г. е 900.00 лв. и от 01.09.2019 г. до 31.12.2019 г. е 890.00 лв., като съобразно същото за 1 час извънреден труд се дължи заплащане на 8.04 лв., за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. – трудовото възнаграждение е 979.00 лв., 3 като 1 час извънреден труд се заплаща с 8.81 лв.

При тези данни, вещото лице е констатирало, че за положените 94 часа извънреден труд през периода от 01.05.2019 г. до 10.07.2020 г., получени чрез преизчисление на нощния труд с коефициент 1.143, общо дължимото възнаграждение е 783.29 лв. На ищеца са заплатени 320.00 лв. – допълнително възнаграждение за нощен труд. Поради което разликата между него и възнаграждението за извънреден труд е 463.29 лв.

В съдебно заседание експертът е посочил, че за останалата част от процесния период 11.07.2020 г. - 01.06.2022 г. не се формира изънреден труд в резултат на преобразуване на часовете нощен труд в дневен, тъй като коефициентът е 1.

Вещото лице е изчислило обезщетението за забава върху всяка главница, с падеж на последно число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен извънредния труд, а именно от 01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022 г., което е в общ размер на 116.00 лв.

Предвид така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Неоснователно е възражението на ответника за отсъствие на надлежна пасивна процесуална легитимация на ОДМВР – Перник да отговаря по предявените искове. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР служителите в МВР са: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител – полицейски орган, заемащ длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. Видно от приложените заповеди за назначение и преназначение, издадени от директора на ОДМВР – Перник, той заема младши изпълнителска длъжност по смисъла на т. 7 от цитираната разпоредба, назначаването, на която съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се извършва от ръководителите на структурите по чл. 37 от закона.

По силата на чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, последните преназначават служители и на изпълнителски длъжности. В случая органът по назначението, респективно преназначението е директорът на ОДМВР – Перник.

ОДМВР – Перник е самостоятелно юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

Затова разполага с пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявените искове за присъждане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд и обезщетение за забава.

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР/в приложимата редакция, действаща преди изменение на разпоредбата, обнародвано в ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г./ към основаното възнаграждение на служителите на МВР се изплаща възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие, с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Страните не спорят, че ищецът е служител на МВР по смисъла на чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – държавен служител – полицейски орган, че служебното му правоотношение е възникнало с ОДМВР - Перник по силата на заповеди, издадени от директора на ОДМВР – Перник на основание чл.

159, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, с които е назначен, а впоследствие – преназначен на младши изпълнителска длъжност по чл. 143, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 8, 12 или 244 смени по смисъла на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

Спорът между тях е за приложимостта на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание чл. 244, т. 2 и КТ и § 121 от ЗИДКТ/ДВ, бр. 25 от 2001 г./ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд и следва ли така преизчислените часове положен труд, надвишаващи редовното работно време, да се квалифицират като извънреден труд по смисъла на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.