Решение № 186 от 28.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Кюстендил, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500250 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 4177/10.04.2025 г. подадена от Н. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С. б., ул. „*********“ № ***, чрез пълномощника адв. П. Д., със съдебен адрес: гр. С., ****, бул. „********* ********“ № **, вх.*, ет. *, ап. ** насочена срещу Решение № 181 от 27.03.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1791/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Н. К. Ч. е осъдена да заплати на М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д. сума в размер на общо 6551.75 лв., представляваща ½ част от стойността на извършения от ищците ремонт на покрива на съсобствената на страните жилищна сграда, находяща се в град Д., на улица „*********“ № **, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска - 01.08.2024 г. до окончателното плащане, като за разликата над сумата от 6551.75 лв., до пълния предявен размер от 9027.50 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и погасен чрез прихващане с насрещното вземане на Н.

К. Ч. срещу М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д. по договори за цесия от 09.09.2024г. и 11.12.2024 г., в размер на общо 2333.33 лв. Отхвърлен е и искът с правно основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, за сума в размер на 1000.00 лева, представляваща мораторната лихва, начислена върху главницата, считано от 01.10.2022 г. до 01.08.2024 г., като неоснователен.

С Решение № 227/25.04.2025 г., постановено по същото дело е допълнено Решение № 181/27.03.2025г., постановено по гр.д.№ 1791/2024г. по описа на РСДупница, по следния начин: 1. в абзац първи от диспозитива на решението, след текста „ОСЪЖДА Н. К. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. С. б., ул. „********“ № ***, общ.

********* ****., обл. К., да заплати на М. Т. Д., ЕГН: **********, С. В. Д., ЕГН:

**********, и Е. В. Д., ЕГН: **********, трите с адрес: гр. Д., ж.к. „*********“, бл.**, 1 вх.*, ет.*, ап.*, сума в размер на общо 6551.75 лв. (шест хиляди петстотин петдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща 1/2 (една втора) част от стойността на извършения от ищците ремонт на покрива на съсобствената на страните жилищна сграда, находяща се в град Д., на улица „**********“ № **, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска-01.08.2024г. до окончателното плащане“, се добавя следният израз: „от които: на М. Т. Д.-сумата от 4367.83 лв. (четири хиляди триста шестдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки), на С. В. Д.-сумата от 1091.96 лв. (хиляда деветдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки) и на Е. В.

Д.- сумата от 1091.96 лв. (деветдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки),“; 2. в абзац трети от диспозитива на решението, след текста ОСЪЖДА Н. К. Ч., ЕГН:

**********, с адрес: гр. С. б., ул. „**********“ № ***, общ. ********* ****, обл. К., да заплати на М. Т. Д., ЕГН: **********, С. В. Д., ЕГН: **********, и Е. В. Д., ЕГН:

**********, трите с адрес: гр. Д., ж.к. „**********“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, разноски по делото в размер на общо 1245.40 лв. (хиляда двеста четиридесет и пет лева и четиридесет стотинки), съразмерно с уважената част от исковете, се добавя следният израз: „от които: на М. Т. Д.-сумата от 830.26 лв. (осемстотин и тридесет лева и двадесет и шест стотинки), на С. В. Д.-сумата от 207.57 лв. (двеста и седем лева и петдесет и седем стотинки) и на Е. В. Д.- сумата от 207.57 лв. (двеста и седем лева и петдесет и седем стотинки).“

Въззивницата оспорва първоинстанционния съдебен акт в частта му, с която са уважени частично предявените срещу нея искове. Поддържа, че допуснатите от районен съд нарушения при оценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които обосновават погрешно формиране на решаващите мотиви на съда, водят до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Твърди, че извършените СМР на покрива не са предприети уместно от ищците, тъй като след извършването им комините на сградата са станали неизползваеми. Оспорва размера на уважения от районния съд иск, като се позовава на Решение № 228/12.12.2016 г. по гр.д. № 5571/2015 на ВКС. Аргументира се, че при определяне размера на обогатяването не следва да се включва както печалбата на строителя, така и ДДС върху стойността на ремонта, респ. счита, че дължимата сума следва да бъде в размер на 4 397,80 лв., а не присъдените от ДнРС 6551,75 лв. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове изцяло, или алтернативно, до сумата от 4 397,80 лв. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни.

Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за сумата от 9 027 лв., представляваща припадащата се част (1/2 ид.ч.) от стойността на направените необходими разходи от ищците за основан ремонт на покрив на жилищна сграда, 2 находяща се в гр. Д., улица „********“ № **.

От фактическа страна се установява следното:

По делото няма спор, а и от Нотариален акт № 62, том IIІ, peг. № 5610, дело № 430/2022 г. се установява, че ищците по силата на покупко- продажба и наследяване са собственици на самостоятелен обект с идентификатор ***

(представляващ втори стаж от жилищната сграда), ведно с прилежащите зимнично и таванско помещения, както и ½ ид.ч. от общите части на сграда находяща се в град Д., на улица „********” № **. От Нотариален акт №107, том ІV, дело №1281/1994 г. се установява, че ответницата Н. Ч. е собственик на първия етаж от жилищната сграда (самостоятелен обект с идентификатор ***), ведно с прилежащите зимнично и таванско помещения, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата, находяща се на същия адрес.

От Договор за извършване на ремонт на покрив от 01.10.2022 г. се установява, че ищцата М. Т. е възложила на „****** ****” *** извършването на строително монтажни работи по ремонт на покрива на процесната сграда, като цената на обекта съгласно определените видове и количества СМР е на стойност 12 300 лв.

По делото са приложени фактури за закупени строителни материали във връзка с извършения ремонт на покрива, на обща стойност 4854.70 лв.

От заключението на съдебно- техническата експертиза изпълнена от вещото лице Е. Л. се установява, че е извършен ремонтът на покрива на сградата, находяща се в град Д., на улица „********” № **, че при изпълнението му са вложени закупените материали, описани в представените по делото фактури, както и че стойността на извършения ремонт е в общ размер на 17 700 лв.

В допълнителното си заключение вещото лице е посочило, че в подпокривното пространство, на ниво около 20 см под покривната конструкция, два от комините са прекъснати и не са изведени над покрива, с което е нарушена възможността за използването им - единият от тези комини обслужва кухнята ответницата на първия етаж и стаята в съседство до кухнята, а другият комин обслужва стаята до стълбището откъм двора. Коминът, който е по калканната стена и обслужва стаята откъм улицата на първия етаж и кухнята на втория етаж продължава над покрива и може да се използва. Вещото лице е констатирало, че в процесната сграда няма функциониращ комин в кухнята на първия жилищен етаж.

По делото са разпитани свидетелите В. С. К. и К. М. Б. Свидетелят К. твърди, че е извършил ремонта на покрива на процесната сграда, който му е бил възложен от В.- съпруг на ищцата М. Д.. Описва подробно извършените ремонтни работи: сваляне на стари керемиди, демонтаж на летвена обшивка, демонтаж на дъсчена обшивка, монтаж на дъсчена обшивка, монтаж на покривна мембрана, монтаж на летвена скара, на керемиди, на челни дъски, на улуци, казанчета, нова ламаринена обшивка, натоварване и извозване на отпадъци и покриване била и ръбове с капаци. Свидетелят сочи, че преди ремонта състоянието на покрива е било много лошо- комините били полуразрушени, тухлите били паднали върху керемидите и ги счупили, мембраната под керемидите била скъсана, летвичките, държащи керемидите били изгнили или счупени, на тавана влизала вода. Според свидетеля част от носещите греди на покрива също са били изгнили. Заявява пред съда, че извършващите ремонта са разрушили комините до здраво, тъй като възложителят на работата им казал, че живеещите в сградата ще се отопляват с климатици. Свидетелят твърди, че освен ищцата М. Д. и покойният й съпруг, никой друг не се е интересувал от ремонта, те заплатили на изпълнителите за работата, а материалите купували отделно.

Свидетелката Б. сочи, че ответницата Ч. живее с майка си на първия етаж на процесната сграда. Знае, че е извършен ремонт на покрива на сградата, по възлагане на живущите на горния етаж. Заявява, че ответницата се отоплява към момента с климатик.

3

Анализирайки събраните по делото доказателства, както и извършвайки съдебно прихващане, районният съд е уважил иска за сумата 6551,75 лв., като е приел, че работата по извършване на ремонта на покрива е била уместно предприета, тъй като без извършването й би могло да се стигне до разрушаване на фасадата на сградата, както и че работата е била добре управлявана, че по делото няма доказателства, сочещи на противопоставяне на извършването на ремонта от страна на ответницата, че последната е знаела за предприетата работа, но няма данни за одобряването й, че ищците са действали не само в свой интерес, но и в интерес на ответницата и доколкото се касае за разноски, свързани със запазване целостта и функционалното предназначение на покрива на сградата- без тяхното извършване същата би погинала или състоянието й би се влошило съществено, поради което ответницата следва да заплати припадащата й се част от тези разноски, съобразно квотата й в съсобствеността, а именно 1/2.

При самостоятелна проверка на описаните по- горе доказателства и въззивният съд също приема, че извършването на ремонта на покрива на сградата е бил необходим за запазването й, тъй като с оглед износената покривна конструкция и счупени цигли е влизала вода в подпокривното пространство, а това е предпоставка за появата на течове в жилищните помещения и нанасящи щети на сградата, респ. до извършването на допълнителни ремонти за отстраняване на последствията от наводняванията.

Следователно извършената работа е предприета уместно и е в интерес, както на ищците, така и на ответницата. Безспорно е установено, че работата е добре управлявана, тъй като е изпълнена с необходимото качество- по делото няма данни за появата на течове след извършването на ремонта. От доказателствата безспорно се установява, че разходът за ремонт е изцяло заплатен от ищците, а съгласно чл. 38 от ЗС покривът на жилищната сграда в режим на етажна собственост представлява обща част, като разходите във връзка с ремонта на общите части се разпределят между съсобствениците съобразно с притежаваните от тях части от правото на собственост, респ. ответницата дължи 1/2 от тези разноски. В този смисъл е неоснователен довода за допуснати от районен съд нарушения при оценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства, което е обосновало погрешно формиране на решаващите мотиви на съда, довело до неправилно приложение на материалния закон.