Решение № 1069 от 09.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Плевен, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20264430100710 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод на предявен от А. Р.

М., с ЕГН: ********** с адрес ***** срещу „ЕОС Маткрикс“ ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. София искова молба с правно основание чл.124 ГПК, с искане да бъде признато в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 984,03 евро /1924,60 лв./, представляваща главница по договор за кредит от 28.05.2008г. ведно със законна лихва от 17.09.2010г. до изплащане на вземането;сумата в размер на 109,75 евро /214,66 лв.,/ представляваща договорна лихва за периода от 21.12.2009г. до 16.09.2010г.; сумата в размер на 2,35 евро /4,59 лв./, представляваща наказателна лихва за периода от 21.12.2009г. до 16.09.2010г.; сумата в размер на 24,48 евро /47,88 лв./, представляваща държавна такса; сумата в размер на 125,36 евро/ 245,18 лв./, представляваща адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист на 21.09.2010 г. от Районен съд - Плевен на основание Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № ****г. по описа на Районен съд - Плевен.

Излага, че на на 25.07.2025 г., след извършена справка по изпълнително дело № ****г. по описа на ЧСИ ******, се установило, че на 22.02.2011г. по молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД с ЕИК **** е образувано изпълнителното дело № **** по описа на ЧСИ ******, срещу ищеца. Сочи се, че изпълнителното производство е образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден на 21.09.2010 г. от Районен съд - Плевен, на основание Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № ****г. по описа на Районен съд - Плевен, като длъжникът е осъден да заплати на 1 кредитора „Обединена българска банка“ АД с ЕИК **** следните суми: сумата в размер на 1924,60 лв., представляваща главница по договор за кредит от 28.05.2008г. ведно със законна лихва от 17.09.2010г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 214,66 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.12.2009г. до 16.09.2010г.; сумата в размер на 4,59 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 21.12.2009г. до 16.09.2010г.; сумата в размер на 47,88 лв., представляваща държавна такса; сумата в размер на 245,18 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Твърди се, че изпълнителното дело е образувано на 22.02.2011г. по молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ****, като в молбата са искали образуване на изпълнително дело връчване на Покана за доброволно изпълнение. Твърди се, че покана за доброволно изпълнение е изходирана на 02.03.2011г. до А. Р. М., като същата е не му е връчена, а е върната в цялост.

Сочи се, че на 30.09.2016г. е входирана молба от взискателя, с която е поискано да бъде наложен запор на банкова сметка в ОББ. Излага се, че на 03.10.2016г. изпратено запорно съобщение до ОББ за запор на банкова сметка на длъжникът. Твърди се, че на 02.04.2018г. е входирана молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която искат да бъдат конституирани като взискател по изпълнителното дело, тъй като е извършена цесия на 31.01.2018г., по силата на която „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е придобило вземанията по горепосочения Изпълнителен лист от ОББ, които не са поискали извършването на изпълнителни действия. Сочи се, че на 20.07.2023г. е входирана молба от длъжника А. Р. М. с искане изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки. Твърди се, че с постановление от 03.08.2023г. ЧСИ ***** е прекратила изпълнително дело №****г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Навеждат се доводи, че последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело № **** по описа на ЧСИ ******, е от 03.10.2016г., когато е наложен запор на банкови сметки в ОББ, като след тази дата не са извършвани никакви изпълнителни действия, годни да доведат до прекъсване на давността. Сочи се, че въпреки прекратяването на изпълнително дело №****г., обезпечителните мерки са свалени едва на 29.07.2025 г. Излага се, че съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК „съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно след влизане в сила на постановлението за прекратяване, като в периода от влизане в сила на постановлението за прекратяване до 29.07.2025 г. длъжникът е бил с наложени запори на банкови сметки.Счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като ищецът в качеството си на длъжник оспорва вземанията, предмет на Изпълнителен лист, издаден на 21.09.2010 г. от Районен съд Плевен, IX граждански състав на основание Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № ****г. по описа на Районен съд - Плевен, послужил за образуването на изпълнително дело N° **** по описа на ЧСИ ***** с рег.№ ****, въз основа на изтекла погасителна давност. Счита, че длъжникът в изпълнителния процес има правото да оспори едно признато по съдебен ред 2 вземане, въз основа на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Твърди, че погасителната давност е именно такъв правопогасяващ юридически факт, като за длъжника съществува правен интерес за предявяването на настоящия иск, тъй като съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно, не настъпва и по право, а длъжникът следва да се позове на нея, заедно с това не е от компетентността на съдебния изпълнител да установи, че давността за задължението е изтекла. Излага, че същевременно правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Сочи, че чрез иска по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Твърди, че следва да се има предвид, че „ЕОС МАТРИКС“ като финансова институция е задължена да подава информация относно кредитната задлъжнялост на физически и юридически лица към Централен кредитен регистър на Българска народна банка, като същата ежемесечно подава информация за кредитната задлъжнялост на ищеца и служители на ответното дружество регулярно му се обаждали, за да изискват плащане на процесните задължения.Сочи, че съобразно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността не спира да тече, като началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебното изпълнително основание. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко такова действие започва да тече нова давност. Счита, че нова давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, което в процесния случай е 03.10.2016г., когато е наложен запор на банкови сметки в ОББ. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.

В нарочна писмена молба, депозирана преди датата на о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което развива подробни съображения.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.Моли съда да прекрати производството като недопустимо за размера над присъдената главница по изпълнителен лист. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяване по давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което липсвало правeн интерес от предявяване на иск по отношение на тях. Счита, че е недопустим и иск за установяване на недължимост на съдебни разноски в исковото производство.

Оспорва предявения иск като недоказан, тъй като ищецът не е доказал кога и дали изобщо заповедта за изпълнение е влязла в сила. Сочи, че разпоредбата на чл. 439 ГПК изисква приключване на съдебното дирене в производството, 3 по което е издадено изпълнителното основание, т. е. заповедта следва да е влязла в сила, като от този момент започва да тече давността, която се твърди, че е изтекла. Сочи, че изпълнителния лист по ЧГД **** г. по описа на ПлРС е издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като връчването на заповедта следва да се извърши чрез СИ по образуваното изпълнително дело. Счита, че длъжникът не е бил редовно уведомен за заповедта за изпълнение по ИД **** г. С оглед на изложеното прави извод, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила и не е започнал да тече давностния срок, още по-малко е изтекъл.Излага, че на практика, с подаването на заявление по чл.

417 ГПК по ЧГД **** г. е сложено начало на един исков процес /съгл. разпоредбата на чл. 422 ГПК/, който обаче до момента не се е развил, поради невръчване редовно на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК на длъжника.

Моли съда да приеме, че давността за погасяване на вземането при Заповед за изпълнение, издадена по чл. 417 ГПК, започва да тече от влизането й в сила, което не е доказано от ищеца.Счита, че с образуването и в хода на изпълнително дело № **** г. са предприети множество изпълнителни действия, които прекъсват давността, дори и да се приеме, че таква е текла в процесния период и заповедта е влязла в сила. Твърди, че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г когато е намерило приложение Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Излага, че съгласно него искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва давността, доколкото течението на давностния срок е изцяло обусловено от бездействието на кредитора. Сочи, че в т.10 от тълкувателното решение е прието,че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Твърди, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи. Счита и, че неуспешните изпълнителни действия - действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника,също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116,6.

„в“ от ЗЗД. Излага, че с оглед практиката на ВКС, в настоящия случай давността е била прекъсната многократно с всяка молба, с която е поискано изпълнителното действие. Счита, че дали поисканото изпълнително действие е предприето от съдебния изпълнител или не, било без правно значение за прекъсваното на давността, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител. Твърди, че следва да се има предвид съдебната практика на ВКС, съгласно която перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността. Излага, че за правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на. Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му. Поради 4 изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приобщеното по делото изпълнително дело

№2011********/2011г. по описа на ЧСИ ***** с рег. №**** на КЧСИ с район на действие ПлОС, че по делото са извършени следните валидни изпълнителни действия: на 22.02.2011 г. „Обединена българска банка“ АД е подала молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения по ч.г.д. №**** г. изпълнителен лист; че на 08.03.2011 г. е връчена ПДИ на длъжника; че на 05.10.2016 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в ОББ АД; на 02.04.2018 г. ответникът е конституиран като взискател по делото; на 03.08.2023 г. е прекратено производството на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.